Решение № 10511 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2016 г.

Решение № 10511 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Ж. Т. е подал касационна жалба срещу решение № 2491 от 14.04.2016 г. по адм. дело № 11698/2013 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 2-3254/06.11.2013 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано същото да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения административен акт или с което делото да се върне за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че А. Ж. Т. е бил член на Надзорния съвет на "Банка за земеделски кредит" за времето от 8.12.1992 г. до 11.10.1994 г., член на Съвета на директорите на банката за времето от 11.10.1994 г. до 6.05.1996 г. и чл. на Съвета на директорите на Добруджанска търговска банка за времето от 1.06.1995 г. до 5.01.1996 г. След извършена проверка на лицата, извършвали публични дейности като членове на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, посочени в чл. 3, ал. 2, т. 10 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия приела решение № 2-254/06.11.2013 г., с което обявила принадлежността на някои от проверените лица към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С решението е установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от закона и на А. Ж. Т., осъществявал дейност като сътрудник; нелегален разузнавач към Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Принадлежността е установена въз основа на документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 2110, регистрационен дневник, картон, обр. 1 и обр. 2, документ за получено възнаграждение. От правна страна съдът приел, че решението на комисията в оспорената му част е законосъобразно. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установяването на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, които са заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Административният съд посочил, че с административния акт се удостоверява конкретно обстоятелство - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност или извършващо публична дейност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия. Приел е, че понятията "сътрудник, нелегален разузнавач", характеризиращи дейността на провереното лице съгласно решението на комисията, могат да бъдат изведени като форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Съдът отбелязал, че принадлежността е установена въз основа на архивни документи от вида на предвидените в чл. 25, т. 3 от закона. Комисията установила наличието на картони образец № 1 и № 2, издадени от оперативен работник при Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, отчети на оперативни работници за проведени срещи с А. Т., регистрационен дневник, документ за получено възнаграждение. Преписката съдържа сведения от А. Т. за престоя на Кукка, М. К., включително саморъчни сведения, оперативна справка за нелегалния разузнавач с псевдоним "Зингер". По преценката на съда, тези документи са носители на достатъчно информация, за да се обяви принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тъй като не констатирал основания за отмяна на административния акт, съдът отхвърлил подадената от А. Т. жалба. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се сочи като отменително основание и необоснованост на съдебното решение, но по своя характер оплакванията представляват такива за нарушение на процесуалния закон. Касационният жалбоподател поддържа допуснато от съда нарушение на материалноправните разпоредби с аргумент, че липсвали предпоставките за установяването на принадлежност на А. Т. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В тази връзка следва да се отбележи, че административният съд неточно се е позовал на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от закона, при предвидено в закона основание по чл. 26, ал. 1, т. 4, с оглед на което е взето решението на комисията. Според тази разпоредба установяването на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. А. Т. е бил член на управителен орган на предприятие, длъжник по необслужвани кредити, което е включено в бюлетина, изготвен от Българската народна банка. Точното правно основание е отразено в решението на комисията, поради което допуснатата от съда правна грешка не води до вероятност за друг изход на спора. Не се оправдава оплакването, че съдът не е преценил правилно вида на дейността, извършвана от А. Т., с оглед на която е направен извод за неговата принадлежност към разузнавателните служби на Българската народна армия. Качеството, в което лицето е осъществявало сътрудничество, се определя с решението на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, която е длъжна да го впише в решението си, както предвижда чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона. В оспореното решение е записано, че А. Ж. Т. е извършвал дейност като "сътрудник, нелегален разузнавач". Вписването "нелегален разузнавач" се основава на намерените документи в архива на разузнавателните служби на Българската народна армия и разкрива оперативното предназначение на секретния сътрудник. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че решението на комисията е мотивирано. Решението има съдържанието, каквото изисква разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗДРЗОПБГДСРСБНА. Във встъпителната му част са изложени съображения относно вида на извършената проверка и проверяваните лица, като е уточнено, че принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА се установява въз основа на наличните материали, намерени в централизирания архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Прегледът на посочените в решението документи обоснова наличието на дейност на А. Т. в качеството му на секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Наред с материалите, изготвени във връзка с проучването на годността на лицето за дейност като нелегален разузнавач, преписката съдържа и такива, които доказват наличието на осъзнато, активно сътрудничество в услуга на военното разузнаване. Делото на провереното лице съдържа документи, от които се установява, че са му възлагани конкретни задачи и са му давани указания за тяхното изпълнение. От негово име са изготвени отчети за изпълнението на поставените задачи, приложена е и разписка за платено възнаграждение. Съдът подробно е анализирал вида и съдържанието на документите, приложени към преписката, и е направил заключение, че те установяват наличието на принадлежност на А. Т. към органите по чл. 1 от закона с оглед извършваната от него дейност на сътрудник, нелегален разузнавач на разузнавателното управление. Съдът основателно не е кредитирал събраните гласни доказателства, които не опровергават доказателствените изводи, направени въз основа на намерените за дейността на жалбоподателя документи. Той не е ангажирал доказателства, които да оборят истинността на документите, а сочените в жалбата техни външни недостатъци не са от такъв характер, че те да бъдат изключени от доказателствата по делото. Касационният жалбоподател твърди, че почеркът и подписът върху сведенията, изхождащи от А. Т., които именно разкриват наличието на реално осъществено от него доброволно сътрудничество, не биха могли да бъдат изследвани, тъй като липсвал сравнителен материал от 1969 г. (тогава било открито лично дело № 2110 на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната). В действителност, не е имало пречка жалбоподателят да предостави сравнителен материал, въз основа на който да се извърши почеркова експертиза и експертиза за подпис, за да установи, че той не е автор на документите. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за установяване на принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРЗОПБГДСРСБНА не се изисква наличието на определени по брой или вид документи. Както е отразено в решение № 4 на Конституционния съд от 26.03.2012 г. по конституционно дело № 14/2011 г., Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия придава еднаква доказателствена сила на всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежността. Не е процесуално нарушение решаването на друго дело между същите страни, при което съдът е изложил същите мотиви. Еднаквото произнасяне по подобни случаи не се отрича, а се изисква в практиката на съда. Съдът преценява доказателствата по всяко дело и ако е са същите, с които е разполагал по друго дело, логично и съответно на закона е да достигне до идентични фактически и правни изводи. С оглед отсъствието на поддържаните в касационната жалба отменителни основания решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд