Решение № 2401 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2016 г.

Решение № 2401 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. М. И." АД, гр. Р., Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Г. Д. Н., подадена чрез адвокат Т. Г. против Решение № 6445/25.10.2016 г., постановено по административно дело № 6210/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на акционерното дружество срещу автоматично извършеното в данъчната сметка на дружеството доначисляване на лихва по чл. 89 ЗКПО, във връзка с подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Оспорва се извършеното начисляване на лихви по чл. 89 ЗКПО, като се излагат доводи за това, че същото е извършено след извършено съществено нарушение на административно-производствените правила от страна на приходните органи, които са имали задължението да уведомят дружеството за възможността да извърши корекция на подадената от него декларация за промени на авансовите вноски за месец ноември и декември 2015 г. В съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явяват адвокат Коцева и адвокат Георгиева, които поддържат жалбата и молят да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Претендират присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по представен списък. Ответната страна - Директорът на ТД на НАП гр. С. се представлява от юрисконсулт Ненкова, която оспорва касационната жалба и счита, че оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Моли в полза на приходната администрация да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на Административен съд - С. град е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не поради изложените в нея доводи. Независимо от съдържащите се в жалбата касационни основания, Върховният административен съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на оспореното съдебно решение, както и съответствието му с материалния закон. Релевантните факти относно развилото се административно производство правилно са установени от първоинстанциония съд. Производството е започнало с подаването на декларация от 19.10.2015 г. по чл. 88 ЗКПО, с която "Р. М. И." АД е декларирало дължимост на месечни авансови вноски за последното тримесечие на 2015 г. в размер на 250 000 лева за всеки месец. В системата на приходната администрация, вноската за м. 10.2015 г. не е променена, тъй като срокът за плащане на това задължение е до 15.10.2015 г., а декларацията била подадена след това. На 19.10.2015 г., на 19.11.2015 г. и на 21.12.2015 г. дружеството е внесло декларираните авансови вноски, всяка в размер на 250 000 лева, като първото плащане е погасило вноската за м. 11.2015 г., второто за м. 12.2015 г., а третата вноска е останала свободна, като необвързана със задължение в данъчно - осигурителната сметка. На 28.03.2016 г. е подадена декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г., по повод на която са установени различия, касаещи декларираните през 2015 г. месечни вноски за корпоративен данък. Дадено е указание за отстраняване на несъответствията, в резултат на което на 29.03.2016 г. е подадена повторно декларация от дружеството с посочена дължимост на авансовите месечни вноски за корпоративен данък в размер на 500 000 лева. С писмо до ТД на НАП - С. от 06.04.2016 г., "Р. М. И." АД е изразило несъгласие с начислената по данъчната му сметка лихва по чл. 89 ЗКПО за 2015 г., като е поискано отмяна на това начисляване. В отговор е изпратено писмено становище на директора на Дирекция "СДО" при ТД на НАП - С. от 26.04.2016 г., в което е обяснена дължимостта на начислената лихва, както и невъзможността същата да бъде анулирана. След връчване на това становище на дружеството, същото е подало жалба до Директора на ТД на НАП - С., с която са обжалвани действията на органите по приходите по неправилно приемане на декларация по чл. 88 ЗКПО за промени на авансови вноски и неправилно отразени задължения за тези вноски само за м. ноември и м. декември 2015 г. По тази жалба няма изрично произнасяне от административния орган, като същата е изпратена по компетентност на Административен съд - С. град. С. е приел, че е сезиран със жалба против автоматично извършеното в данъчната сметка на дружеството доначисляване на лихва по чл. 89 ЗКПО във връзка с подадена декларация по чл. 92 ЗКПО за 2015 г., разгледал е спора по същество, след което е отхвърлил жалбата. Правилно съдът е установил, че развилото се производство е по реда на чл. 107 ДОПК, но не е установил, че същото не приключило с годен за оспорване по съдебен ред акт. Спорните задължения са възникнали по повод подадена от лицето декларация, като съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 -дневен срок от искането. Такъв акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствия между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК. Именно този акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред директора на териториалната дирекция, а след неговото произнасяне и пред съда. В конкретния случай липсва издаден акт за установяване на задължението за лихви по чл. 89 ЗКПО, въпреки възникналото задължение за приходните органи да приключат образуваното пред тях административно производство по чл. 107 ДОПК, като издадат такъв акт. За да възникне подлежащо на изпълнение публично задължение, неговата дължимост по основание и размер следва да е обективирано в изричен акт. Респективно, пред съда не е имало годен за оспорване административен акт, поради което подадената жалба е била недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 1 АПК, във връзка с § 2 ДР на ДОПК, решението на Административен съд - С. град като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а административната преписка да се изпрати на приходните органи при ТД на НАП - С. за произнасяне с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. При този изход на делото, в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдени сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, изразяващи се в платени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат, в който смисъл е разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК, които разноски са в общ размер на 4 018,40 лева. Извършеното от процесуалния представител на приходната администрация възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение