Решение № 7548 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2016 г.

Решение № 7548 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. И." ЕООД - гр. Б. срещу решение № 1481/11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 532/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02-000215003237-091-001/11.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 47/22.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ТД на НАП за установеното задължение за ДДС за месец октомври 2012 г. в размер на 47 755,56 лв. и лихви - 14 924,05 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията се свеждат до липсата на издадено от лизингодателя кредитно известие по чл. 115, ал. 6 ЗДДС, предвид разваляне на договорите и поради това неправилно и приходните органи и съдът са приели, че следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 78 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ТД на НАП чрез юриск. Илиева я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка по делото: С договори № 001/16.03.2012 г. и № 002/16.03.2012 г. лизингодателят "Строй консулт 71" ЕООД е предоставил за ползване на "И. К. МГ" ЕООД (сега "К. И." ЕООД) недвижим имот - кафене в гр. Б. с доставна цена 188 000 лв., платима с първоначална вноска в размер на 15 000 лв. и 72 равни месечни вноски и недвижим имот - магазин в гр. Б. с доставна цена 57 000 лв. с първоначална вноска 6 000 лв. и 72 равни месечни вноски. Съдът е установил от данните по делото, че на 10.12.2012 г. лизингодателят е уведомил лизингополучателят за едностранно изявление за прекратяване на договорите поради неизпълнение на задължението да се заплащат лизинговите вноски. Установено е от съда, че първоначалните вноски и по двата лизингови договори са заплатени, както и две месечни вноски. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са извършили корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите, издадените от лизингодателя на основание чл. 78 ЗДДС, тъй като последният е уведомил жалбоподателя, че прекратява едностранно и двата лизингови договори поради неизпълнение, а това е основание за коригиране на ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по издадените от лизингодателя фактури за месеците април и май 2012 г. Въз основа на чл. 78 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС съдът е приел, че при разваляне на договора следва да се извърши корекция в посока намаление на данъчната основа, като тази корекция се отнася до ползвания данъчен кредит в размера на главниците по договорите. Първоинстанционното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС дефинира, че доставка на стока е и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. С цитираните по-горе договори лизингодателят е предоставил за ползване два недвижими имоти - кафене и магазин на касационния жалбоподател. Последният е заплатил определените в договорите първоначални вноски, както и две месечни вноски, но лизингодателят през месец октомври 2012 г. едностранно е прекратил договорите затова, че лизингополучателят не ги изпълнява. В такъв случай се налага да се коригира ползваният данъчен кредит в периода, когато е възникнало обстоятелството - развалянето на лизинговите договори така, както разпорежда чл. 78, ал. 2 ЗДДС. Установено е по делото, че ползваният данъчен кредит по 2 бр. фактури е върху общия размер на главниците, така както е уговорено в лизинговите договори. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение по дело С-107/13 г. на СЕС ("Фирин" ООД), според което приспадането на ДДС се коригира от получателя на фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стока, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена. Процесният случай е такъв, тъй като с развалянето на договорите за лизинг, задължение на получателя по фактурите за първоначалните вноски. Обосновано съдът при постановяване на решението си се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза, според която фактурите по лизинговите договори, издадени от лизингодателят на лизингополучателят са правилно осчетоводени. Съгласно договорите, страните по тях са се договорили лизингополучателят да придобие собствеността на недвижимите имоти след изтичане на срока на договорите и съответно след изплащане на дължимите вноски - първоначални и месечни 72 месеца. Не се спори между страните и е установено, че и кафенето и магазинът, предмет на лизинговите договори са заприходени в счетоводството на касационния жалбоподател като ДМА. Законосъобразен е изводът на съда, че след като договорът е развален, страните дължат връщане на престациите поради отпаднало основание. Неиздаването на кредитно известие на основание чл. 115, ал. 3 ЗДДС поради развалянето на договорите не води до неприлагане на чл. 78 ЗДДС. Налице са материалноправните основания на чл. 78 ЗДДС, поради което правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите в ревизионния акт относно извършената корекция на ползвания данъчен кредит. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Илиева, на дирекция "ОДОП" - гр. Б. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 410 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение