Решение № 10846 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба областен управител на Софийска област, чрез процесуалния представител юристконсулт Зашев срещу решение 3077 от 13.5.2021г., постановено по адм. дело 2572 по описа за 2021г. на Административен съд София град. Със съдебния акт се отменя отказ на областния управител на Софийска област, обективиран в писмо 94-М-00423 по преписка с рег.94-М-00-423 от 10.9.2020г. и преписката е върната на административния орган с указания. В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания чл.209 т.3 от АПК. Излагат се подробни доводи в тези насоки и се иска отмяна на обжалваното решение с всички произтичащи от това последици. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпил отговор от 16.06.20021г. от М. Илиев, С. Гюнеш и Б. Илиева, чрез адвокат Пенчев, в който отговор се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се подробни доводи за правилност на съдебното решение и молба същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноските за тази инстанция общо по представени договори за правна помощ в размер на 1500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и с. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил отказ на областния управител на Софийска област, обективиран в писмо 94-М-00423 по преписка с рег.94-М-00-423 от 10.9.2020г., с който е отказано искането за продажба на недвижим имот при условията на учредено и осъществено право на строеж върху държавна земя частна държавна собственост в [населено място]. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства относно правото на строеж на сградата и тези за собствеността и е приел от фактическа страна, че учредяването на вещно право на строеж и прехвърлянето му върху изградената вече сграда в полза на жалбоподателите, за които факти няма спор е в достатъчна степен документ за собственост по смисъла на Закона за държавната собственост /ЗДС/. Поради което е приел, че са изпълнени изискванията на чл.84 ал.3 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ поради което на лицата се следва процедура по чл.44 ал.3 от ЗДС за продажба на недвижим имот частна държавна собственост. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства, преценил ги е съобразно разпоредбите на Закона за държавна собственост и Закона за собствеността и правилно е приел, че договорът за учредяване право на строеж, прехвърлянето му и изградената в съответствие с това сграда е достатъчен документ за собственост на сградата по смисъла на чл.84 ал.3 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост. Неоснователно се явява твърдението на касатора, че единствено нотариален акт следва да бъде представен като документ за собственост. В законовото изискване е изрично записано документ за собственост върху построената сграда, не е посочено нотариален акт за собственост. Следователно стеснителното тълкуване на документа за собственост от страна на касатора не намира опора в законовите норми на ЗДС и ППЗДС. Само като допълнение към тезата следва да се посочи втората част на т.1 на ал.3 от чл.84 на ППЗДС, където е предвидено, че удостоверение за признато право на строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за собствеността е достатъчно, за да се приложи към молбата за закупуване на частен държавен имот при наличие на другите предпоставки по закона. Решението е правилно като постановено съобразно материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано по надлежния, изискван законов ред. Следователно трябва да бъде оставено в сила. На ответниците се следват разноски съобразно представените доказателства за направени такива и предвид активното им процесуално поведение в размер на 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение