Решение № 1791 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2015 г.

Решение № 1791 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сухейла Надери, гражданка на Афганистан, с ЛНЧ **********, действаща лично и като законен представител на малолетната Нажуа Надери, гражданка на Афганистан, родена на 16.06.2014 г., срещу Решение № 158 от 12.01.2015 г., постановено по адм. д. № 10040 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Сухейла Надери, лично и като законен представител на малолетното дете Нажуа Надери против Решение № 4321 от 30.06.2014 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевира довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон - чл. 8 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ. С обжалваното решение не е извършена дължимата преценка досежно законосъобразността на оспорения административен акт с оглед събраните и отнесени към молбата за закрила данни, относими към държавата на произход - Афганистан. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели се явяват лично и се представляват от адв. Андреева, която от тяхно име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Обръща внимание, че доколкото предмет на производството е отказ за предоставяне статут на жена с произход от Афганистан, нейното положение не е обсъдено в този контекст нито от първоинстанционния съд, нито от административния орган. Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че административният орган е бил сезиран с молба от Сухейла Надери, лично и като законен представител на малолетното си дете Нажуа Надери, по която е издадено оспореното административно решение в производство по общия ред. Приел е за установено, че с кандидата за закрила са проведени интервюта, при които тя е посочила, че е родена в Иран, където е живяла през целия си живот и се е омъжила за съпруга си. Двамата напуснали Иран, тъй като той не бил приет от нейните чичовци и вуйчовци, които го заплашили. Съдът приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган при условията на делегация в съответствие с чл. 52 ЗУБ, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, и в съответствие с целта на закона. Направил е извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Посочил е, че Сухейла Надери не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, което тя нееднократно била посочила в проведените интервюта. Доколкото родителите на лицето приемали нейния съпруг, съдът направил извод, че твърдените заплахи от нейните чичовци и вуйчовци били неконкретизирани и не сочели на реална опасност. Наред с това, според съда, установената фактическа обстановка, не давала основание да се приеме, че Сухейла Надери е била принудена да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи изцяло на битови и семейни причини. Като е съобразил Решението по дело С-465/07 г. на Съда на Европейските общности (СЕО, сега СЕС), първоинстанционният съд е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обсъдил е и обстановката в Иран, която държава според представената по делото справка е домакин на един от най - големите и най - продължителни бежански потоци в света. Тъй като Сухейла Надери е живяла необезпокоявана на територията на Иран, съдът е приел, че за нея това се явява трета сигурна държава. Тя не е получавала лични заплахи срещу живота и личността си, а твърденията за проблеми в семейството й са оценени от съда като такива извън приложното поле на ЗУБ. По тези съображения съставът на АССГ е намерил преценката на административния орган, обективирана в обжалваното пред него административно решение за правилна и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Сухейла Надери, лично и като законен представител на Нажуа Надери, двете гражданки на Афганистан против Решение № 4321 от 30.06.2014 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ, с което на Сухейла Надери и малолетната Нажуа Надери е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Още в жалбата си до АССГ Сухейла Надери е посочила, че няма разрешено пребиваване в Иран и не може да се установи там, предвид което тази държава не може да се разглежда като трета сигурна страна по отношение на нея. Наред с това е посочила, че не може да се завърне в Афганистан, тъй като проблемите й ще се задълбочат, няма кой да й помогне и човешките права не са защитени и гарантирани. Жалбоподателката е възразила, че административният орган не е обсъдил обстановката в Афганистан, възможността й да се завърне там и степента на спазване на основните човешки права. За да издаде спорното решение административният орган е приел, че с подадената от Сухейла Надери молба по вх. № 368 от 07.02.2014 г. е сезиран за предоставяне на закрила на молителката и малолетната й дъщеря, родена на 16.06.2014 г. Като е съобразил изнесеното от Сухейла Надери по време на проведените интервюта е приел, че мотивите, които обуславят желанието на лицето за статут не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а се касае за причини от семейно-битов характер. Освен това се е позовал на констатирани противоречия в бежанската история на лицето. Направил е извод, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Като е съобразил, че Сухейла Надери, макар да е гражданка на Афганистан, е родена в Иран, където е прекарала целия си съзнателен живот, административният орган е извършил преценка на молбата й с оглед обстановката в тази държава и е направил извод, че Иран се явява трета сигурна държава за нея и малолетната й дъщеря по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Органът се е позовал на това, че Сухейла Надери е родена и пребивавала в Иран и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение, каквито тя и не декларира. На първо място, неправилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че органът е сезиран с подадената на 07.02.2014 г. от Сухейла Надери молба за предоставянето на закрила на малолетната й дъщеря Нажуа Надери, в качеството на неин законен представител, предвид което отказът е постановен и по отношение на нея. Основание за такъв извод дава, както съдържанието на молбата, така и факта, че Нажуа Надери е родена на 16.06.2014 г., а молбата за закрила е подадена от Сухейла Надери на 07.02.2014 г. В преписката липсва друга молба, която да даде основание да се приеме, че искане за закрила е било отправено и от името на посоченото малолетно лице. Съдържа се единствено регистрационен лист за него, с приложение във връзка с молба на Сухейла Надери за вписване в нейната регистрационна карта на новородената й дъщеря. В тази молба и в регистрационния лист искане за предоставяне на закрила на Нажуа Надери не се съдържа. Това е било достатъчно основание за отмяната на административното решение, в частта на отказа по отношение на малолетната Нажуа Надери от първоинстанционния съд, доколкото произнасянето е при липса на надлежно сезиране на административния орган за предоставяне статут. Наред с това, в хода на административното производство не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), съгласно която детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В разглеждания случай не са налице представени доказателства за това, че в хода на административното производство на малолетното лице, чрез законния му представител, е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Нормата е императивна и неизпълнението й от административния орган представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това, първоинстанционният съд не е констатирал липсата на мотиви и обсъждане положението на малолетната Нажуа Надери в административното решение, с което и на нея е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По всички изложени причини обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Нажуа Надери е неправилно и подлежи на отмяна. На следващо място административният орган, а и първоинстанционният съд, са взели предвид и са обсъдили личното положение на Сухейла Надери в контекста на информацията за обстановката в Иран, за която са изложени съображения, че се явява трета сигурна страна за това лице и малолетната му дъщеря. Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ (в редакцията преди изменението, публ. в ДВ, брой 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) трета сигурна държава е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за статут, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отнасяне или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. В спорното административно решение не е направено обсъждане досежно наличието на предпоставките по б. а - д от § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ (в посочената редакция). Първоинстанционният съд не е констатирал това и неправилно при липсата на такова обсъждане също е приел, че Иран се явява трета сигурна страна за Сухейла Надери и нейната дъщеря. Административният орган е следвало да мотивира решението си, че Иран се явява трета сигурна държава за кандидата като изложи мотиви във връзка с всички кумулативно разписани в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ условия и то едва след като събере информация и обсъди обстановката в страната на произход на Сухейла Надери - Афганистан във връзка с личното й положение. В този смисъл основателни са оплакванията на касационната жалбоподателка, свързани с липсата на обсъждане личното й положение във връзка с обстановката в Афганистан, която е нейната държава по произход. Предвид изложеното, спорното решение на заместник-председателя на ДАБ, в частта на отказа по отношение на Сухейла Надери, е постановено в нарушение на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ (в редакцията преди изменението, публ. в ДВ, брой 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) за извършване на преценка досежно всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Като не е отчел това съставът на АССГ е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон, който подлежи на отмяна в тази част. При съобразяване изложеното по - горе досежно незаконосъобразността на спорния административен акт в частта на отказа относно Нажуа Надери, решението на заместник - председателя на ДАБ следва да бъде отменено изцяло. Преписката следва да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне по искането на Сухейла Надери за предоставяне на закрила при съобразяване на мотивите на настоящото решение. При новото произнасяне по молбата на лицето, в съответствие с чл. 35 и 36 АПК, административният орган следва да пристъпи към допълнително изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая във връзка с твърдяното от Сухейла Надери в жалбата до първоинстанционния съд, че проблемите между нея и съпруга й от една страна, и чичовците и вуйчовците й от друга, са провокирани от това, че съпругът й е шиит. Ако органът преценява наличието на "неприемливи противоречия" (както се сочи в решението), той следва да положи усилия за разясняването им и тяхното отстраняване. Ако е необходимо, е длъжен служебно да събира доказателства, в това число относно гражданството на Сухейла Надери и семейното й положение предвид заявеното от нея по време на интервюто, проведено на 24.06.2014 г. по т. 9, че всички документи (лична карта и акт за граждански брак) са й взети на българската граница. Наред с това, административният орган следва да има предвид, че при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, е длъжен да се мотивира относно принципа за забрана за връщане, залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. С оглед произнасяне по молбата, органът следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход на молителката - Афганистан и личното й положение във връзка с това. Задължение на административния орган е да обсъди последствията, които биха били налице за нея в случай на връщането й в страната на произход. В зависимост от тази преценка и едва след това, административният орган следва да изложи съображения явява ли се за Сухейла Надери Иран трета сигурна държава. При това органът следва да обсъди всяка от предпоставките по § 1, т. 9, б. а - д от ДР на ЗУБ, включително във връзка с направеното възражение в първоинстанционната жалба, а и в съдебното заседание пред настоящия съд, че лицето няма разрешено пребиваване в Иран и не са налице основания да бъде приета там. Следва също така да се съобрази нововъзникналото обстоятелство - раждането на детето Нажуа Надери, за която видно от приобщеното по делото удостоверение за раждане не е вписан баща, респективно дава ли отражение този факт върху личното положение на Сухейла Надери. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,