Решение № 3768 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2014 г.

Решение № 3768 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Анис Лакман Али от гр. София чрез адв. Ст. Колев срещу решение № 307 от 02.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1134/2013 г. по описа на Административния съд - София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован в съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба, кметът на община Самоков, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който са развити доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - София област /АССО/ в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № ЛС-01-1515 от 23.10.2013 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено да се изземе от Анис Акман Али имот - общинска собственост, съставляващ терен с площ от 94 кв. м., находящ се в община Самоков, к. к. Боровец, представляващ част от по-голям общински ПИ с идентификатор 65231.920.364, целият с площ от 4 881 кв. м./АОС № 5855/03.05.2007г/., ползван без да е налице сключен договор за наем за разполагане на собствен временен обект- търговски обект № 15- сглобяема дървена сграда. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Според съда неуведомяването на адресата на заповедта за началото на административното производство по издаването й не съставлява съществено нарушение на процедурата, тъй като Анис Али не е бил препятстван да защити интересите си, включително чрез обжалване на заповедта пред съда и чрез представяне на относими доказателства в съдебното производство - от една страна, а от друга - защото недопускането на това нарушение в случая не би довело до издаването на административен акт с друго съдържание. Съдът е приел, че обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, доколкото същата съдържа както фактически, така и правни основания, ясно и конкретно изложени. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - обстоятелството, че частта от терена от 94 кв. м. попада в имот с идентификатор 65231.920.364 и съставлява общинска собственост, видно от представения към административната преписка акт за общинска собственост . Страните не спорят, че сглобяемата дървена сграда по договор за покупко - продажба, нотариално заверен под рег. № 6034/09.09.2013 г. от нотариус Вяра Янева, рег. № 265 в Регистъра на Нотариалната камара, е собственост на жалбоподателя и е разположена върху процесния общински терен. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху имота, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 ЗОС - общинският терен от 94 кв. м. се държи от касатора без правно основание, тъй като договорът за наем на продавачите на сглобяемата сграда върху терена е валидно прекратен със Заповед № ЛС-01-1246/27.09. 2006 г. на кмета на община Самоков, а нов договор за наем върху земята между кмета на общината и Анис Акман Али след придобиване собствеността върху търговския обект не е сключван. АССО е заключил, че причините, поради които на жалбоподателя е отказано сключването на договор за наем, са ирелевантни за предмета на делото. Достатъчно е, че към датата на издаване на обжалваната заповед не е имало създадено по силата на закона или по волята на страните правоотношение, което да представлява основание оспорващият да владее или държи имота. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е приел, че евентуалното нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на акта, тъй като правото на защита на жалбоподателя срещу заповедта е гарантирано чрез участието му в съдебното производство по атакуването й - от една страна, а от друга - недопускането на това нарушение не би довело до постановяване на административен акт с противоположното съдържание. Неоснователни са развитите от касатора доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на своевременно поискани и относими към делото доказателства. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено по делото на 21.01.2014 г., административният съд е уважил искането на жалбоподателя за издаване на съдебно удостоверение, на база на което същият да се снабди с искана от него информация от община Самоков и/ или общински съвет - Самоков, но е поставил издаването на това удостоверение под условието жалбоподателят с нарочна писмена молба да конкретизира характера на исканата от него информация и относимостта й към предмета на съдебния спор. След 21.01.2014 г. по делото са проведени още две съдебни заседания - на 11.02.2014 г. и на 11.03.2014 г., като до определението за даване ход по същество не е подадена писмена от молба от жалбоподателя за конкретизация на исканата информация във връзка със съдебното удостоверение, а в съдебното заседание на 11.02.2014 г. съдът е дал последна възможност на страните да ангажират доказателства. Евентуалното непопълване на делото с доказателства не се дължи на процесуално нарушение, допуснато от съда, а на процесуалното бездействие на жалбоподателя да проведе пълно доказване на твърдените от него благоприятни факти. Още със свое Разпореждане № 1466/07.11.2013 г. по делото АССО е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на жалбоподателя, че негова е тежестта да установи в процеса съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици. Такова доказване на благоприятните за жалбоподателя факти същият не е провел. Неоснователни са развитите от касатора доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилното разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, в резултат на което административният орган не бил ангажирал никакви доказателства за законосъобразност на заповедта. Материалноправните предпоставки за изземване на имот- общинска собственост в случая са три: имотът да е общинска собственост, същият да се държи от лицето, от което се изземва и да се държи без основание. Кметът на община Самоков с надлежни писмени доказателства е доказал наличието на първата материалноправна предпоставка- обстоятелството, че процесният имот е общинска собственост, а по втората - това, че дървената сграда, собственост на касатора, е разположена върху общинския имот, страните не спорят. Третата предпоставка - държането на общинския имот без правно основание също се доказва от документите, установяващи валидното прекратяване на договора за наем с праводателите на касатора и от обстоятелството, че самият касатор също твърди, че до сключване на договор за наем с община Самоков или друга форма на разрешаване ползването на терена така и не се е стигнало. Обосновано АССО е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - теренът, върху който е поставен сглобяемия търговски обект, съставлява общинска собственост и същият се държи от касатора без правно основание - без за него да е сключен договор за наем или друг договор, разрешаващ ползването му от Анис Али. Правилен е изводът на АССО, че причините, поради които кметът на общината е отказал сключването на договор за наем с касатора, са ирелевантни в случая. Не може да се сподели оплакването за постановяване на съдебния акт в нарушение на принципите за законност, справедливост, достъпност, публичност и прозрачност, водещо според Анис Али до постановяване на съдебния акт в противоречие с целите на закона. Това, че на територията на к. к. Боровец по твърдение на касатора има други подобни сглобяеми обекти, за разполагането на които са сключени договори за наем върху общински терени, не води автоматично до задължението на кмета на общината да сключи такъв договор с жалбоподателя. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд