Решение № 15713 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2020 г.

Решение № 15713 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Енпай Трансформър Компонентс България" ЕООД, чрез процесуален представител срещу решение № 2391 от 4.05.2020 г. по адм. дело № 12670/2019 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата им против решение №ППН-01-206/2018 г./5.04.2019 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на действащите законови разпоредби се иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменено обжалваното от тях решение, като претендират и заплащане на деловодни разноски направени пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба – "Уникредит Булбанк" АД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – И. Андреев, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционния съд, след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е решение № ППН-01-206/2018 г. /5.04.2019 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е прието, че жалбата на И. Андреев за неправомерно обработване на личните му данни е основателна и е отправено официално предупреждение на "Енпай Трансформър Компонентс България" ЕООД и "Уникредит Булбанк" АД по чл. 58, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. предвид обстоятелството, че личните данни на Андреев са обработени за целите на откриване на банкова сметка и издаване на дебитна карта незаконосъобразно - без наличие на условие за допустимост на обработването. Правилно АССг е установил, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД (в приложимата редакция - изм. ДВ, бр. 17/26.02.2019 г.) и чл. 40, ал. 2 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация. При постановяване на административния акт не е установено да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приложимият в настоящия случай материален закон е този, действал към датата, на която се твърди, че е осъществено нарушението – 26.02.2018 г. – 19.03.2018 г., а не измененията приети след влизане в сила на Регламент ЕС 2016/679. В този случай това са разпоредбите действащи до измененията, обнародвани с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г. Важно е да се отбележи, че отменените в последствие разпоредби на ЗЗЛД намират отражение и в Регламент ЕС 2016/679, като текстовете на отменените разпоредби съответстват на текстовете на регламента. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД (отм.); предвижда, че личните данни на физическите лица трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, както и да бъдат съотносими, свързани с целите, за които се обработват. При така установените факти обоснован и правилен е извода на АССг, че извършеното обработване на лични данни на Андреев е извършено при липсата на която и да е от предпоставките на чл. 4 ЗЗЛД, в редакцията действала към момента на подаване на жалбата, както и тези по чл. 6 от Регламента – субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта, на данните или на друго физическо лице; обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. По безспорен начин е установено, че обработването на личните данни на И. Андреев е извършено без негово съгласие. По делото е установено, че съгласно глава XI, т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред работодателят има право да разкрива служебно банкови сметки на работниците и служителите, които не са представили при постъпването си доказателство за наличие на банкова сметка, както и че Андреев е подписал декларация от 1.02.2018 г., удостоверяваща, че е запознат с цитираните правила, макар да липсват доказателства, че е представил на работодателя си удостоверение за наличие на банкова сметка. Последното обстоятелство обаче не обосновава наличие на някоя от посочените по-горе законови предпоставки за обработване на личните му данни по начина, по който това е сторено – без наличие на изрично съгласие, изразено от него данните му са предоставени от работодателя на трето лице с цел откриване на банкова сметка. Вътрешните правила на "Енпай Трансформър Компонентс България" ЕООД не могат да заместят волята на работника или служителя за ползването на личните им данни. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че наличието на договорни отношения между "Енпай Трансформър Компонентс България" ЕООД и "Уникредит Булбанк" АД, произтичащи от сключен на 1.09.2017 г. договор за масово разкриване на сметка, дебитна карта, и/или абониране на услугата "Булбанк Онлайн", не може да обоснове правомерно обработване на личните данни на И. Андреев от страна на "Уникредит Булбанк" АД за разкриване на банкова сметка на негово име и издаване на пластика на дебитна карта. Правилен е извода на АССг, че обработването на лични данни на Андреев за целите на откриване на банкова сметка и издаване на дебитна карта на служителя е осъществено неправомерно, без да е налице основанието за допустимост на обработването по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , респ. § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Същото е и обосновано. Изводите на съда са изложени подробно и аргументирано и са базирани изцяло на събраните в хода на производството доказателства и установените с тях фактически обстоятелства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, при направено своевременно искане от процесуалния представител на ответника жалбодателя следва да бъде осъден да заплати на администрацията при него деловодни разноски в размер на 100 (сто) лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение