Решение № 981 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2011 г.

Решение № 981 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив против решение № 556 от 07.04.2011 г., постановено по административно дело № 1742 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменено решение № 165/23.07.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Стоянка Димитрова Карчева от гр. Пловдив срещу разпореждане № 4608134936 по протокол № РА - 759/16.06.2010 г. на ръководителя "ПО" при РУСО - Пловдив, с което е постановено събиране от нея на сумата от 8 177,48 лв. главница за периода 01.03.2006 г. - 30.04.2010 г. и лихви в размер на общо 2 519,12 лева към дата 28.05.2010 г., извършено е погасяване на част от така посочения дълг чрез прихващане на вземане на Карчева по разпореждане № 4608134936 по протокол № ПР - 1503/19.07.2010 г. на същия ръководител "ПО", като в резултат на това е намалена само главницата и е постановено да се възстанови неправилно изплатена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1 069,10 лева главница за времето 01.03.2006 г. - 30.04.2010 г. и лихва в размер на общо 2 519,12 лева до дата 28.05.2010 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Стоянка Димитрова Карчева от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Жана Петрова, е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, Административният съд - Пловдив, е отменил решение № 165 от 23.07.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив в оспорената му част, с която е оставена без уважение жалбата на Стоянка Димитрова Карчева от гр. Пловдив срещу разпореждане № 4608134936 по протокол № РА - 759/16.06.2010 г. на ръководителя "ПО" при РУСО - Пловдив, с което е постановено събиране от нея на сумата от 8 177,48 лева главница за периода 01.03.2006 г. - 30.04.2010 г., а също така и лихви в размер на общо 2 519,12 лева към дата 28.05.2010 г., извършено е погасяване на част от така посочения дълг чрез прихващане на вземане на Карчева по разпореждане № 4608134936 по протокол № ПР - 1503/19.07.2010 г. на същия ръководител "ПО", като в резултат на това е намалена само главницата и е постановено да се възстанови неправилно изплатена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1 069,10 лева главница за времето 01.03.2006 г. - 30.04.2010 г. и лихва в размер на общо 2 519,12 лева до 28.05.2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са незаконосъобразни. Посочил е, че в атакуваното административно решение липсвали мотиви, с оглед задължителната преценка, която директорът на РУСО - Пловдив е следвало да формира по чл. 114, ал. 2 КСО. Направен е извод, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като за разглеждания период не били налице данни за недобросъвестност на лицето. От събраните по делото доказателства и от обстоятелството, че експертното решение на ТЕЛК от 27.02.2006 г., с което са определени 28% намалена нетрудоспособност, е било оспорено пред НЕЛК, следвало, че същото не е бил годен за изпълнение, респ. за постановяване на съответно разпореждане от пенсионния орган до окончателното му стабилизиране административен акт. По тези съображения е приел за недоказан фактът, че Карчева била недобросъвестна и е отменил процесното решение на касатора в оспорените му части, предмет на обжалване в настоящото производство. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция От фактическа страна безспорно е установено, че считано от 13.08.2003 г. на Стоянка Димитрова Карчева е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст. С ЕР № 1062 от 25.03.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания й е призната 64,1% намалена работоспособност с дата на инвалидизация 26.08.2003 г. за период от три години или до 01.03.2007 г. Въз основа на това с разпореждане № 4608134936 от 30.03.2004 г. й е определена пожизнено пенсия за инвалидност, считано от 30.04.2004 г. и е спряна пенсията, получавана за ОСВ. Поради влошено здравословно състояние с нова молба Карчева е поискала да бъде преосвидетелствана от ТЕЛК, която с ЕР № 0584 от 27.02.2006 г. е определила 28% намалена работоспособност със срок на инвалидизация 3 години или до 01.02.2009 г. Това решение било оспорено пред НЕЛК - София, която с решение № 1076 от 19.11.2009 г. е определила, считано от 01.02.2006 г. 34% инвалидност, като е продължила срока на инвалидизация с още една година - до 01.02.2010 г. Веднага след като решението на НЕЛК е било връчено на лицето (на 29.01.2010 г.), на 01.02.2010 г. Карчева е депозирала нова молба до ТЕЛК - Пловдив за преосвидетелстване, поради влошено здравословно състояние, по която молба било постановено ЕР № 0996 от 21.04.2010 г. на ТЕЛК - Пловдив. С последното, ТЕЛК - Пловдив е приела 69% неработоспособност за период от 3 години /предходната инвалидизация е била до дата 01.02.2010 г. съгласно решението на НЕЛК/. Видно от административната преписка действия от медицинската комисия за оспорването на това ново решение на ТЕЛК по реда на чл. 98, ал. 6 КСО не са предприети. С разпореждане № 4608134936 по протокол № ПР - 1038/28.05.2010 г., ръководителят "ПО" - РУСО - Пловдив, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е прекратил, считано от 01.03.2006 г., личната пенсия за инвалидност на Карчева поради общо заболяване. Този акт е бил последван от разпореждане № 4608134936 по протокол № РА - 759/16.06.2010 г. на ръководителя "ПО" при РУСО - Пловдив, с което са вменени на лицето за възстановяване конкретни суми по главница и лихви, като било посочено най - общо, че те са получени от нея недобросъвестно. Карчева е оспорила двете разпореждания по административен ред на 24.06.2010 г. като на същата дата е подала и заявление до РУСО - Пловдив с искане да й се възобнови спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а също така отново е поискала да й бъде отпусната пенсия "по болест" и да се прецени коя от двете е по- благоприятна за нея. Във връзка с тази последна молба е последвало разпореждане № 4608134936 по протокол № ПР - 1503/19.07.2010 г. на същия ръководител "ПО", с което на основание чл. 97, ал. 1 КСО била възобновена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Карчева и то считано от 01.03.2006 г. - пожизнено, а на основание чл. 74, ал. 3 КСО е отказано възобновяването на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По подаденото възражение от нея срещу разпорежданията от 28.05.2010 г. и 16.06.2010 г., е постановено оспореното в настоящото производство административно решение, с което касаторът е отхвърлил жалбите срещу тях като на свой ред е извършил прихващане между вземането на ДОО за неправилно получена пенсия за посочения период с вземането на лицето за пенсия за осигурителен стаж и възраст, но е погасил само главницата - до размера на по-малкото общо вземане и е постановил да се възстанови от Карчева сумата от 1068,19 лева обща главница и непроменена лихва в размер на общо 2 519,12 лева. По делото няма спор от фактическа страна, същата правилно е установена от административния съд и не се оспорва от страните. Спорът се свежда единствено до приложението на материалния закон и "добросъвестността" на лицето, получило тези плащания. При така установената фактическа обстановка правилно административният съд е приел, че за времето 01.03.2006 г. - 30.04.2010 г. Стоянка Димитрова Карчева добросъвестно е получавала пенсията си за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде установена от административния орган, който се позовава на нея. Недобросъвестен е този правен субект, който преследвайки определена цел, съзнателно извършва едно правонарушение. В този смисъл, правилен е извода, че след като Карчева не е укрила факти и е представила всички относими документи във връзка с придобитото право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, то няма данни за недобросъвестност от нейна страна. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че проява на недобросъвестност би била налице, ако Карчева бе подала невярна информация относно релевантните по заявлението за отпускане на пенсията факти. Още повече, че самият директор на РУСО - Пловдив не е аргументирал решението си с мотиви, каквито е следвало да формира относно евентуалната недобросъвестност на лицето. Не е посочил поведението, което представлява проява на недобросъвестност от страна на Карчева, в хипотезата на което неоснователно получените от нея суми, представляващи пенсия, следва да бъдат възстановени, ведно със съответната лихва върху тях. В тази връзка в касационната жалба се излагат твърдения, че Карчева не е изпълнила задължението си да уведоми пенсионните органи за издаденото ЕР на ТЕЛК № 0584 от 27.02.2006 г., поради което била недобросъвестна. Съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В случая е безспорно, че това решение на ТЕЛК е било оспорено от лицето пред НЕЛК, следователно в нарушение на посочената разпоредбата административният орган незаконосъобразно е изпълнил цитираното експертно решение, което не е било влязло в сила съгласно нормите на чл. 112, ал. 1, т. 3 и чл. 113, ал. 3 от същия закон. Също така, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, преди стабилизиране на решението на НЕЛК (ЕР на НЕЛК от 19.11.2009 г. е стабилизирано на 13.02.2010 г. ) и с оглед извършеното ново преосвидетелстване с решение на ТЕЛК (ЕР на ТЕЛК - Пловдив от 21.04.2010 г.), с което считано от 01.04.2010 г., на Карчева са определени 69% инвалидност за срок от три години, не може да си приеме за обосновано твърдението, че лицето е било недобросъвестно. Както правилно е посочил съдът, единственият мотив, изложен в атакувания административен акт е че Карчева била пропуснала възможността да подаде заявление за възобновяване на спряната й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст още през 2006 г. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав, че след като самият осигурителен орган не е извършил каквито и да било дължими действия, не може да се сочи, че същата е била наясно, че получава сумите без основание за изплащане на същите, а още повече да се твърди, че тя е следвало да поиска възобновяване и то още през 2006 г. на спряната преди това лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и като не е направила това се е поставила в по-неблагоприятно положение. Изложеното налага категоричния извод, че и в този смисъл нейната добросъвестност е доказана. Касационният жалбоподател твърди, че административният орган, с цел процесуална икономия по искане на Карчева, е извършил погасяване на част от дължимата главница чрез прихващане на вземането на лицето за пенсия за ОСВ. Така наведените доводи са неоснователни. В мотивите на проверяваното съдебно решение правно обосновано е разтълкувана нормата на чл. 114, ал. 4 КСО. На принудително изпълнение подлежат онези административноправни задължения, които произтичат от един влязъл във формална законна сила и станал необжалваем акт. Правилен е изводът на съда, че в настоящия случай прихващането е извършено от некомпетентен орган и при липса на издаден акт за възстановяване на ПОСВ по смисъла на цитираната норма. Безспорно е установено, че към датата, когато административният орган е извършил погасяването /чрез прихващане/, нито разпореждането за възстановяване на сумите от 16.06.2010 г. е влязло в сила /то е било предмет на произнасяне по същото това решение/, нито се е било стабилизирало издаденото само четири дни по-рано разпореждане от 19.07.2010 г. Както обосновано е отбелязал решаващият състав, за да е налице годно вземане на Карчева спрямо НОИ е необходимо да е налице и административно решение на компетентния за това орган /който обаче не е директорът на РУСО - Пловдив/ по чл. 115, ал. 4 КСО - разпореждане и то на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, по искане за възстановяване на суми. В случая такова искане на Карчева не е налично, същата е направила само искане за възобновяване на спряна пенсия. Още повече, че прихващането е за срок от 01.03.2006 г. до 30.04.2010 г., а при постановяване на атакувания административен акт директорът на РУСО неправомерно е включил към този период допълнителен такъв от още три месеца, обхващащ срока до 16.06.2010 г., както и сумата от 600 лева. Посоченият допълнителен период и сума не са включени в разпореждането, предмет на контрол по реда на чл. 117 и сл. КСО от касатора. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че установеното по делото дава основание да се приеме, че в случая не може да става въпрос за проявена недобросъвестност от страна на Стоянка Карчева и неправилно е ангажирана отговорността на лицето по реда на чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на причинената щета, настъпила в патримониума на НОИ, след като не е доказано наличието на причинна връзка между неговото поведение и причинената щета. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаването на оспорените актове, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отмяната им. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът не обсъдил приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, също са неоснователни. Действително съдът е пропуснал да коментира в мотивите си заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Този пропуск обаче не е съществен, тъй като съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а освен това фактическата обстановка по делото е била напълно изяснена. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и изрично заявената претенция от повереника на ответника по касация за присъждане на направените разноски, на основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Стоянка Карчева в размер от 300 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие, като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК не е заявено от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,