Решение № 10482 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 739/2016 г.

Решение № 10482 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 739/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. П., жив. в гр. П., срещу решение № 741/16.12.2015 г. по адм. дело № 622/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 312з-876/28.07.2015 г. на директора на ОДМВР - Гр. П. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Директорът на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - П., в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, директорът на ОДМВР е наложил на жалбоподателя в качеството му на началник сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - П. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Дисциплинарното наказание е наложено за извършено нарушение по неизпълнение на задължения, произтичащи от Заповед рег. № з-3593/28.10.2014 г. за инвентаризация на имуществото на бившия Сектор "СОД". С посочената заповед е разпоредено в изпълнение на заповед на министъра на МВР с рег. № 8121з-760/22.10.2014 г. да започне провеждането на годишна инвентаризация на наличните активи, дълготрайни материални активи, вкл. и за недвижимата собственост. Назначена е комисия по имуществото на "СОД" с председател Р. П. - ПИП и членове Б. Т. - ОА и Г. Т. - ПКП. Началната дата на инвентаризация е определена на 1.12.2014 г. в срок до 31.12.2014 г. Посочено е, че комисиите, провеждащи инвентаризацията, следва да представят за утвърждаване своите протоколи и доклади заедно с инвентаризационните и сравнителните ведомости в срок до 16.01.2015 г. Дисциплинарното нарушение е установено по повод извършена проверка от Дирекция "Инспекторат" на МВР, отразена в справка рег. № 8121р-25880/23.06.2015 г., при която е установено, че оперативната комисия по инвентаризация на имуществото на "СОД" не се е събрала за започване и провеждане на инвентаризация в пълен състав. Фактическа инвентаризация на имуществото не е извършвана, за същата не са представени подписани и утвърдени протоколи. Във времето на работа на същата през м. декември 2014 г. е работил само единият чл. на комисията - Б. Т., който в присъствието на материалноотговорното лице /МОЛ/ на склада Ц. Ш. е извършил проверка на отделни досиета на охранявани обекти. Р. Т. не е извършил инвентаризация - преброяване, измерване и претегляне на материални активи. Същият еднолично е изготвил инвентаризационни описи - неподписани от втория чл. на комисията Г. Т., които е предоставил на председателя на комисията Р. П. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Доводът на касатора, че служителя е наказан за нарушение на инструкция № I-175/17.12.1992 г. за основните положения на инвентаризацията на стопанските средства в службите на МВР и изложените съображения на първоинстанционния съд в обратния смисъл, е неоснователен. Наказанието на служителя е наложено в качеството му на държавен служител за извършено нарушение по неизпълнение на задължения, произтичащи от Заповед рег. № з-3593/28.10.2014 г. за инвентаризация на имуществото на бившия Сектор "СОД". Правилно е съобразено от АС - П., че П. не е изпълнил задълженията си да организира работата на комисията, не е разпределил задълженията между членовете й, с поставяне на конкретни задачи, не е проследил действията на единствения чл. на комисията, който е извършвал инвентаризация. Като председател на комисията Петков е следвало да свика комисията и не само да разпредели равномерно задълженията им, но и по начин така, че в указания срок да приключат работата по инвентаризация и да изготвят необходимите документи за това На следващо място, видно от същата заповед в т. 6 е указано горецитираната инструкция да се ползва "като ръководство", а не в качеството й на подзаконов нормативен акт /действащ или отменен/. Доводът, че решаващият състав на АС не е обсъдил невъзможността "паралелно да действат" две заповеди за инвентаризация - заповед № з-3593/28.10.2014 г. и Заповед № з-89/12.01.2015 г., е неоснователен предвид факта, че срокът за приключване на изпълнението на първата заповед е 31.12.2014 г. видно от т. 8 на заповед № з-3593/28.10.2014 г. и следващата заповед е издадена дванадесет дни по-късно. Срокът за изпълнение на първата заповед не е удължаван, видно от данните по делото. Настоящата инстанция споделя твърдението на първоинстанционния съд, че процесуални нарушения по повод връчването на заповед № з-3593 от 28.10.2014 г. не са налице, тъй като касаторът е узнал за посочената заповед, с която му се вменяват задължения в края на м. ноември 2014 г., както сам твърди в подадената жалба. Същата му е изпратена по служебна поща и то преди указания началния срок на изпълнение. Освен това видно от представените по делото доказателства, в средата на периода на работата на комисията, същият е подал докладна записка за удължаване на срока на извършваната инвентаризация. Петков е бил своевременно уведомен за издадената заповед и е могъл да организира работата по изпълнението й. Ирелевантен за спора е въпросът в какъв срок са извършени действията от втората комисия по втората заповед. Неоснователен е доводът за налагане на дисциплинарното наказание на настоящия касатор извън законоустановените срокове и неправилната преценка на съда в тази насока. Твърденията, че приобщените по делото сведения от 29.05.2015 г. на ДНО; докладна записка № 61995/17.12.2014 г. на Областната комисия, върху която е поставена резолюция "ДА" във връзка с ДЗ рег. № 61607/15.12.2014 г. не следва да се считат за установяване на дисциплинарно нарушение по смисъла на действащия ЗМВР /доп. ДВ. Бр. 61/2015 г./, тъй като по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган, а не когато се презюмира за знание за наличие на дисциплинарно нарушение. В този смисъл настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, че установяването на извършеното нарушение в конкретния случай е станало с получаване на справка от извършената проверка с peг. № 8121 р-25880/23.06.2015 г. по описа на Дирекция "Инспекторат", получена в ОДМВР-П. с писмо peг. № 8121р-27103/3.07.2015 г. Във връзка с последното твърдение на касатора, че настоящият спор следва да съобрази и с факта, че нарушенията на другите членове на комисията са признати за незаконни от състави на АС - П., за които няма данни да са влезли в сила, настоящата инстанция уточнява, че дори силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростира досежно и само върху конкретните страни в конкретно възникналия съдебноадминистративен спор. Касационната инстанция следва да съобрази фактите по делото единствено върху фактическата обстановка, възпроизведена от първоинстанционния съд по арг. от чл. 220 и чл. 219, ал. 2 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 /четиристотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение