Решение № 163 от 26.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 47/2026 г.

Производството е по реда на чл. 422 ал.1 т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Н. Н. за възобновяване на НЧД№ 149/2025г. по описа на АС – Бургас, приключило с влязло в сила определение, с което съдът изменил определение рег. №590 от 29.05.2025 г. по ЧНД №507/2025 г. на Бургаския окръжен съд, като определил на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения И. Н. Н. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №857/2021 г. на Окръжен съд – Бургас и НОХД №4471/2020 г. на Районен съд – Бургас, определил на основание чл.25, ал.4 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на определеното на осъдения И. Н. Н. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца изтърпените части от наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдения И. Н. Н. по НОХД №857/2021 г. на Окръжен съд – Бургас и НОХД №4471/2020 г. на Районен съд – Бургас, не присъединил към определеното на осъдения И. Н. Н. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца наказанието глоба в размер на 450 лева, наложено по НОХД №4471/2020 г. на Районен съд – Бургас Потвърдил определението на ОС – Бургас, в останалите му части, с които първонистанционният съд извършил на основание чл.25 вр. с чл. 23 ал.1 от НК групиране на наложени на Н. с отделни съдебни актове наказания, както следва: Наложил на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК на И. Н. Н., ЕГН ********** едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по влезли в сила присъди по НОХД №170/2022г по описа на БРС,по НОХД 1041/2022г по описа на БРС, по НОХД №3786/2022г по описа на БРС,по НОХД №3977/2022г по описа на БРС и по НОХД №198/2025г по описа на Бургаски окръжен съд в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца, увеличил на основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца с четири месеца до общ размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС постановил определеното общо най- тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, присъединил на основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо най-тежко увеличено наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ години изцяло наказанието „глоба“ в размер на 1000 лева, наложено по НОХД № 3786/2022 год. на Районен съд - Бургас. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода“ за срок от три години приспаднал изтърпяната част по НОХД №170/2022г по описа на БРС,по НОХД 1041/2022г по описа на БРС,по НОХД №3786/2022г по описа на БРС,по НОХД №3977/2022г по описа на БРС и по НОХД №198/2025г по описа на Бургаски окръжен ,както и взетите по отношение на И. Н. във връзка с тези наказателни производства мерки за мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, както и задържания по ЗМВР. Постановил наказанието наложено със споразумение по НОХД № 3299/2024 год. на Районен съд - Бургас „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим и наказание „глоба“ в размер на 250 лева, за деяние извършено на 13.07.2024 год., влязло в сила на 11.02.2025 год. да се изтърпи отделно. Осъденият не се явява и не взема становище в съдебно заседание пред касационната инстанция. Защитникът му пледира искането да бъде уважено, така както е направено. Прокурорът намира искането за неоснователно и пледира да бъде оставено без уважение. Съдът като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните намира следното: Осъденият релевира основание на възобновяване на наказателното производство по чл. 422 ал.1 т. 5 вр. с чл. 348 ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Сочи че извършеното от съдилищата групиране на наказанията не е никак благоприятно за него, а „лежаното“, което има въобще не влиза в кумулацията. Първият довод има изцяло абстрактен и оценъчен характер, доколкото осъденият не сочи, нито с какво конкретно е ощетен от извършеното от съдилищата групиране, нито кой е най - благоприятния за него вариант, който е следвало да бъде приложен. Настоящият съдебен състав не споделя оценката на осъдения. Напротив солидаризира се с мотивите, както на първоинстанционния съд, така и на въззивния, който по същество е извършил допълнително групиране на още две осъждания, изцяло в полза на осъдения. И двете съдилища по фактите са мотивирали не само защо са налице основанията по чл.25, вр. с чл. 23 ал.1 от НК, но и защо групирането, което е възприето се явява най – благоприятния за осъдения вариант. По отношение на приспадането на изтърпяната част от наказанията, както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли изрично. Твърдението на осъдения, че такова произнасяне изначално липсва е невярно. Отделно за него съществува и възможността по чл. 417 ал.1 от НПК да поиска приложение на чл. 59 от НК от прокурора, ако намира пропуск в произнасянето на съдилищата по този въпрос. Такъв пропуск настоящият състав не намира. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение