Решение № 2649 от 14.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1427 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело 1695/2022 г. Административен съд (АС) Варна е отменил по жалба на Спътник ЕООД, с [ЕИК], Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 118-ФК/18.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект автомат на самообслужване, тип кафе-машина, находящ се в гр. Варна, [улица], и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник - отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество Спътник ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], [адрес] - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата. По делото на 10.02.2023 г. е постъпила молба от управителя на Спътник ЕООД - К. Загоров, с която е представено заверено копие на Постановление за прекратяване изпълнението на ПАМ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ 118-ФК/18.07.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на Спътник ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект автомат на самообслужване, тип кафе-машина, находящ се в гр. Варна, [улица], и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като на 08.07.2022 г. в 11:10 ч., при извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - автомат на самообслужване, тип кафе-машина, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от Спътник ЕООД, на 1 брой празна чаша на стойност 0,10 лева, заплатена на място в брой в 11:05 часа с една монета от десет стотинки от проверяващия екип, е констатирано, че на контролния дисплей не се визуализира информация относно фискална касова бележка (ФКБ) от регистрирания в търговския обект ТРЕВОЛ-V-KL с ИН: ZK 149688 и на ФП-50191597 и същата не е отразена от фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), съгласно Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, без издаване на хартиен документ. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е извадено копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от 08.07.2022 г., от който е видно, че сумата от 0,10 лева не е отразена като регистрирана чрез издаване на ФКБ. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), cep. АА 0058910/08.07.2022 г., ПИП cep. АА 0060333/14.07.2022 г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F667729/14.07.2022 г. за нарушение. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното според административния съд, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общо формулирани, бланкетни, при липса на анализ на конкретната дейност на търговеца, взаимоотношенията му с фиска, обекта, в който осъществява дейността - местоположение, стоки, вид, оборот, наличието на други нарушения по наредбата и закона, тежестта на нарушението, последиците от него, доказателствата, представени от дружеството, включително КЛЕН, видно от която е отразена продажба на стойност 0,10 лева в 11:25 ч. на датата на проверката, други обстоятелства от значение за определяне на срок било то и към минималния, предвиден от законодателя. Решаващият съд е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и 3. препятства съда от възможността да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Според съда административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил именно срок от 5 дни, като в тази връзка е посочено, че приложените към административната преписка документи не могат да мотивират продължителността на мярката. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник - отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и разположението на обекта, значителния поток от хора, обстоятелството че дружеството има и други нарушения, както и неплатени задължения към Държавата. Изложени са твърдения, че ако нарушителят бъде лишен от възможността за определен срок да извършва в обекта нови нарушения, би се постигнала целта на закона, поради което е определен и срок на мярката около минималния размер, а именно 5 дни. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. При извършена на 08.07.2022 г. в 11:10 ч. контролна покупка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС автомат на самообслужване, тип кафе-машина, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от Спътник ЕООД, на 1 брой празна чаша на стойност 0,10 лева, заплатена на място в брой в 11:05 часа с една монета от десет стотинки от проверяващия екип, е констатирано, че на контролния дисплей не се визуализира информация относно ФКБ от регистрирания в търговския обект ТРЕВОЛ-V-KL с ИН: ZK 149688 и на ФП-50191597 и същата не е отразена от ФУВАС, съгласно Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, без издаване на хартиен документ, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично е посочено в съставените ПИП cep. АА 0058910/08.07.2022 г. и ПИП cep. АА 0060333/14.07.2022 г. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, като ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 5 дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ и не са съобразени с обстоятелствата по случая значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. От съдържанието на обжалвания административен акт липсва яснота как е формирана волята на органа да определи 5-дневен срок на мярката, както и каква е тежестта на конкретните факти по делото, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около минималния размер. Няма конкретизация относно това как местоположението на обекта и вида на предлаганите стоки се отнасят към оборота, който се реализира в обекта. По делото е представена КЛЕН единствено за 08.07.2022 г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Единствено бланкетно посоченото местоположение на търговския обект, свързано със значителен поток от хора , без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 5 дни за налагане на мярката. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Следва да бъде посочено, че представеното пред касационната инстанция от дружеството заверено копие на Постановление за прекратяване изпълнението на ПАМ е неотносимо към предмета на делото. Налагането на ПАМ не е обвързано с образуването на административнонаказателно производство, доколкото те са самостоятелни производства и не е налице преюдициалност на едното спрямо другото. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнението на наложената административна санкция, но тези обстоятелства са ирелевантни относно преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по жалбата. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,