Решение № 172 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2019 г.

Решение № 172 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Управителя на НЗОК, чрез процесуален представител, против решение № 214 от 04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 209/2019 г. по описа на Административен съд Д./АС-Д./, с което е отменена негова заповед №ЗП-№ 1/19.02.2019 г.

С цитираната заповед на осн. чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г. Мавродинова на длъжност "Главен експерт", с ранг 2-ри младши, с място на работа "обща администрация", отдел "Административно и правно обслужване" РЗОК-Д..

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът Г. Мавродинова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че са налице предпоставките за спиране производството по настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 АПК, предвид факта, че към момента Конституционния съд на РБ е сезиран с искане за обявяване нормата на чл. 142, ал. 1 АПК като противоречаща на нормите на чл. 151, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 КРБ, която има преюдициално значение за решаване спора по делото. Не прави изрично искане за спиране на производството по делото.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби, поради:

1. несъобразяване на административния орган с изискването на чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като в случая по искане на Президента на РБ за обявяване противоконституционността на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на РБ/ЗДБРБ/ за 2019 г. е образувано к. д. № 16/2018 г. С определение от 15.01.2019 г. е допуснато за разглеждане по същество искането на Президента на РБ за обявяване противоконституционността на чл. 96 ЗДБРБ за 2019 г., на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 47 а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл и на § 15 от ПЗР на ЗДСл. Административното производство по прекратяване служебното правоотношение на Мавродинова е открито на 29.01.2019 г., а на 13.02.2019 г. служителката е отправила възражение до управителя на НЗОК и е поискала спиране на административното производство поради наличие на дело в КС като при това положение за административния орган е съществувало задължение да спре административното производство и да изчака решението на КС на РБ.

1. преценката за материална законосъобразност на оспорения акт следва да се съобрази с Решение № 3 от 07.03.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 16/2018 г. / обн. ДВ, бр. 23/19.03.2019 г./, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл.

Съдът е счел, че това са новонастъпили факти след издаване на оспорения АА, които следва да се отчетат на осн. чл. 142, ал. 2 АПК, защото с влизане в сила на цитираното решение на КС на РБ, нормите обявени за противоконституционни престават да действат, поради което актът, издаден на основание тези норми е материално незаконосъобразен. Без значение според АС-Д. е обстоятелството, че към датата на издаване на административния акт съответните разпоредби са били действащо право.

Решението на Административен съд Д. е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Не се спори по делото относно фактите.

В случая служебното правоотношение на Мавродинова е прекратено на осн. разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл, която към датата на издаване на оспорения акт има следната редакция: Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания: т. 4 поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие.

Към тази дата, предвид разпоредбата на § 14 ЗДБРБ за 2019 г., новосъздадената т. 8 на чл. 7 от ЗДСЛ предвижда, че за държавен служител може да бъде назначено лице, което: е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68 а, 69 или 69 б от Кодекса за социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81 в, ал. 6 и чл. 84 а.

По искане на Президента на РБ за обявяване противоконституционността на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на РБ/ЗДБРБ/ за 2019 г. е образувано к. д. № 16/2018 г. С определение от 15.01.2019 г. е допуснато за разглеждане по същество искането на Президента на РБ за обявяване противоконституционността на чл. 96 ЗДБРБ за 2019 г., на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 48 а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл и на § 15 от ПЗР на ЗДСл.

Административното производство по прекратяване процесното служебно правоотношение е инициирано от органа по назначаване на 29.01.2019 г. с връчване предизвестие на Г. Мавродинова на предизвестие за прекратяване служебното й правоотношение с НЗОК на осн. чл. 103, ал. 1, т. 4, изр. 3 от ЗДСл, вр. § 15, ал. 2 ПЗР към ЗДБРБ, поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл.

На 13.02.2019 г. служителката е входирала възражение чрез директора на РЗОК гр. Д., до управителя на НЗОК, с което е уведомила органа по назначаване за образувани конституционно дело № 16/2018 г. и к. д. № 2/2019 г., които с определения от 15.01.2019 г. са допуснати за разглеждане от КС на РБ по същество, и е поскала образуваното административно производство по прекратяване служебното й правоотношение да бъде спряно на осн. чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, за което служителката да бъде писмено уведомена на осн. чл. 54, ал. 4 АПК.

Възражението е изпратено до управителя на НЗОК с писмо № 35-00234/13.02.2019 г. на директора на РЗОК-Д..

Административния орган не се е произнесъл по искането за спиране, обективирано във възражението и е издал оспорения акт на 19.02.2019 г.

Съдебното производство по оспорването му е образувано в АС-Д. на 28.03.2019 г., като междувременно с Решение № 3 от 07.03.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 16/2018 г. /обн. ДВ, бр. 23/19.03.2019 г. / са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; последно изм. и доп., бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), и разпоредбата на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2019 г., запазващ този си характер към ЗДБРБ за 2019 г. (относим към Закона за държавния служител).

Същевременно с определение от 17 септември 2019 г., Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (обн. – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 77/18.09.2018 г.), и е отклонил искането за установяване на противоконституционност на чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (обн. – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 38/10.05.2019 г.), приложим на основание чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, и е прекратил производството в тази му част.

Съобразно тези факти настоящият касационен състав намира за правилен извода на АС-Д. за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от директора на НЗОК, изразено в неприлагане на предвидената в чл. 54, ал. 1 АПК извънредна мярка за преустановяване развитието на започналото административно производство по издаване на процесния акт, въпреки наличието на изрично посочената предпоставка в т. 4 на ал. 1 на чл. 54 АПК, а именно допуснато от Конституционния съд разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон- в случая допуснато с определение от 15.01.2019 г. за разглеждане по същество искане на Президента на РБ за обявяване противоконституционността на чл. 96 ЗДБРБ за 2019 г., на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 48 а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл и на § 15 от ПЗР на ЗДСл. В предвидената хипотеза на спиране на административното производство при допуснато от КС на РБ разглеждане по същество на искане за оспорване на приложимите в конкретния казус норми на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл/правно основание за издаване на оспорената заповед за прекратяване служебното правоотношение/ и чл. 7, ал. 2, т. 8 ЗДСл, административния орган е следвало в условията на обвързана компетентност да издаде акт за спиране образуваното и висящо пред този орган административно производство по прекратяване служебното правоотношение на Г. Мавродиева до произнасяне на КС на РБ с окончателен акт по к. д. № 16/2018 г., с оглед недопускане евентуалното незаконосъобразно негативно засягане правата на страна в производството/и при безспорната липса на изключенията, предвидени в чл. 54, ал. 2 АПК/. Като не е сторил това административния орган е допуснал нарушение на административно производствените правила, което е от категорията на съществените, опорочаващо акта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, и достатъчен за неговата отмяна като незаконосъобразен. С оглед така установения порок не се обсъждат мотивите на административния съд за материална незаконосъобразност на акта съобразно последиците от постановеното Решение № 3 от 07.03.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 16/2018 г. спрямо приложимия материален закон предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 вр. ал. 1 АПК. В този смисъл не са налице и предпоставките за спиране на настоящото съдебно производство, визирани от участващия в производството прокурор от ВАП, защото предвид изложеното по-горе евентуалното решение на КС на РБ по к. д. № 9/2019 г., в частта относно искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, е неотносимо към приложимите правни норми, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения пред АС-Д. акт, и съответно от настоящия касационен състав, обосноваващи правилност на първоинстанционното решение.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на Г. Мавродинова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 200 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.06.2019 г. с адвокат Д. Витанова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение