Решение № 336 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2006 г.

Решение № 336 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Т" А. против въззивно решение на Софийски апелативен съд от 2.05.2006 г. по гр. д. № 2268/2003 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 1395/ 2001 г., с което е отхвърлен предявения от касатора против С. Й. Г. иск за сумата 10 905 германски марки (д.м.). В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на правилата на ГПК. Изводите на въззивния съд били направени в разрез с доказателства по делото. Според касатора по делото е установено, че ответникът е заемал по трудов договор в "Т" А. длъжността "началник на група строителни обекти" в Германия, като задълженията му по договора били да отговаря за финансовата дейност на обектите. Според жалбоподателя от вписаното в трудовия договор следвал извод, че ответникът е натоварен със задължения за събира, разходва и съхранява парични и материални ценности. В това си качество същият неправомерно платил суми за лечение на работници на дружеството в Германия. Лечението не било необходимо и било възможно извършването му в България, поради което плащането било без основание. В пряка причинна връзка от поведението на ответника за дружеството настъпили вреди в размер исковата сума. Приемайки обратното, въззивният съд нарушил материалния и процесуалния закон, поради което жалбоподателят моли решението му да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касация - С. Й. Г. - не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът и ответникът са били страни по срочен трудов договор от 10.09.1993 г., по силата на който С. Г. е бил назначен на длъжността "началник строеж" на "Т" А. в Германия с трудово възнаграждение от 4 100 д. м. Със заповед от 02.01.1995 г., която ответникът е подписал, същият бил назначен за общ обектов ръководител, с функции да изпълнява общото административно и финансово ръководство на всички обекти на "Т" А. в Германия. Договорът бил прекратен от 15.11.1996 г. - поради завършване на работата, за която бил сключен. Докато същият действал, за лечението на работник на "Т" А. в Германия - Ц. Ф. - била платена сума за болнична медицинска помощ от 4 132,44 д.м., който разход бил одобрен от генералния директор на "Т" АД. За друг работник на дружеството била платена сума за лечение в размер 5 304,34 д.м., като и за двамата съдът е счел за установено, че са се нуждаели от спешна медицинска помощ, изискваща болнично и амбулаторно лечение и че постъпването им в болница е оправдано. За лечението на третия работник не била разходвана сума, която да надхвърля 50 % от уговорената брутна заплата за един месец. Съдът е отказал да уважи иска за възстановяване на посочените суми като е приел, че няма данни ответникът да е имал качеството "отчетник" по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, че за един от работниците няма надплащане, за друг - разходите са одобрени от представителя на "Т" А., а за всички работници - че разходите за лечението им са били оправдани с оглед здравословното им състояние. При възприемането на фактите въззивният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на правилата на ГПК. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички доказателства по делото и въз основа на тях са направени съответстващи фактически изводи. В конкретния случай ВКС не открива нарушения на правилата, регламентиращи процеса на доказване (няма и изложени конкретни твърдения за такива нарушения в жалбата), поради което не може да се приеме, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на правилата на ГПК. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или за вреда, причинена в резултат на престъпление, отговорността на работника или служителя се определя от гражданския закон. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя. Обаче при данните по делото същите не могат да бъдат приети за установени. Както става ясно от заключението на икономическата експертиза, платените суми за лечението на единия от работниците не надхвърля 50 % от месечната му брутна заплата - т.е. въобще не може да става въпрос за нарушение на служебни задължения. За работникът М. е установено, че разходите за лечението му са одобрени от представителя на ищеца - в този смисъл също не може да се приеме, че извършеното от ответника плащане е в нарушение на трудовите му задължения. Що се касае да разходите за лечение на третия работник (Н. Г.), то видно от заключението на медицинската експертиза, това лечение се е явявало неотложно и спешно. Транспортирането на същата за хоспитализация в България се е явявало несъобразно поради повишения риск от усложнения по време на транспорта. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въпросното заключение е ценено селективно в отделните си части от въззивния съд. Напротив, заключението е обосновано, няма данни за некомпетентност или заинтересованост на вещото лице, а относно възможността за лечение на заболяванията в България същото е категорично - такова решение ответникът не би могъл да вземе, без да се извършат необходимите изследвания и без да се произнесе специалист. И тъй като не се доказва предприетите мерки за лечение да са били неоправдано взети от ответника, то и заплащането за извършването на същите не може да се счита за неправомерно извършено. Следователно не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното въззивно решение. Същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд