Решение № 409 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2017 г.

Решение № 409 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 9746/20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6701/2015 г. на ВАС - пето отделение, тричленен състав. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - П. В. А., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което предлага същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема следното: Със заповед № К-2217/21.06.2004 г. на Министъра на вътрешните работи, П. В. А. е освободен от служба. По жалбата е образувано адм. дело № С-67/2004 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). С постановеното по делото решение № 9 от 12.05.2015 г. тричленен състав на пето отделение отменя заповедта като постановена при превратно упражняване на власт от административния орган. С решение № 61 от 16.11.2005 г., постановено по адм. дело № С-48/2005 г. ВАС, петчленен състав, по реда на касационното обжалване, отменя решение № 9 от 12.05.2005 г. и връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. П. това е образувано адм. дело № С-130/2005 г. по описа на ВАС, като с постановеното по него решение 8-86/1.08.2006 г. тричленен състав на ВАС, пето отделение отхвърля като неоснователна жалбата на Алексиев против министерската заповед. С решение № Я - 23/7.02.2007 г. петчленен състав на ВАС оставя в сила решението по адм. дело № С-130/2005 г. С решение № 6575 от 4.06.2015 г. седемчленен състав на ВАС в производство по реда на отмяна на влезли в сила съдебни актове, на основание чл. 239, т. 6 АПК - постановено решение от 9.09.2014 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), четвърти състав по обединени дело № № 38072/2006 г. и 32206/2007 г., с което е установено нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), отменя решението и връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност е отменена заповед № К-2217/21.06.2004 г., издадена на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 ППЗМВР, с която министърът на вътрешните работи освобождава П. В. А. от служба в Министерството на вътрешните работи по причини, които го правят негоден да изпълнява служебните си задължения. Тричленният състав намира, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при превратно упражняване на власт. Обоснован е извод, че към момента на издаване на оспорената заповед, както и към момента на започване на процедурата по издаването й -22.04.2004 г. с изготвяне на заявка за вторично психологическо изследване на служителя, не е била налице нормативно уредена възможност за това. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 3 ППЗМВР условие за назначаване на държавен служител в МВР е лицето да бъде физически здраво и психологически годно за съответното направление на дейност в МВР, като съгласно ал. 2 условията и редът за проверка на професионалната и психофизическата годност за съответните длъжности се определят от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 123, ал. 6 ППЗМВР психологичната годност на кандидатите за съответната длъжност и направление за работа се установява от Института по психология на МВР. С отмяната на чл. 171 ППЗМВР е отпаднало законовото основание за действието на целият Раздел трети от Инструкция № I-37/5.03.2001 г. за психологичния подбор и психологичните аспекти за оценка (реподбор) на държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР. Предвид изложеното, решаващият съд приема, че посочената нормативна уредба е относима към назначаване на кандидатите за служба в МВР, като в ЗМВР и ППЗМВР липсва и е липсвала уредба за т. нар. реподбор или вторично психологическо изследване на служителите. Изведено е, че в случая заповедта е постановена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени за издавеното й. Тричленният състав счита, че в случая заповедта за освобождаване от служба на А. е издадена без да са налице посочените в нея законови изисквания. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия споделя изводите на тричленния състав и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно решаващият състав е достигнал до правния извод, че П. А. е изпратен на вторично психологическо изследване без да е била налице нормативно определена възможност за това. Правилно е прието от съда, че Инструкция № I-37 от 5.03.2001 г., издадена на основание чл. 122а и чл. 171 ППЗМВР, които с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 39 от 2003 г., са отменени, не се прилага, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове, с частичното отмяна на ППЗМВР актът по неговото прилагане губи едновременно сила. Не може да бъде прилагана по аналогия и разпоредбата на чл. 122 ППЗМВР (отм.), тъй като същата съдържа изискванията към кандидатите за постъпване на работа в Министерството на вътрешните работи, така че не може да бъде основание за издаването на инструкция, уреждаща проверката на психологичния статус на служители на Министерството на вътрешните работи. Затова и А. е било невъзможно да бъде изпратен на вторично изследване по съображенията, наведени от ответника - наличието на оперативни данни за злоупотреба със служебно положение с користни цели, тъй като липсва правно основание за провеждането на изследването. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния състав на ВАС, че злоупотребата със служебното положение с користна цел е дисциплинарно нарушение, което следва да бъде преследвано по предвидения в закона дисциплинарен ред. Законът изрично разграничава основанието за освобождаване от служба по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения, от това, при което служителят се освобождава, тъй като се наказва с дисциплинарно уволнение (чл. 253, ал. 1 ЗМВР). Установяването на психологичната несъвместимост на основата на данните от полиграфско изследване поражда неправилна дисциплинарна практика за освобождаването на уличени в дисциплинарни нарушения служители на Министерството на вътрешните работи, без да се провежда дисциплинарно производство и без да се събират доказателства за вината им. Това води до подмяна на основанието за издаване на обжалвания административен акт и до несъответствие между оповестената и действителната причина за освобождаването на служителя, с което се заобикаля целта на закона и е налице превратно упражняване на власт. Заповедта е издадена в нарушение на целта на специалния закон - психологическата несъвместимост би следвало да се разглежда в насока на проявяване при неизпълнение на служебни задължения, на личностни проблеми, свързани със загубата на психичната или емоционална устойчивост спрямо конкретната работна среда и условия за изпълнение на преките задължения в службата. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Втора колегия намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника и представените доказателства за тяхното реално извършване (Договор за правна защита и съдействие № 23/6.10.2017 г.), Министерство на вътрешните работи следа да бъде осъдено да заплати на П. В. А. 800 лева (осемстотин лева) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,