Решение № 260 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 176/2010 г.

Решение № 260 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 176/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Н. Г. против въззивно решение № 27 от 19.02.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 845/09 г. В жалбата е изтъкнато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според защитника съдът не е отчел, че вредите са възстановени; не е оценил младата възраст и признанието на вината; не е съобразил хероиновата зависимост на подсъдимия, който е включен в метадонова програма, а посоченото обстоятелство е проява на критичност. При тези съображения защитникът иска намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Чалъмов) поддържа жалбата по съображенията, които са изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, тъй като липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 27 от 19.02.2010 г. по в. н. о. х. д. № 845/09 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъда № 402 от 26.11.2009 г. по н. о. х. д. № 4640/09 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият К. Н. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК, поради което и на основание чл. 58а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода. Съдът е постановил подсъдимият да бъде настанен в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, определено в процедурата на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 58а НК. Наказанието съответства на конкретната тежест на извършеното престъпление и съвкупността от данни, характеризиращи неблагоприятно личността на подсъдимия, в т. ч. последователно и упорито осъществяваните посегателства срещу собствеността, интензивно упражнената принуда в двете й форми - сила и заплашване, употребата на нож по отношение на двете малолетни деца. В определения размер наказанието напълно отговаря и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Самопризнанието на подсъдимия е предпоставка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, а младата възраст и доброволното заличаване на имуществените вреди от грабежа, са обстоятелства, чиято тежест адекватно е била отчетена и от въззивния съд. При липсата на касационното основание, посочено в жалбата на защитника на подсъдимия, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК