Решение № 1683 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2009 г.

Решение № 1683 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10991/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 62 от 19.06.2009 г. по адм. дело № 3095/2009 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С касационната жалба са поставени съществените взаимносвързани въпроси: а) има ли право на обезщетение по чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лице, което след прекратяването на трудовото си правоотношение с работодател е сключило нов трудов договор с друг работодател, но е започнало да ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на малко дете преди да е започнало да изпълнява задълженията си по новия трудов договор, лесп. б) следва ли лицето, сключило нов трудов договор, да има поне един отработен ден в изпълнение на този договор, за който да му бъдат начислени трудово възнаграждение и съответните осигурителни вноски, за да придобие това лице качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 52а КСО. С решение № 412 от 6.04.2009 г. и сега с касационната жалба главният директор на СУСО е дал позитивен отговор на втория от тези въпроси, съответно негативен на първия, които са основани на следните аргументи: Според чл. 10 КСО (в редакцията му преди допълнението, направено с § 6, т. от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Следователно, с прекратяването на трудовата дейност по трудово правоотношение се прекратява и осигуряването на работника или служителя и свързаните с него осигурителни последици - осигурителни права и задължения. Със сключването на нов трудов договор възниква ново трудово правоотношение, но това все още не значи, че е възникнало и ново осигурително правоотношение. Новото осигурително правоотношение ще възникне тогава, когато се осъществи юридическият факт в хипотезата на чл. 10 КСО - реално започната трудова дейност, т. е. работникът или служителят да е започнал реално да изпълнява задълженията си по новия трудов договор. Качеството "осигурено лице" се придобива от възникнало осигуряване, т. е. за да придобие едно лице качеството на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, е необходимо да са изпълнени следните предпоставки: а) да е възникнало валидно трудово правоотношение, от което то да е придобило качеството работник (работничка) или служител (служителка); б) лицето да е започнало изпълнението на задълженията си по това трудово правоотношение; в) да са внесени или дължими осигурителните вноски, съответни на начисленото трудово възнаграждение за положения от лицето труд по започнатото изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. С посоченото по-горе решение, срещу което е подадена сега касационната жалба, Административен съд - София град е изразил различно от това становище, основано на следните аргументи: Нормите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и на чл. 10 КСО уреждат принципни общи положения, свързани с правата по чл. 11 и сл. КСО, поради което систематичното им място е в част първа, глава първа "Общи положения" на КСО, а раздел втори "Обезщетения за майчинство", глава четвърта, съдържа специални разпоредби относно правата на обезщетения при бременност и раждане и при отглеждане на малко дете. Според чл. 52а КСО (в редакцията преди изменението обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, а според дефиницията по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро от допълнителните разпоредби на КСО лицето се смята за осигурено и при платен или неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, т. е. достатъчно е да е налице трудово правоотношение, по което да е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете, за да придобие лицето, на което е разрешен този отпуск, качеството на осигурено лице. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е напълно съобразено с константната практика на Върховния административен съд, поради което изложените в него мотиви не следва да бъдат повтаряни. Допълнително към тях следва да бъдат изложени следните аргументи: Според чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане и други социални помощи. Отпускът "преди и след раждане" по чл. 47, ал. 2 от Конституцията има конкретизация в Кодекса на труда като "отпуск поради бременност и раждане" и е уреден като особен вид отпуск, кой, макар и платен, е различен от платения годишен отпуск, се казва в мотивите на реш. № 2 от 4.04.2006 г. по конст. дело № 9/2005 г. на Конституционния съд. Несъмнено, обаче, такъв е и отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, гласи текстът на посочената разпоредба. През времето на този отпуск на майката (осиновителката) се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон, и то й се зачита за трудов стаж (чл. 164, ал. 4, изр. 2-ро КТ) и за осигурителен стаж без да се правят за него осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 1, предл. 1-во КСО). Трудов стаж по смисъла на КТ е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение (чл. 351 КТ), но за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в посочените в чл. 352 КТ случаи, част от които са ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им (чл. 352, т. 2 КТ). За осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са работили и за което са внесени (от тях самите, когато са самоосигуряващи се лица или от техните осигурители, когато лицата работят по трудово или служебно правоотношение) осигурителни вноски - чл. 9, ал. 1 КСО. Но за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето по чл. 9, ал. 2 КСО, а както се посочи по-горе, отпускът за отглеждане на малко дете е включен в обхвата на чл. 9, ал. 2 КСО. Следователно, този отпуск - по чл. 164, ал. 1 КТ - ex lege (по силата на закона) се зачита за трудов и за осигурителен стаж, макар че майката (работничка или служителка) не е упражнявала трудова дейност, респ. не е реализирала доходи, върху които да са внесени или да са дължими (начислени) осигурителни вноски. Пак по време на този отпуск и пак ex lege (по силата на закона) майката се счита за осигурено лице - § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ПЗР на КСО. А щом тя е осигурено лице и щом притежава минималния релевантен осигурителен стаж, майката има право на обезщетение по чл. 52а и чл. 53 КСО за отглеждане на малко дете. Казаното тук за правото на майката на обезщетение по чл. 52а, респ. по чл. 53, ал. 1 КСО, важи изцяло и за правото на бащата на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО, когато на него е разрешен отпуск за отглеждане на малкото дете (чл. 164, ал. 3 КТ). Отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ (респ. по чл. 164, ал. 3 КТ) и правото на обезщетение за времето на този отпуск (чл. 53, ал. 1, респ. ал. 2, КСО) са неразривно свързани в логическо юридическо единство, защото отпускът по чл. 164, ал. 1, респ. ал. 3 КТ е особен вид платен отпуск. През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон, гласи правилото на чл. 164, ал. 4, изр. 1-во КТ. И както казва Конституционният съд в мотивите на цитираното по-горе реш. № 2 от 4.04.2006 г. по конст. дело № 9/2005 г., този отделен закон е Кодексът за социално осигуряване. Не Законът за семейни помощи за деца, не и Законът за социално подпомагане, а Кодексът за социално осигуряване. Защото на майката, респ. на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение (чл. 164, ал. 4 КТ), а не социална помощ. Това означава, че от деня, от който на майката, респ. на лицето, което е поело отглеждането на детето, е разрешен платен отпуск по чл. 164, ал. 1, респ. ал. 3, КТ, майката, респ. лицето, което е поело отглеждането на детето, се смята за осигурено лице по силата на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро КСО. При наличието на тази законова фикция е ирелевантно обстоятелството дали майката, респ. лицето, което е поело отглеждането на детето, е започнала (е започнало) да изпълнява задълженията си по новия трудов договор, както правилно е приел Административен съд - София град. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство искането на процесуалния представител по пълномощно на "БИЛДКОМ" ЕООД, ответник по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно - чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на това възнаграждение е 340 лв. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,