Решение № 9033 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2012 г.

Решение № 9033 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2142/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Еленко Цветков Николов от гр. Монтана против решението от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 649/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 90-1/10.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и му бъде отпусната исканата добавка към пенсията на основание чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана е отхвърлена жалбата на Еленко Цветков Николов против решение № 90-1/10.11.2011 г. на директора на РУСО - гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 1142/27.09.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ. За да постанови това решение първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че Еленко Цветков Николов, след решение по адм. дело № 6746/2009 г. на шесто отделение на ВАС, е подал поредна молба с вх. № МП-6212/19.04.2010 г., към която е приложил следните документи: план - постановление МВР Враца /3.04.1953 г. и писмо № 1210/16.07.1956 г., постановление от 19.09.1956 г., писмо изх. № 4849/16.04.1952 г., план от 14.04.1952 г., като е поискал да му бъде отпусната добавка към пенсията на основание чл. 9 ЗПГРРЛ за това, че е бил репресиран по политически причини - нелегален. С писмо изх. № МП-6212/1/16.06.2010 г. на заявителя е указано да представи допълнителни документи във връзка с твърдението, че е бил нелегален. С писмо вх. № МП-6212/2/15.09.2010 г. заявителят е посочил, че от представените от него документи е видно, че репресията е политическа. Издадено е разпореждане № 1142/27.09.2010 г. на началника на "ПО", в което е посочено, че основанието по чл. 1, т. 6 от закона - "изключени студенти и ученици", не поражда права по чл. 9 ЗПГРРЛ, по отношение на задочната присъда за бягство зад граница има влязло в сила решение № 10920/25.09.2009 г. по адм. дело № 6746/09 г. на ВАС, а за твърдението на заявителя, че е бил нелегален, не е представил документи, с които да го докаже. Това разпореждане е обжалвано от Еленко Николов по административен ред. С писмо изх. № 17239-1/27.10.2010 г. директорът на РУСО - гр. Монтана е отправил запитване до Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, след което е постановил решение № 90/9.11.2010 г. за спиране на административно производство до произнасяне на тази комисия. С писмо изх. № 17239-2/12.05.2011 г. отново е поискано произнасяне на комисията. От Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е изпратен протокол от заседание на 18.10.2011 г. с решение на комисията, според което Еленко Николов няма качеството репресиран. След получаването на въпросното решение директорът на РУСО е издал оспореното пред административния съд решение № 90-1/10.11.2011 г., с което е потвърдено разпореждане на началника на отдел "ПО" за отказ за отпускането на поисканата добавка. Изложени са съображения, че съгласно решението на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ лицето няма качеството репресиран. Първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказа за отпускане на добавка към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ, като е приел, че лицето не е доказало, че има качеството репресирано лице по смисъла на закона, което представлява основание за отпускане на исканата добавка. Поради липсата на писмени доказателства, установяващи репресията правилно административният орган е сезирал Централната комисия по чл. 4 от закона и след като същата с решение, което съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ е окончателно, то административният орган обосновано се е съобразил с него и е направил извода, че не е доказано, че Еленко Николов има качеството репресирано лице на основанията по чл. 9 ЗПГРРЛ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е приел, че административното производство, по което е постановен обжалвания административен акт е започнало по искане на Еленко Цветков Николов с вх. № МП-6212/19.04.2010 г., съдържащо искане за отпускане на добавка към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ. След дадените указания от административния орган искането е уточнено с молба вх. № МП-61212-2/15.09.2010 г., като претенцията на лицето е за отпускане на добавка към пенсията поради наличие на основание по чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ - нелегален за периода от м. март 1951 г. до 19.09.1956 г. Спорът по делото е свързан с наличието именно на това основание за отпускане на добавката. Без значение за настоящия спор е наличието на влязло в сила решение № 10920/25.09.2009 г. по адм. дело № 6746/09 г. на ВАС, с което е прието, че не се дължи добавка към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ за задочна присъда за бягство през граница, без значение е също обстоятелството, че не се следва добавка за репресията "изключени студенти и ученици". Искането, с което е сезиран административният орган е за отпускане на добавка към пенсията за осъществена репресия по чл. 1, т. 4, предложение последно ЗПГРРЛ - "... са били нелегални". Лицето поддържа, че е било в нелегалност, след като е напуснало нелегално страната по политически причини, установило се е в Югославия и от м. март 1951 г. по отношение на него е открито издирвателно дело "Гарван" /съгласно план - постановление от 3.04.1951 г./, както и че е било издирвано от Държавна сигурност до репатрирането му в страната на 15.06.1956 г., във връзка с което е прекратено издирвателното дело с постановление от 19.09.1956 г. От правна страна, наличието на основанието посочено в чл. 1, т. 4, предложение последно ЗПГРРЛ, т. е. установяването на незаконна репресия, изразяваща се в това, че лицето е било нелегален по причините, посочени в чл. 1 от закона - заради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., е предвидено като основание по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ за получаване на добавка към пенсията. В същия смисъл са разпоредбите, съответно на чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. В чл. 13, ал. 1, т. 4 от тази наредба е предвидено, че за получаване на добавка към пенсията и за определяне на нейния размер съгласно чл. 9 от закона правоимащите лица подават заявление до съответното ТП на НОИ и когато не разполагат с документите по чл. 4, ал. 2 от закона, лицата получават такива както следва:...за нелегалните - документ от МВР, че лицето е било нелегално, свидетелство за съдимост и заверен препис от обявлението в "Държавен вестник", с което лицето е било обявено за общодържавно издирване. В конкретния случай, към заявлението, подадено от Еленко Цветков Николов са приложени писмени доказателства, които са описани в първоинстанционното решение по номер и дата /посочени по-горе в настоящото решение/, но по същество не са обсъдени от съда, а няма данни да са били обсъдени и от административния орган. Наред с това от съдържанието на протокол от заседанието на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ на 18.10.2011 г., изпратено до РУСО гр. Монтана с изх. № 96-00-333/05/31.10.2011 г. /заведено в РУСО с вх. № МП-17239-2/4.11.2011 г./ не може да се установи, че тези документи са били взети предвид и от комисията при произнасянето й по въпроса дали Еленко Николов има качеството репресирано лице. Решението на комисията има следното съдържание: "Комисията отхвърля искането. От приложените документи е видно, че лицето няма качеството репресиран. " В решението на комисията не са изложени никакви мотиви, същото е постановено по т. 1 от дневния ред на заседанието, която има за предмет обсъждане на искане за произнасяне на комисията от РУСО - Монтана с вх. № 96-00-333-05/9.12.2010 г. по повод постъпило искане за добавка към пенсията от Еленко Цветков Николов. Посоченото искане от РУСО гр. Монтана /с такъв вх. № в Централната комисия/ не е приложено в административната преписка по делото, поради което не може да се установи във връзка с кое искане на Еленко Николов е сезирана Централната комисия от РУСО и, което е най-съществено - не може да се установи дали към това искане са приложени документите, които Еленко Николов е представил с искането си и които са от съществено значение за преценката по въпроса дали същият има качеството репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ. С административната преписка са представени две искания от РУСО до Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, но с различни номера от посоченото в решението на комисията - изх. № 172339-1/27.10.2010 г. и изх. № 17239-2/12.05.2011 г., второто от които напомнително с настояване за произнасяне по първото искане. В искането от 27.10.2010 г. е посочено, че лицето е представило нови документи - писмо № КИ-Ч-10-20376/14.10.2010 г. от Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/ с приложен Бюлетин № 96/54 г. и списък с нелегалните. Не е ясно обаче дали Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ се е произнесла с решението си по протокол от 18.10.2011 г. след като се е запознала с тези документи, тъй като липсват каквито и да било мотиви в решението й. В съдебното решение също не са обсъдени представения служебен бюлетин № 96/54 г. на Държавна сигурност, списък с нелегалните, в който фигурира Еленко Цветков Николов под номер 5069, както и приложените към бюлетина биографични данни за същия, завършващи с указание: "При залавяне да се предаде на Окръжно у-ние ДС - Враца." /л. 27-29 от делото/. Наред с изложеното, по делото като част от административната преписка е представена заповед № РД-16-10-/23.08.2011 г., издадена от областния управител на област Монтана, с която на основание чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ е определено на Еленко Цветков Николов еднократно парично обезщетение в размер на 1280 лв. за 20 месеца по 64 лева за пълен календарен месец. В мотивите на това решение е изложено, че към искането на лицето са приложени писмо изх. № КИ-Ч-11-14647/08.07.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА, писмо изх. № 15859/30.06.2011 г. на Областна дирекция на МВР Монтана и други документи /неописани/, като е прието, че от представените документи се установява, че Еленко Николов е бил нелегален /чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ/ и му се дължи еднократно парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, прието е също, че времетраенето на изтърпяната репресия е от 15.10.1954 г. до 15.06.1956 г., или общо 20 месеца. По делото, също като част от административната преписка е представено писмо изх. № КИ-Ч-11-14647/8.07.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА /цитирано в заповед № РД-16-10-/23.08.2011 г. на областния управител/, в което е посочено, че по искане на Еленко Николов с вх. № КВ-11-8267/07.07.2011 г. комисията е установила следното: със служебен бюлетин № 96 на МВР - Държавна сигурност, под № 5069, Еленко Цветков Николов е обявен за издирване, като обект на Държавна сигурност, след като през м. май 1949 г. е преминал нелегално границата и е избягал в Югославия; на 15.06.1956 г. Еленко Цветков Николов е репатриран от Югославия в България. По делото не е представено писмо изх. № 15859/30.06.2011 г. на Областна дирекция на МВР Монтана, което е цитирано в заповедта на областния управител, поради което не може да се установи съдържанието му. Предвид изложеното, първоинстанционният съд необосновано е приел за законосъобразно оспореното пред него решение на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждането на началника на отдел "ПО" за отказ за отпускане на добавка към пенсията на Еленко Николов по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ. Съдът не е обсъдил задълбочено представените по делото доказателства, в частност представените от лицето служебен бюлетин № 96/1954 г. на Държавна сигурност, съдържащ списък на лицата, обявени за издирване, в който е включен и Еленко Цветков Николов под № 5069, както и останалите посочени по-горе доказателства, от които се налага извода, че същият е бил зад граница заради политическите си убеждения, издирван е и е бил обект на разработка на Държавна сигурност, която е прекратена след репатрирането му в страната. Съдът не е обсъдил приложеното в административната преписка писмо изх. № КИ-Ч-11-14647/8.07.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА, съдържащо информация за това, че лицето е било нелегално, наред с това съдът не е проявил необходимата процесуална активност, за да събере като доказателство по делото писмо изх. № 15859/30.06.2011 г. на Областна дирекция на МВР Монтана, което е цитирано в заповед № РД-16-10-/23.08.2011 г. на областния управител. Всъщност въз основа именно на тези документи в производство по чл. 5, вр. чл. 2 ЗПГРРЛ областният управител на област Монтана е направил извод за наличие на основание за изплащане на обезщетение за незаконна репресия "бил нелегален" за същия период и при същите обстоятелства, за които се претендира и добавката към пенсията. Наличието или не на незаконна репресия е обективен факт, който не може да бъде третиран по различен начин за целите на обезщетението по чл. 2 ЗПГРРЛ и за целите на добавката към пенсията по чл. 9 ЗПГРРЛ, след като и двете разпоредби регламентират незаконната репресия "бил нелегален" като основание за ползване на правата, предвидени съответно в двете разпоредби. С оглед конкретните обстоятелства решението на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, в което е прието, че Еленко Николов няма качеството репресиран, не може да послужи като основание за отказ за отпускане на пенсията, тъй като това решение е необосновано и няма данни то да е постановено въз основа на представените от лицето доказателства. Дори и да са били взети предвид доказателствата, представени с искането на лицето и да са преценени като недостатъчни за доказване на репресията, то се дължи ново произнасяне на административния орган с оглед писмените доказателства, представени пред областния управител и очевидно известни на ТП на НОИ, след като са представени заедно с административната преписка пред съда. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата против оспореното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъдат отменени решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Еленко Николов за отпускане на добавка към пенсията по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ при спазване на указанията, дадени в настоящото решение за изясняване на релевантните факти и обстоятелства въз основа на представените от лицето доказателства /в частност - бюлетин № 96/1954 г. и списък с нелегални/, включително писмо изх. № КИ-Ч-11-14647/8.07.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА, писмо изх. № 15859/30.06.2011 г. на Областна дирекция на МВР - Монтана, заповед № РД-16-10-/23.08.2011 г., издадена от областния управител на област Монтана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,