Решение № 313 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 750/2019 г.

Решение № 313 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 750/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Светозаров, [населено място], [адрес] срещу Решение № 1084 от 5.11.2018 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 395/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Светозаров срещу Решение № 246000-814 от 28.02.2018 г. на началника на Районно управление – гр. Благоевград, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжието, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия му е отказано издаването на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси и е постановено изземване на притежавано разрешително за оръжие и оръжие.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – М. Светозаров, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради възобновяване на съдебното производство при приключил ход на делото по същество поради представяне от органа на административната преписка при двукратно неизпълнени от органа указания на съда.

Счита, че съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон като с оглед на процесуална икономия не излага доводите, които е изложил в първоначалната си жалба. Сочи, че съдът не е взел предвид представени от него доказателства, както и факта, че към 8.01.2001 г. е получил разрешение за носене на оръжие и промяна на обстоятелствата не е настъпила като напротив, налице са и допълнителни обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност. Счита, че съдът не е ценил правилно отрицателния извод на комисията, обективиран в бланкетен протокол, който е в нарушение на закона. Позовава се на съдебна практика на Административен съд, София област.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира направените по делото разноски. Касаторът ес представлява от адв. Г. Убенов, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – гр. Ботевград, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема то фактическа страна, че:

1. Към 1.08.2018 г. г-н Светозаров е притежавал разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, серия СФ, № 0275606, със срок на валидност 8.01.2018 г. и вписани пистолет "Джерико", калибър 9 х 19 мм, № 20905188 и пистолет "Смит и Уесън", калибър 357 мм, №DCP2785.

1. На 17.02.2018 г. на г-н Светозаров е съставен акт за установяване на административно нарушение № 014956 по чл. 87, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

1. На 19.02.2018 г. началникът на Районно управление – гр. Ботевград, издава на г-н Светозаров наказателно постановление, с което му налага административно наказание глоба в размер на 500, 00 лв. за нарушение на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ.

1. На 1.02.2018 г. г-н Светозаров подава заявление за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие с приложени изискуеми документи и причина – самоохрана поради естеството на работа и пренасяне на големи суми пари в брой.

1. На 28.02.2018 г., с Решение № 246000-814, началникът на Районно управление – гр. Ботевград, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказва издаването на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на г-н Светозаров и на основание чл. 214, ал. 1 ЗОБВВПИ изземва пистолет "Джерико", калибър 9 х 19 мм, № 20905188 и пистолет "Смит и Уесън", калибър 357 мм, № DCP2785 и боеприпаси и разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, серия СФ, № 0275606.

1. На 12.03.2018 г. г-н Светозаров подава жалба срещу Решение № 246000-814 чрез административния орган.

1. На 19.04.2018 г., с Разпореждане № 552, съдът указва на административния орган, на основание чл. 163, ал. 3 във вр. с чл. 170, ал. 1 АПК, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Разпореждането е връчено на органа на 26.04.2018 г.

1. На 16.05.2018 г. органът представя по делото заповед за преназначаване и акт за встъпване на лицето, което упражнява правомощията на началник на Районно управление – гр. Ботевград.

1. На 30.05.2018 г., в съдебно заседание, съдът докладва жалбата и факта, че административната преписка е представена, приема представените доказателства и задължава "повторно" органа да представи административната преписка, въз основа на която е издаден оспореният акт, както и заверени преписи от всички предишни разрешителни на жалбоподателя за носене на оръжие. Определението на съда е връчено на органа на 6.06.2018 г.

1. В хода на съдебното производство г-н Светозаров представя удостоверение от фирма "Joko Print" ООД и от "Захариев и сие" ООД.

1. На 27.06.2018 г. в 10, 54 ч. съдът приключва съдебното дирене и обявява ход на делото по същество.

1. На 27.06.2018 г. в 11, 34 часа по делото постъпват "заверени копия по адм. д. № 395/18 г." - 25 листа.

1. На 5.07.2018 г., с Разпореждане № 874, съдът отменя дадения на 27.06.2018 г. ход на делото по същество и насрочва открито съдебно заседание като отново конституира страните и им дава указания, идентични с указанията от разпореждането от 19.04.2018 г.

1. На 10.10.2018 г. съдът провежда открито съдебно заседание, приема представените от органа доказателства и обявява съдебното дирене за приключило.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган с оглед на представените заповед за преназначаване и акт за встъпване, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че жалбоподателят не е доказал наличието на основателна причина за притежаването на исканото огнестрелно оръжие. Посоченото в заявлението като причина – естеството на работа, което налагало носенето на големи суми пари в брой и пътуване нощно време, както и получаване на заплахи по телефона, приел, че не са доказани. Работата като консултант-мениджър съдът приел, че не е обстоятелство сочещо на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя. Несъответен на нормативната уредба – чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), е приел и довода за пренасяне на големи суми пари в брой.

Съдът е приел наличието за предходен период на разрешение за носене на оръжие за неотносимо към законосъобразността на оспореното решение, тъй като основанието за издаване на разрешително следва да е налице към датата на издаването му.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводът на касатора в подкрепа на този твърдян порок е за неправилната отмяна от съда на хода на делото по същество.

Определението на съда за приключване на съдебното дирене и за даване ход на устните състезания е определение, с което не се слага край на делото, поради което и с оглед на чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК може да бъде отменено от постановилия го съд. В чл. 253 ГПК законодателят е регламентирал предпоставките, при които това е допустимо – изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Следователно, правото на съда да отмени определението си не е безгранично, но целта на това правомощие на съда е да се администрира правилно съдебното производство, за да постанови допустимо и правилно съдебно решение, при спазване на изискването за бързина.

От доказателствата по делото е безспорно, че в случая отмяната на определението за приключване на съдебното дирене и за даване ход на устните състезания не е обусловено от установена от съда негова грешка или пропуск. Формално, отмяната е обусловена от изменение на обстоятелствата, при които е било постановено определението. Въпросът е какви са тези обстоятелства и основание ли са те за отмяна на определението на съда?

Видно от доказателствата по делото касаторът е подал жалбата си срещу Решение № 246000-814 чрез административния орган. От жалбата е видно, че към нея са приложени тринадесет броя писмени доказателства – представените от касатора документи към заявлението за разрешение, в т. ч. самото заявление, и документ за внесена държавна такса.

С разпореждането си от 19.04.2018 г. първоинстанционният съд е дал бланкетно указание на органа за разпределение на доказателствената тежест, макар да се е позовал и чл. 163, ал. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 АПК предполага, че сезираният съд се е запознал с представената от органа административна преписка и е установил, че за изясняване на правния спор е необходимо събирането и на други доказателства. От разпореждането на съда от 19.04.2018 г. това не се установява. Нещо повече, в съдебното заседание на 30.05.2018 г. съдът е докладвал, че по делото е представена административната преписка. В жалбата и в съдебното заседание касаторът е направил искане за представяне на "преписката в цялост" и в частност актът за определяне на комисията и самият акт на комисията, както и заверени преписи от всички досегашни разрешителни на касатора. В съдебното заседание от 30.05.2018 г. съдът е задължил органа да представи "повторно" административната преписка, както и всички издадени на касатора разрешителни. В проведеното на 27.06.2018 г. следващо съдебно заседание органът не е представил повторно административната преписка и заверени копия на предишните разрешителни на касатора, въпреки, че е бил надлежно уведомен за определението на съда, но съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на устните състезания.

Половин час след приключване на съдебното производство на 27.06.2018 г. по делото са постъпили 25 листа "заверени копия по адм. д. № 395/18 г.". Сравнението на наличните по делото и на представените на 27.06.2018 г. след приключване на съдебното производство доказателства показва, че единствените нови доказателства, свързани с оспорената заповед, са протокол от 14.02.2018 г. на комисия, назначена със Заповед № 246 з-8 от 18.01.2018 г. на началника на Районно управление – гр. Ботевград, която разгледала заявлението на касатора и дала становище, че не е доказана необходимостта от предоставяне на оръжие, и копие на личната карта и на дипломата за завършено средно образование на касатора. Другите представени доказателства са част от административната преписка във връзка с издаването на разрешително на касатора за предходен период.

Така представените след дадения от първоинстанционния съд срок доказателства от органа не са променени обстоятелства по смисъла на чл. 253 ГПК, а изпълнение на дадено от съда указание за представяне на доказателства след срока. Отмяната на определението за даване ход на устните състезания не е средство за поправяне на пропуски на страните по делото да изпълнят в срок указанията на съда за ангажиране на доказателства. Процесуалните действия на страните са валидни и пораждат целените правни последици тогава, когато са извършени в установения от закона или от съда срок, съответно в продължения от съда срок, когато той не е решителен. Извършването на процесуални действия от страните извън определения срок, не обвързват съда и именно в това се състои правната санкция за неспазването на срока. В случая, представянето на доказателства извън срока, определен от съда, и без страната да е поискала продължаването на срока, още повече в хипотеза на приключило съдебно дирене и приключили устни състезания, не обвързва съда със задължение да отмени хода по същество и да приеме представените след срока доказателства.

Видно от изложеното съдът неправилно е отменил определението си за даване ход на устните състезания и е приел представени след приключване на устните състезания писмени доказателства, тъй като представянето след срока на писмени доказателства не е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 253 ГПК.

Изложеното прави основателен довода на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, но за да бъде основание за отмяна на обжалваното решение установеното нарушение на процесуалните правила трябва не само нарушената норма да е съществена, но и конкретното нейно нарушение да е съществено. А за да е конкретното нарушение съществено е необходимо то да е могло да се отрази на правилността на решението.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът изрично е посочил, че релевантни за предмета на спора са мотивите на органа за отказ, заявлението на касатора, представените от него два броя удостоверения. Останалите събрани по делото доказателства съдът е посочил, че "не намира за нужно да обсъжда, тъй като те са неотносими". Следователно, съдът е ценил и формирал изводите си въз основа единствено на доказателствата, които са били надлежно приети преди отмяната на хода по същество. Това неговото приемане е съответно на мотивите му, в които действително е ценил само и единствено доказателствата, релевантни за преценката за законосъобразността на приетото от органа основание за отказ – чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. С оглед на това в конкретния случай допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на решението му.

Без правно значение за горния извод, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът е нарекъл акта, с който е отменил определението си за даване ход на делото по същество "разпореждане". С разпореждане не може да се отмени определение, тъй като това са два различни по предназначение съдебни акта. С определението съдът администрира развитието на съдебното производство, а с разпореждането се произнася по процедурни въпроси, които са от компетентността на едноличен орган. Доколкото в случая и определението, и разпореждането са постановени от едноличен орган, неправилното наименование на съдебния акт не е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.

1. По твърдението за нарушение на материалния закон:

Доводите на касатора във връзка с този твърдян порок са свързани с преценката на съда на наличието на достатъчно сериозна опасност за живота и здравето му. Тези доводи на касатора са неоснователни.

Както обосновано приема и първоинстанционният съд с изтичането на срока на разрешителното за притежаване на оръжие не се дължи от органа автоматично подновяване на срока. С оглед на това фактът, че касаторът е притежавал разрешително за оръжие, както и фактът, че към 8.01.2001 г. – датата на първото му издадено разрешително, органът е преценил наличие на основателна причина, сам по себе си не е основание за издаване на разрешително за нов петгодишен период. Наличието на предпоставките по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ се преценява всеки път самостоятелно към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешително за всеки отделен период.

В случая, видно от доказателствата по делото – заявлението на касатора за издаване на разрешително и представените от него две удостоверения, не е налице доказана основателна причина – самоотбрана, която да обоснове необходимост от предоставяне на исканото оръжие. Доводите на касатора, свързани с дейността му на консултант–мениджър и на пренасящ нощно време големи количества парични средства правилно са приети от съда за неоснователни, както с оглед на характера на извършваната дейност, така и с оглед на действащата нормативна уредба. Други конкретни доводи, които да обосновават необходимостта от притежаване на оръжие, доводи касаторът не сочи.

Доводите му, че органът е длъжен да извърши допълнителни дейности за установяване на сочените обстоятелства са също неоснователни. Когато едно лице сезира компетентния орган с искане за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие трябва да докаже на органа наличие на някоя от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ цели. Става въпрос за издаването на благоприятстващ адресата индивидуален административен акт и именно лицето е това, което знае за каква цел желае да придобие оръжието и именно то разполага с релевантните доказателства за доказването на тази цел. Органът няма задължение служебно да събира доказателства, за да установява целта, с която съответното лице е поискало издаването на разрешение за оръжие.

Поради това и доводът на касатора за "бланкетен протокол" на назначената от органа комисия е ирелевантен и съдът правилно не е обсъждал това доказателство. Назначената комисия е помощен орган на издалия оспореното решение административен орган, при това този орган не е нормативно установен в закона, поради което даденото от него становище е ирелевантно за законосъобразността на акта.

Що се отнася до препращането в касационната жалба към сочените в първоинстанционната жалба и писмените защити пред първоинстанционния съд доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт следва да се посочи, че предмет на съдебното касационно производство е не оспореният административен акт, а първоинстанционното съдебно решение. Касационният съд не може да с избира доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и да извършва проверка как първоинстанционният съд се е произнесъл по тях извън проверката по чл. 218, ал. 2 АПК.

Позоваването от касатора на съдебна практика на Административен съд, София област, е ирелевантно, тъй като тази практика не е задължителна за настоящия съд. Следва само да се посочи, че е налице съществена разлика между сезиране на полицията с искане за проверка и съдействие поради заплаха за живота, здравето или имуществото на едно лице и искане за издаване на разрешително за носене на оръжие. В първия случай полицейските органи са длъжни да извършат проверка и да предприемат съответните действия, докато във втория те нямат задължение да издирват причина за предоставянето на оръжие.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон и е направил правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Поради това решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд