Решение № 6173 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2015 г.
ВАСVIII отделение25.05.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 2487/18.11.2014 г., постановено по ах. дело 1719/2014 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Астери -Т" ЕООД срещу ревизионен акт № 161306021 от 05.03.2014 г., поправен с ревизионен акт за поправка № 1408987 от 14.03.2014 г., издаден от М. Й. Л. , началник сектор при ТД Пловдив на НАП, и Р. Б. Т., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 514 от 30.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция ТТОбжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 847,73 лева и лихви в размер на 2 803,27 лева, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ревизионен акт № 161306021 от 05.03.2014 г., поправен с ревизионен акт за поправка № 1408987 от 14.03.2014 г., издаден от М. Й. Л. , началник сектор при ТД Пловдив на НАП, и Р. Б. Т., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 514 от 30.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция ТТОбжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 847,73 лева и лихви в размер на 2 803,27 лева, ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати "Астери -Т" ЕООД гр. Пловдив с ЕИК 200720893, сумата в размер на 1 300 лв., представляваща разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6173 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Астери -Т" ЕООД гр. Пловдив с ЕИК 200720893 против решение № 2487/18.11.2014 г., постановено по ах. дело 1719/2014 г. на 4-ти състав на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161306021 от 05.03.2014 г., поправен с ревизионен акт за поправка № 1408987 от 14.03.2014 г., издаден от М. Й. Л., началник сектор при ТД Пловдив на НАП, и Р. Б. Т., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 514 от 30.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция ТТОбжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 847,73 лева и лихви в размер на 2 803,27 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличието на основание по чл. 209, т. 3 АПК - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призована, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът е приел, че ревизираното лице не е представило доказателства за реалното изпълнение на сделките с четирите доставчици - "Аутотренд" ЕООД, "А - комерс" ЕООД, "Майстор Пол" ЕООД и "Изграждане и оборудване" ЕООД по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, при които е отсъствал кадрови и материално-технически потенциал за изпълнение на фактурираните сделки. Част от доставчиците не са имали регистрирани касови апарати, а при тези с ЕКАПФ е имало несъответствие между индивидуалните им номера и издадените касови бонове. Част от фактурите не са били отчетени като продажби, а при някои не е бил внесен дължимия данък добавена стойност, липсват документи за придобиване и заприходяване на продадените впоследствие стоки. Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - основание за неговата отмяна и пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на оспорения РА. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците"Аутотренд" ЕООД, "А - комерс" ЕООД, "Майстор Пол" ЕООД и "Изграждане и оборудване" ЕООД. Установено е в ревизията и не е било спорно обстоятелството, че основната дейност на дружеството за ревизирания период е ресторантьорска, в коктейл-бар "БАЧИ", на адрес: гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов" № 112. Предмет на процесните доставки са хранителни стоки: шоколади, кафе, вафли, дъвки, шоколадови изделия и алкохолни напитки, както и обзавеждане и оборудване за заведението: квадратни купи, чаши за кафе, ножове, лъжички, вилици, дивани, кресла, табуретки, столове и маси. Видно от представените фактури и предвид създадената организация на работата по доставките, за което са били депозирани писмени обяснения от ревизираното лице, става ясно, че поръчаните стоки се предават в обекта и фактурите са били подписвани от служител на търговеца при получаването на стоките, поради която играят ролята и на приемо - предавателен протокол. Това означава, че стоките са били получени от ревизираното лице, в негова полза, за упражняваната от него търговска дейност и това го задължава да ги отрази в счетоводството си, отчете разход за закупуването им, респ. приход от продажбата им. В самите фактури получените стоки са подробно индивидуализирани по вид, количество, единична и обща цена. За получаването на стоките сочат и предприетите от доставчиците действия по включването на фактурите в техните справки-декларации и дневници за продажби за съответните периоди. В процесния случай предметът на спорните фактури са стоки - родовоопределени вещи. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 /"Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33- доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. Тези обстоятелства са установени за процесните стоки документално и фактически. Документално е установено, че получените стоки са включени в СД и дневници за продажби и съответно са заприходени при получателя. Фактическото получаване е установено предвид данните по процесните фактури. Според данните от тези неоспорени писмени доказателства е извършено индивидуализацията на вещите. Налице е съответствие между страни, количества и вид стоки. Установено е фактическото и документално предаване на стоките, заприходяването им и последващата им реализация. Незаконосъобразно съдът е счел, че само поради неустановената възможност доставчикът да е разполагал с права на собственост върху стоките, с материална и кадрова обезпеченост, не е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Нито по националното право - чл. 78 ЗС, нито по общностното право - чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО е налице изискване за установяване на права на собственост върху стоките от страна на доставчика. Достатъчно е фактическото им предаване и отделянето им от техния род, което в случая е установено при условията на пълно доказване с неоспорени по съдържание и автентичност писмени доказателства, включващи както частни документи, така и счетоводни записвания. От друга страна няма твърдения, нито е установено на получателя да са били известни действията на доставчиците - препятстване на данъчна проверка и оттам осуетяване на възможността за проверка на наличностите от вида на закупените материали, последваща дерегистрация по ЗДДС. В тази е и практиката на ВАС относно изследването на произхода на стоките за периоди след влизане в сила на ЗДДС от 2007 г., както и на задължителната практика на СЕС. В решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., се приема, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено, поради което е неоснователно позоваването на касатора на практиката на СЕС, че на всички страни по сделка, сключена с цел извършване на данъчна измама, трябва да се откажат предвидените в общия случай за тази сделка данъчни предимства, когато Решението е неправилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го отменя, след което отменя и РА в обжалваната му част. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на "Астери -Т" ЕООД гр. Пловдив с ЕИК 200720893 съдът присъжда разноски общо за двете инстанции в размер на 1 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение