Решение № 9455 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15064/2009 г.

Решение № 9455 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15064/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Топчулар-Мехмед Ибрям" моли да бъде отменено решение № 1485/23.09.2009 г. (отм.) по адм. д. № 2832/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 800159/6.08.2007 г. на ТД-Разград в частта, с която са определени данъчни задължения за 2005 г. по ЗОДФЛ, КСО и ЗЗО и е оставена без разглеждане жалбата му против РА в частта за извършено преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. като неправилно. В писмената защита прави довод за недопустимост на решението в частта, с която е преквалифицирал основанието за увеличение на финансовия резултат за 2005 г., което е във вреда на обжалващия и е недопустимо по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 800159/6.08.2007 г. на ТД-Разград в частта, с която са определени данъчни задължения за 2005 г. по ЗОДФЛ, КСО и ЗЗО . Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на касатора против РА в частта за извършено преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. и начислени лихви по авансови вноски за ДОО и ЗО, и е прекратил производството по делото. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите. По договор от 16.06.2004 г. с "Агромар България" ЕООД касаторът е предоставил услуги - обработка на 197 дка земя, доставка и монтаж на система за капково напояване и изграждане на водохранилищен басейн. Съдът е приел, че за извършването на услугите са съставени два приемо-предавателни протокола от м. 6.2005 г., договорените възнаграждения са изплатени с аванс от 2004 г. и по фактури от 29.06.2005 г. В РА е констатирано, че за периода м. 7 - 12.2005 г. касаторът е осчетоводил разходи за горива, материали и препарати на стойност 9998,10 лв. В РА е прието, че това са разходи за поддръжка на черешова градина на "Агромар България" ЕООД, приходите от които са осчетоводени през 2006 г. и на основание чл. 17, ал. 5 ЗСч е следвало да се отразят като разходи за бъдещи периоди. С тяхното отразяване като текущи разходи е нарушен принципът по чл. 4, ал. 2, т. 2 ЗСч за съпоставимост между приходи и разходи, и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат с 9998,10 лв, като е определен допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и вноски за ДОО и ЗО. Вещото лице е дало заключение, че горивото и материалите са вложени в обработката на земята - черешова градина през цялата 2005 г., дало е заключение също, че обработката на земята продължава и през есента, поради което не е налице нарушение на принципа за съпоставимост между приходи и разходи. Съдът е приел, че неправилно в РА е прието, че разходите следва да се отчетат като разходи за бъдещи периоди, тъй като за 2006 г. е договорена обработка на черешовата градина /договор от 9.01.2006 г./ с материали на възложителя "Агромар България" ЕООД и за тези разходи от 2005 г. няма съответен приход през 2006 г. Съдът е приел, че за периода м. 7 - 12.2005 г. касаторът е обработвал градината на "Агромар България" ЕООД, но разходите не могат да се отнесат към дейностите по договора от 16.06.2004 г., който е приключил с приемането на работите по протокола от 29.06.2005 г. Приел е също, че за приетите дейности по обработка на земята през есента е възникнал приход, за който не са издадени фактури, не е отчетен в периода, в който е възникнал - 2005 г. Отчитането на разходите като текущи без да се отчетат приходи за тях е извършено в нарушение на СС-18-Отчитане на приходите т. 7.1 - 3., поради което са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) и съдът е отхвърли жалбата против РА в тази част. Съдът не е възприел заключението на вещото лице, че извършваните работи са допълнителни по договора от 16.06.2005 г., тъй като не са издадени фактури за тях. В частта за 2006 г. съдът е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 156, ал. 2 ДОПК, тъй като РА е обжалван по административен ред само в частта за облагането за 2005 г. В жалбата до съда е посочен предмет - потвърденият с решението на ДОУИ ревизионен акт, като едва в уточняваща молба е посочено, че се обжалва РА изцяло. Съдът е приел, че липсата на жалба по административен ред е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата в тази част пред съда и е оставил жалбата без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Видно от жалбата до ДОУИ-Варна същата не съдържа посочване на предмета. В нея са направени възражения по РА в частта за 2005 г. и е възприета от решаващия орган като жалба срещу РА само в частта за 2005 г., тъй като увеличението на финансовия резултат за 2005 г. е довело до корекция с разходи за бъдещи периоди за 2006 г. и 0 резултат за 2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за касатора. В жалбата до съда е посочено, че РА се обжалва изцяло, но тъй като за 2006 г. не е имало жалба по административен ред правилно съдът е оставил жалбата против РА в частта за 2006 г. без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Решението в частта, с която е разгледана жалбата против РА за определените за 2005 г. данъчни и осигурителни задължения е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, възприел е фактическа обстановка съобразена със събраните по делото доказателства и от правилно установените факти е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи като краен резултат. Доводът на касатора за недопустимост на решението, поради изложени мотиви относно квалификацията на спорното право е неоснователен. Съдът не е отменил РА, нито е изменил определената в него квалификация на основанието за увеличение на финансовия резултат, поради което решението не е издадено в нарушение на чл. 160, ал. 5 ДОПК, предвид и факта, че РА в частта за 2006 г. е влязъл в сила. Касаторът в жалбата си до ДОУИ-Варна е посочил, че спорните разходи за гориво са свързани с договор от 1.05.2005 г. с ЕТ "ИСМ-Иса Сали", префактурирани с фактура № 411/7.11.2005 г. В касационната жалба за тези разходи се поддържа, че са свързани с извършвани през есента обработки на земята и с извършвани проби на системата за капково напояване, отстраняване на течове и запушвания на тръбите, за което е представен протокол от 22.12.2005 г. за приемане на изразходваното гориво от "Агромар България"АД. При така описаните противоречия в тезите на касатора правилно съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. По договора от 16.06.2004 г. е предвидено, че могат да се възлагат допълнителни работи и тяхното заплащане се оформя с писмен анекс. По протокола от 22.12.2005 г. са одобрени разходи на 1350л и 650 часа работа без да са посочени цени и обща стойност, нито задължение за заплащането им от "Агромар България" ЕООД, поради което правилно съдът е приел, че за разходите не съответстват приходи. Правилно съдът не е възприел заключението на вещото лице, че разходите от есента са направени за извършените по договора дейности, след като през м. 6.2005 г., извършеното по договора е прието и е изплатена цената на договорените работи, а по цитирания протокол от 22.12.2005 г. цена не е определена, нито е предвидено да бъдат плащани разходи за гориво и 650 часа труд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,