Решение № 12554 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2016 г.

Решение № 12554 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Н. И. Л. срещу Решение № 166 от 19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 134/2016 г. на Административен съд- гр. В., с което е отхвърлена неговата жалба против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/8912 от 4.11.2014 г. на Зам. изпълнителния директора на Д. фонд "Земеделие". Изложени са съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че агроекологичният ангажимент, поет през 2010 г. е прекратен с акта от 28.08.2013 г., и намира, че констатациите по уведомителното писмо за неговото прекратяване не отговарят на истината. Счита, че поради отказът на съда да допусне съдебно техническа експертиза за изясняване на обстоятелства относно наличието за прекратяване на агроекологичният ангажимент, спорът остава неизяснен от фактическа страна. Посочва липсата на вина за лицето затова, че след одобрение по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони през 2010 г., впоследствие са настъпили изменения в годната за подпомагане площ, които са го принудили да измести географски част от декларираните ежегодно площи за подпомагане. Ответникът- Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез упълномощения старши юрисконсулт Д. П. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Иска да се потвърди постановеното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Счита, че съдебният акт е обоснован и законосъобразен и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Н. И. Л., против АУПДВ № 01-6500/8912 от 4.11.2014 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 8 469, 58 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2010 г. и 2011 г. Съдът счита, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Посочено е, че Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата, от значение за случая, съобразно изискванията на чл. 35 АПК. Съдът приема процесният АУПДВ и за материално законосъобразен, като е изпълнена хипотезата на правната норма на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 от посочения подзаконов нормативен акт подпомаганото лице следва да възстанови получената сума заедно с лихвите, като в случая възстановяването на основание буква "а" е 100 %, а именно цялата получена от земеделския производител сума от 8469,58 лева. В заключение първостепенният съд намира, че административният акт, не е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и е съобразен с целта на закона. Определя същият за законосъобразен и установява, че не са налице основания за неговата отмяна, поради което жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АС В. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че спорът остава неизяснен от фактическа страна, поради недопускането на съдебно техническа експертиза за изясняване на обстоятелства относно наличието на предпоставки за прекратяване на агроекологичният ангажимент. Събиране на доказателства, чрез ангажиране на СТЕ не е било необходимо, предвид приобщените по делото писмени доказателства, които по категоричен начин установяват релевантните за случая факти. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Въпросите повдигнати в касационната жалба относно причините за прекратяване на агроекологичният ангажимент и липсата на вина в лицето за промяна в годната за подпомагане площ не променят този извод. Не се споделя несъгласието на касационния жалбоподател с извода на съда, че агроекологичният ангажимент, поет през 2010 г. не е прекратен, тъй като констатациите от уведомителното писмо от 28. 08. 2013 г. за неговото прекратяване не отговарят на истината. Безспорно с Уведомително писмо изх. № 01-6500/8912 от 28.08.2013 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2012 г. на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Това писмо представлява индивидуален административен акт- чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е обжалван. Съответно въпросът относно прекратяването на агроекологичния ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт и не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 9 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 % от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 %- от бюджета на Р. Б.. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код- чл. 11 от наредбата. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, видно от съдържанието на Уведомително писмо изх. № 01-6500/8912 от 28.08.2013 г., агроекологичният ангажимент е бил прекратен, поради неспазване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Съгласно чл. 18, ал. 4 от наредбата подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Когато прекратяването е до края на третата година, те възстановяват 100 % от получената субсидия. При наличието на влязло в сила Уведомително писмо № 01-6500/8912 от 28.08.2013 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя за административният орган е оставало задължението да предприеме принудителното й събиране с оспорвания АУПДВ. Налице са били предпоставките на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., съгласно които подпомаганите лица следва да възстановят получената до момента финансова помощ, ведно с лихвите, в зависимост от годината на първоначалното одобрение по мярката до годината, до която е прекратен агроекологичният ангажимент, като до края на третата година, подлежащата за възстановяване сума е 100 %. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административно- производствени правила, материално - правни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи АС В. е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК следва от касационния жалбоподател да се заплатят направените от ответника разноски в размер на 200 лева юрисконсулстко възнаграждение. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,