Решение № 1503 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2014 г.

Решение № 1503 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 5434 от 12.08.2014 г., постановено по адм. дело № 11273/2013 г. по описа на Административния съд - София град (АССГ), с което по жалба на Пламен Илиев Илиев е отменен ревизионен акт (РА) № 2101302016 от 31.07.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1792 от 21.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на Пламен Илиев Илиев са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 7 197.47 лв. главница и лихва за забава в размер на 5 329.08 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че доказателствената тежест е изцяло върху ревизираното лице и същото следва да обори констатациите на ревизиращите органи. Съдът неправилно възприел паричен баланс в годишен аспект, вместо съпоставката между приходи и разходи да се направи към конкретни дати. Касаторът не е съгласен с фактическите и правни изводи на съда. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Пламен Илиев Илиев, чрез процесуалния си представител адв. Тодор Тодоров е взел становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Ревизията е възложена в изпълнение на решение № 2742 от 21.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с което е отменен като незаконосъобразен РА № 2101203103 от 31.05.2012 г. и преписката е върната за издаване на нов РА за посочените задължения и данъчни периоди, при спазване на задължителните указания в мотивите на решението. С процесния РА са установени в тежест на ревизираното лице задължения за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 7 197.47 лв. главница и лихва за забава в размер на 5 329.08 лв. Органът по приходите е изготвил баланс на паричния поток на ревизираното лице, като към 20.10.2006 г. е установил недостиг на парични средства в размер на 59 978.87 лв., установен при условията на съпружеска имуществена общност (СИО), като същия за ревизираното лице е в размер на 29 987.43 лв., поради което е прието, че за ревизирания период е налице недостиг на парични средства, въз основа на което е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, с което е обосновано прилагането на особения ред за ревизия по чл. 122 - чл. 124 ДОПК. Първоинстанционният съд е счел, че неправилно органът по приходите е приложил чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за данъчния период 2006 г., тъй като изводите му за наличие на недостиг на парични средства, който произлиза от укрити доходи, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. АССГ се е позовал на заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и е приел, че паричният поток за 2006 г. е неправилно определен не на годишна основа, а на база отделни месеци, дни или периоди в рамките на една данъчна година. Вещото лице е изготвило паричния поток на ревизираното лице в три варианта, като и при трите варианта не се установява недостиг на парични средства на годишна база. АССГ е кредитирал първия вариант на заключението, в който като начално салдо е взета сумата от 49 893.36 лв., която е посочена като начално салдо и в ревизионния доклад (РД). Размера на включените в паричния поток приходи и разходи, също е идентичен с посочените суми в РД. Изготвеният от вещото лице паричен баланс на ответника по касация е на годишна база и според кредитирания от съда вариант не се установява и не е налице превишение на разходите над приходите, с оглед на което не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Касационната инстанция в настоящият й състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че доказателствената тежест е изцяло върху ревизираното лице и същото следва да обори констатациите на ревизиращите органи. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, т. е наличието на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Оплакването на касатора, че АССГ неправилно е възприел паричен баланс в годишен аспект, вместо съпоставката между приходи и разходи да се направи към конкретни дати, също е неоснователно. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. В посочения смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Неоснователен е доводът на касатора относно извършеното на 20.10.2006 г. плащане в размер на 108 000 лв., тъй като в кредитирания от съда вариант на ССЕ, тази сума е включена като разход в паричния поток на ревизираното лице. Административният съд правилно е кредитирал първия вариант от заключението на вещото лице по ССЕ, в който е установено, че крайното салдо към 31.12.2006 г. е положително и е в размер на 42 691.07 лв. Единствената разлика между изготвения паричен поток от вещото лице в кредитирания вариант от административния съд и изготвения паричен поток от органа по приходите е, че паричният поток в заключението на вещото лице е изчислен на годишна база, а органът по приходите е съпоставил приходите и разходите към конкретни дати и е установил недостиг на парични средства не в края на годината, на база анализ на паричния поток за целия годишен период, а към конкретна дата - 20.10.2006 г. В настоящия случай не е налице недостиг на парични средства за данъчния период 2006 г., поради което АССГ правилно е отменил процесния РА. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски по делото, но не е представил никакви доказателства за направени разноски по делото пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение