Решение № 15803 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 914/2012 г.

Решение № 15803 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 914/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Албена Цанкова Цанкова, чрез адв. Галина Костова (впоследствие с оттеглени правомощия), против Решение от 30.08.2011 г. по адм. д. № 1270/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-ти "Г", с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Агро - Албена Цанкова", по законово правоприемство - Албена Цанкова Цанкова като физическо лице след прекратяване и заличаване на ЕТ, против Данъчен облагателен акт /ДОА/ № ДДС 22-09-822/23.07.1999 г., издаден от началника на ДС "Лозенец", потвърден с Решение № 4/19.02.2000 г. на директора на РДДА - София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено при незачитане на задължителните указания, дадени с касационно отменително решение на Върховния административен съд, както и постановяване на решението без приобщаване по делото на доказателствата, послужили като фактическо основание за издаване на оспорения ДОА. Иска се отмяна на съдебното решение и на ДОА. Не са претендирани разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото - основателна поради следното: Обжалваното решение е постановено след отменително решение № 2640/20.03.2003 г. по адм. дело № 2582/2002 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменено решението от 25.02.2001 г. по адм. дело № 735/2000 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията по събиране на доказателствата, а именно при новото разглеждане на делото да бъдат събрани доказателствата, на които се основава ДОА и които доказателства не са се намирали по делото при първоначалното му разглеждане: писмо от 04.12.98 г. на ДЮНД - Гърция, че фирмата получател по износа е с прекратена дейност, писмо на ДКПФП от 10.08.98 г. - Гърция, съгласно което посочените с митническите документи транспортни средства не са преминали на гръцка територия; писмо на ТПП на Румъния, че посочената в митническите документи фирма не съществува в търговския регистър и писмо от 19.02.98 г. на ДБКМК - Румъния, съгласно което, посоченото в същите митнически документи превозно средство е минало празно на румънска територия. Посочено е също така в решението на ВАС, че ДОА не се ползва с презумптивна доказателствена сила, тъй като е издаден при действието на ЗДП и за него е неприложима презумпцията по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), поради което в тежест на данъчния орган е доказването на фактите, на които се основава ДОА. При постановяване на сега оспореното решение, Софийският градски съд, е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в обжалвания ДОА, ползващи се с презумптивна доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), тъй като жалбоподателката не е установила с доказателства реално извършен износ. Решението отново е постановено без събиране и приобщаване на доказателствата, за чието събиране делото е било върнато за ново разглеждане на СГС. В тази връзка съдът е изложил, че при първоначалното разглеждане на делото, вещото лице е извършило проверка и установило съществуването на цитираните при данъчната ревизия писма на чуждестранните данъчни и митнически органи. Така постановено решение е незаконосъобразно. Съдът неправилно се е позовал на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), вследствие на което неправомерно е разместил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че в тежест на жалбоподателя е било да опровергае констатациите в обжалвания ДОА, ползващи се, според съда, с презумпция за вярност. Обжалваният ДОА № ДДС 22-09-822/23.07.1999 г., е издаден при действието на Закона за данъчното производство (ЗДП, отм.), който закон, за разлика от ДПК (отм.), не предвижда фактическите констатации в ДОА да се ползват с презумптивна доказателствена сила. Следователно данъчният орган е следвало да докаже фактите, въз основа на които е издаден данъчният облагателен акт. В случая това не е сторено, тъй като видно от данните по делото, официалните документи, на които се основава обжалваният ДОА, и за събирането, на които делото е било върнато от Върховния административен съд за ново разглеждане, не са събрани и при повторното разглеждане на делото. При липсата на тези доказателства по делото, представляващи фактически основания на ДОА, доказването, на които е било в тежест на данъчния орган, съдът неправилно е приел законосъобразност на обжалвания данъчен акт. Без непосредствена проверка от страна на съда, е недопустимо (чрез позоваване на заключение на вещо лице) да се предполага съществуването, както и съдържанието на тези документи. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, и тъй като то е повторно, на основание чл. 227, ал. 1 АПК, делото следва да бъде решено по същество от настоящата съдебна инстанция, като се отмени като незаконосъобразен обжалваният ДОА. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение