Решение № 15564 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2013 г.

Производството е по реда на чл. 208-228във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение 1163 от 20.02.2013 г., постановено по адм. д. 2635 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отменено уведомително писмо, издадено от касатора, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката му е върната и в съответствие с чл. 174 АПК му е даден срок за произнасяне. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което подадената жалба да се отхвърли. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно се прави и възражение за прекомерност на евентуално поскани разноски от ответната страна. Ответникът по касация, чрез адвокат-пълномощника си оспорва касационната жалба. В съдебно заседание излага твърдения противни на съдържащите се в касационната жалба, като моли, решението да се остави в сила. Не претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът взема становище по всеки един пункт от обжалваното решение, като намира, че то е постановено при спазване на законовите изисквания. Предлага решението на съда да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от Г. П. С. от [населено място], [община], Бургаска област срещу уведомително писмо с изх. 02-020-6500/7412 от 10.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него жалбоподателят е бил уведомен за оторизирана субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., съгласно подаденото от него общо заявление за плащане на площ и приложени за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2010 г. в размер на 21 013, 43 лв. В писмото е посочено още, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (И.) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление, съгласно чл. 37 ЗПЗП. На следващо място в уведомителното писмо е посочено, че по АЕП с код АП08 е поискана сума в размер на 39842, 97 лв.; по АЕП с код АП06 е поискана сума в размер на 25 839, 72 лв. и по АЕП с код АП07 е поискана сума в размер на 21091,31 лв. Исканата сума за подпомагане по мярка 214 АЕП с код АП08 и АП06 е отказана, а тази по АЕП с код АП07 е в размер на 21 013,48 лв., или частично е намалена. Причините за отказа са посочени в табличен вид - таблица на стр. 2 от уведомителното писмо, като под таблицата е посочено съдържанието на всяка една колона от нея. Жалбоподателят е твърдял, че неправилно му е отказано финансово подпомагане, като е искал от съда да му се присъди цялата оторизирана сума. Съдът е събрал приложените от административния орган и от жалбоподателя писмени доказателства, които е обсъдил ведно с приложимото материално право. Приел е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, поради което го е преценил за валидно, но при издаването му е допуснато нарушение на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото в уведомителното писмо, което по правната си същност е индивидуален административен акт, не се съдържат изложени фактически основания, които да сочат че са настъпили, за да упражни административният орган правомощието си да издаде акта. В тази връзка съдът е изследвал съдържанието на отделните колони в таблицата на стр. 2 от обжалвания акт, в която в колона 7 не са посочени кои базови изисквания не са били спазени от земеделския стопанин. Съдът се е позовал на Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., наричана само Наредба 11, като е разграничил общите базови изисквания за подпомагане, визирани в глава ІV, общите базисни изисквания за поддържане на парцелите в цялото земеделско стопанство разписани в чл. 26 и доразвити в глава VІ в отделните раздели. В съответствие с издадената на основание чл. 16 от Наредба 11 от министъра на земеделието Методика, неспазването на базовите изисквания по мярка Биологично земеделие с направление Биологично растениевъдство съдът е приел, че в уведомителното писмо не е посочено кае базово изискване или изисквания не са били спазени. По този начин е преценил, че административният акт е лишен от фактически основания за издаването си, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но същевременно е преценено и като нарушение на правото на защита на адресата на акта, защото го е лишило от възможността да се защити. Жалбоподателят не е знаел срещу какво да се защитава от изложеното в акта. По делото е била приета съдебно-техническа експертиза, която съдът не е кредитирал, като е изложил аргументи за това. Според него едва чрез съдебно-техническата експертиза, поискана от страна на административния орган, последният се е опитал да посочи фактическите основания за издаването на акта си, което също е преценено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че по делото се съдържат противоречиви по същността си доказателства, като е съпоставил получено от жалбоподателя уведомително писмо с изх. 01-6500/34123 от 7.09.2011 г., според което заявените площи по мярка 214 Биологично растениевъдство и по трите кода са одобрени за подпомагане, съгласно приложената таблица. А само месец след това е издадено уведомителното писмо, предмет на жалбата, според което голяма част от същите парцели не са одобрени за подпомагане. Според писмото от 7.09.2011 г. и по трите кода от Биологично растениевъдство одобрената площ е 261,91 ха, съвпадаща с тази на заявената, без да има неодобрена, което е в противоречие с описаното в таблицата на стр. 2 от обжалваното уведомително писмо. При така установените съществени нарушения при издаването на уведомителното писмо съдът го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването за допуснати от съда нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Прави впечатление, че в касационната жалба касаторът се позовава на чл. 2, т. 23 от Регламент 1122/2009 г., според която определена площ означа площта, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ; в случай на схема за единно плащане, обявената площ може да се счита за определена, само ако действително е снабдена с определени права на плащане. Това по същността си представлява определение на употребеното понятие определена площ, но по никакъв начин не доказва неспазване на някое или на някои базови изисквания от страна на заявителя за подпомагане, а още по-малко и конкретизиране за коя от мерките се отнася Освен това в касационната жалба се съдържа твърдение за неотстранено застъпване на заявените площи, каквито данни не се съдържат в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо. По този начин твърдението в касационната жалба за неотстранено застъпване е неотносимо. Позоваването в касационната жалба на заключението на вещото лице също е неоснователно, защото то не е кредитирано от съда, който е изложил убедителни аргументи за това. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че чрез заключението административният орган се стреми да посочи и обоснове фактическите обстоятелства, послужили за издаването на акта. Това е недопустимо, защото фактическите обстоятелства трябва да се съдържат в самия акт, предмет на жалбата или в съпровождащ го документ, издаден преди или след уведомителното писмо, но не и в заключение на вещо лице. На последно място неоснователно е и позоваването на извършена теренна проверка, като резултатите от нея са представени по делото, но не са приети от съда като част от доказателствата. Позоваването на теренната проверка, която е извършена през месец юни на 2011 г. не кореспондират и са в противоречие с получено от жалбоподателя уведомително писмо с изх. 01-6500/34123 от 7.09.2011 г., според което заявените площи по мярка 214 Биологично растениевъдство и по трите кода са одобрени за подпомагане, съгласно приложената таблица. Обстоятелството вписано в последното изречение на това писмо, че ще бъдат извършвани допълнителни проверки е останало недоказано, защото по делото няма доказателства за извършени проверки след месец септември на 2011 г. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, които да дават основание за касационна отмяна на съдебния акт. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение