Решение № 5027 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2021 г.

Решение № 5027 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт И. М., срещу решение № 7185/10.12.2020 г. по адм. дело № 7442/2020 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отменено решение № 1753 от 10.07.2020 г. на "за" председател на ДАБ при МС и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата за международна закрила на Ф. Д., гражданка на Буркина Фасо, лично и в качеството на законен представител на малолетното й дете Н. Д., също гражданин на Буркина Фасо, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – Ф. Д., лично и в качеството й на законен на законен представител на малолетното дете Н. Д., чрез процесуалния представител – адвокат Д. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административният съд е образувано по жалба, подадена от Ф. Д., гражданка на Буркина Фасо, лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете Н. Д., гражданин на Буркина Фасо, срещу решение № 1753 от 10.07.2020 г. на "за" председател на ДАБ при МС. С посоченото решение, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени решение № 1753 от 10.07.2020 г. на "за" председател на ДАБ при МС, Административен съд София – град /АССГ/ е приел, че решението макар издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда в хода на административното производство административният орган не е положил дължимите усилия да защити интересите на детето, като не е осигурил спазване на императивните правила на закона и не разгледал бежанската му история. При разглеждане на молбата за закрила на детето Н. Д., на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, до Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Красно село е било изпратено искане за изразяване на становище или представяне на социален доклад, като социален работник е присъствал на проведеното интервю, но не е изразил становище и не е представил доклад. На следващо място, съдът е посочил, че раждането на детето Н. Д. е ново обстоятелство при подаване на последваща молба за закрила, настъпило след издаването на решението на председателя на ДАБ при МС в предходното производство по ЗУБ, включително и след постановяването на съдебното решение по оспорването му. Това обстоятелство неправилно е било прието от административния орган като преклудирано, с оглед влязлото в сила предходно решение на председателя на ДАБ при МС, както и че новонастъпилото обстоятелство е неотносимо към признаването на статут. АССГ е приел и че в процесното решение не е извършена дължимата преценка, съобразена с висшия интерес на детето, на неговата лична история и възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната на произход, която следва да е подробно мотивирана съобразно данните за конкретното място на произход. Този извод съдът е направил с оглед липсата на анализ на обстоятелството, че детето Н. Д. е родено в България и се твърди да е с баща – [вероизповедание], като същевременно не са изследвани възможните рискове за него в контекста на традиционните и религиозни нагласи. Мотивирал се е и с обстоятелството, че в приложената към административната преписка справка на Дирекция Миграция" към ДАБ при МС с вх. МД-70/5.02.2020 г. липсва съществена информация за ситуацията на децата в страната и в частност на такива родени извън брак или от родители - немюсюлмани. На последно място административният съд е изложил мотиви, че извън вниманието на решаващият орган е останала личната бежанска история на Ф. Д., свързана с данни за генитално осакатяване, принудителен брак и домашно насилие, които е следвало да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Посочил е, че не са обсъдени и рисковете за чужденката, респективно за малолетния Н. Д., при евентуалното им връщане в Буркина Фасо, тъй като тя е избягала от семейството си и е родила дете от друг мъж /[вероизповедание]/. В този смисъл общоизвестен факт се явява, че в държавите, изповядващи религията "Ислям", жени в сходно лично положение са подложени на преследвания от близките им. При наличие на отменителните основания по чл. 146 от АПК, съдът е преценил подадената жалба, като основателна и постановил съдебния акт предмет на касационното оспорване, като е отменил решение № 1753 от 10.07.2020 г. на "за" председател на ДАБ при МС и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата за международна закрила на Ф. Д., лично и в качеството на законен представител на малолетното й дете Н. Д., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: Административното производство е образувано с молба вх. № РД 09-1874 от 23.10.2019 г. на РПЦ-София, отдел ПМЗ - "кв. Овча Купел" до ДАБ-МС /рег. № УП 19347/23.10.2019 г. на ДАБ при МС/, подадена от Ф. Д., гражданка на Буркина Фасо етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение: неомъжена. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като с предходно решение № 16980/10.11.2017 г. на председателя на ДАБ при МС е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждата гражданка. Административният акт е обжалван, като с решение № 3183/15.05.2018 г. по адм. д. № 14115/2017 г., АССГ е отхвърлил жалбата Ф. Д. и постановеният съдебен акт е потвърден с решение № 15970 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 8872/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С Решение № 48-ОК от 4.10.2019 г., интервюиращ орган на ДАБ при МС е допуснал посочената молба до производство за предоставяне на международна закрила. В хода на производството Ф. Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Д. е поискала международна закрила за сина си с молба с вх. № РД 09-202/29.01.2020 г. на РПЦ – София /рег. № УП 19347/29.01.2020 г. на ДАБ при МС/. По делото е представена заповед на кмета на СО – Район "Витоша" по чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, с която придружаващото лице е определено за представител на малолетното дете, с оглед упражняване на правата по чл. 25, ал. 3 от същия закон. На основание чл. 15, ал. 4 във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет органът е изпратил искане до директора на ДСП – Красно село за назначаване на социален работник на придруженото дете Н. Д.. В искането е посочено и задължението съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет определеният от ДСП представител да изрази становище, а при невъзможност – да представи доклад. Със заповед № 3 Д/Д-С-КС-019/12.02.2020 г. на директора на ДСП – Красно село е определен социален работник в съответния отдел "Закрила на детето", който видно от проведеното на 20.02.2020 г. интервю е присъствал на изслушването на детето Н. Д.. При тези фактически установявания са верни изводите на АССГ, че независимо от обстоятелството, че в хода на административното производство е бил осигурен представител на ОЗД в ДСП – Красно село, не е спазено изискването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет представителят да изрази становище, а при невъзможност да предостави доклад. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на Европейския съюз по въпросите на убежището, а непридружените непълнолетни се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът, и е изрично закрепен в законодателството на ЕС /Директива 2011/95/, Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и други. Посоченият принцип, макар и изрично да не е закрепен в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ се съблюдава от Европейския съд по правата на човека в редица негови решения /така в решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия, решение от 5.07.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция/. Съгласно посочената практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат грижи за тях. С оглед посочения принцип липсата на доклад или становище от социалния работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на посочената разпоредба, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила /в този смисъл Решение № 6037/9.05.2018 г. по адм. д. № 8390/2017 г. на ВАС, трето отделение; Решение № 9624 от 13.07.2018 г. по адм. д. № 3568/2018 г. на ВАС, трето отделение; Решение № 9669 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2017 г. на ВАС, трето отделение; Решение № 7710 от 11.06.2018 г. по адм. д. № 11302/2017 г. на ВАС, четвърто отделение и други/. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Принципът за "висшия интерес на детето" е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Като не е спазил задължението си по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи правилност на първоинстанционното съдебно решение. Представеният едва в съдебното производство пред АССГ доклад на социален работник не санира порока от липсата на такъв в административното производство пред административния орган. Като основателни се преценяват мотивите на административния съд относно наличието на новонастъпило обстоятелство във връзка с молбата за предоставяне на закрила, каквото се явява раждането на детето Н. Д.. Независимо че малолетният чужденец няма собствена бежанска история, а на майка му с предходно решение е отказан бежански и хуманитарен статут в България, "за" председателят на ДАБ при МС, с оглед императивните разпоредби на чл. 34 и чл. 35 от АПК е следвало да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ спрямо малолетния молител. Административният орган не е извършил дължимата преценка дали за детето, което се твърди да е от баща [вероизповедание] и за неговата майка съществуват рискове от това да се завърнат в Буркина Фасо, при наличие на данни за физически и психически тормоз от страна на мъжа, за когото майката е била заставена да се омъжи. В този смисъл правилно съдът е съобразил и че в приложената към административната преписка справка на Дирекция Миграция" към ДАБ при МС с вх. МД-70/5.02.2020 г. липсва съществена информация за ситуацията на децата в страната и в частност на такива родени извън брак или от родители - немюсюлмани. Такава липсва и в представената пред АССГ справка с вх. № МД-536/6.10.2020 г. Като правилни се преценяват и мотивите на първостепенния съд относно формалното обсъждане от страна на административния орган на доказаното от молителката генитално осакатяване. Като се е задоволил да посочи, че същото е извършено преди повече от 20 години, произлиза от традиционните схващания на родителите и е по тяхно решение, "за" председателят на ДАБ при МС не е установил всички необходими факти свързани с особеното състояние на молителката, каквото е осакатяването на женските детеродни органи /генитално осакатяване/. Според Инструкциите на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанци /ВКБООН/, при определени обстоятелства жените могат да представляват социална група по смисъла на закона, които обстоятелства не са били разгледани в необходимата степен, включително данните за претърпяното генитално обрязване, съответстващо на нарушение на член 3 от ЕКПЧ. Същевременно изложеното е основание за извършване на преценка за това дали молителката попада в група на уязвими лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Съобразно член 21 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, държавите членки отчитат в националното право за прилагане на настоящата директива специфичното положение на уязвимите лица, като ненавършилите пълнолетие, непридружените ненавършили пълнолетие, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли мъчения, изнасилвания или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, например жените — жертва на генитално осакатяване. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,