Решение № 16366 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2012 г.

Решение № 16366 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Димитър Огнянов Георгиев, против решение № 31/17.01.2012 г. по АД № 168/2011 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като оспорва изводите на съда за липсата на компетентност на административния орган, издател на акта. Твърди, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" представлява Разплащателна агенция и съгласно чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" може да делегира част от предоставените му от Управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Счита, че оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК, поради което иска решението на съда да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и неправилно съдът е приел, че същият е нищожен. Позовава се на протокол № 17/07.04.2011 г. от заседание на УС на ДФ "Земеделие" и заповед № 01-РД81288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно които на заместник-изпълнителния директор са възложени функции да издава и подписва АУПДВ по схемите и мерките за директни плащания. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е обявил нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23126 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който са установени публични държавни вземания по отношение на Ивайло Ташков Ташев от гр. Кюстендил за сумата от 574,26 лв., недължимо платена по подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 10/1606108/27744 за 2009 г. по СЕПП и НР1. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Посочил е, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, с което го е лишил от възможност да участва в него и е нарушил правото му на защита. Коментирал е, че констатираните нередности при проверките не са отразени в доклад, който да е връчен на земеделския производител. Съдът е изложил съображения, че актът е постановен в противоречие с материалния закон. Посочил е, че не е установена по категоричен начин недопустимостта на плащанията. Позовал се е на нарушение на Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който при липса на неправомерно поведение на земеделския производител, същият не дължи връщане на сумата. Според съда не е налице нарушение на формата на оспорения акт, като приема, че приложените към него таблици и окончателни изчисления съдържат фактическите основания за издаване на акта. Съдът е обсъдил правомощията на издателя на акта и е приел, че заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не притежава материална компетентност да издаде оспорения акт. Мотивирал се е, че в първоначалния текст на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" не е уредена възможността директорът да може да делегира част от правомощията за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане след предварително решение на УС. Едва с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ е предвидена възможност да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. На това основание е обявил нищожността на оспорения акт. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да присъства на извършените проверки, да прави възражения и представя доказателства. С това е ограничил и нарушил правото му на защита. Разпоредбата на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на кръстосани проверки и констатиране на нередности, да последват други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което е довело до непълнота на доказателствата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Представените по делото писмени доказателства установяват, че разликите в допустимите за подпомагане площи се извеждат от нова информация, постъпила от МЗХ, а не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител. Правилно съдът е посочил, че в акта няма твърдения, а и издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е очертал и декларирал площи, които са необработваеми и негодни за подпомагане. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно която недължимо платени суми не подлежат на възстановяване ако грешката е извършена от компетентен орган и не можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Касационната инстанция приема становището на съда относно липсата на компетентност на издателя на акта. По делото няма спор, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. Неговата компетентност произтича от разпоредбите на чл. 11, ал. 1; чл. 20 и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 16 от Устройствения правилник. Компетентността може да бъде делегирана само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Едва с изменението на Устройствения правилник и приемането на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от УПДФЗ (ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.) е предвидена възможност правомощията на изпълнителния директор, произтичащи от правото на ЕС или от националното право, включващи произнасяне по подадени заявления, да бъдат делегирани със заповед на заместник-изпълнителните директори. Към момента на издаване на оспорения акт (12.04.2011 г.) не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ да може да делегира на заместниците си правомощие по издаване и подписване на АУПДВ. Поради това изводите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт са правилни. Касационната инстанция не споделя изводите на съда за наличието на фактически и правни основания в акта, които ясно и конкретно да дефинират издаването му. Обосновката на издателя на акта, че "в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 574,26 лв. се явява недължимо платена" е обща по съдържание. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е ясно как е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Такива фактически основания не се съдържат и в други документи, изготвени във връзка с издаване на административния акт, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза чрез събиране на доказателства. Касационната инстанция намира, че съдът е следвало да се позове и на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Но изложените мотиви от първоинстанционния съд не се отразяват на правилността на крайния акт. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,