Решение № 1842 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 925/2014 г.

Решение № 1842 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 925/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение № 7070 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3285/2013 г. по описа на Административния съд - С. - град, с което е отменено Решение № 1000-0192 от 10.10.2012 г. на началника на М. Ю., потвърдено с Решение № 650 от 13.12.2012 г. на зам.-директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че с оспореното решение на началника на Митница "Югозападна" законосъобразно е отказано възстановяване на платен акциз за етилов алкохол, тъй като същият е използван за почистване и дезинфекция и не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. В подкрепа на тезата си излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Б. - Д." АД, гр. Д., чрез процесуалeн представител, оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстаницонният съд е установил, че "Б. - Д." АД осъществява производство на лекарства, ветеринарномедицински продукти и храни от неживотински произход. На 18.06.2012 г. дружеството е поискало възстановяване на акциз върху 4023.088 литра етилов алкохол, използван за периода 01.04.2012 г. - 31.05.2012 г. за дезинфекция на съоръженията при производството на несъдържащи алкохол продукти на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. С Решение № 1000-0192 от 10.10.2012 г. на началника на М. Ю., потвърдено с Решение № 650 от 13.12.2012 г. на зам.-директора на Агенция "Митници", на "Б. - Д." АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 44 081.14 лв. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-фармацевтична експертиза (СФЕ), заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че почистването и дезинфекцията на едно фармацевтично производствено помещение е задължителна част от производствения процес с цел осигуряване качеството на крайния лекарствен продукт. След посещение на място вещото лице е констатирало, че в предприятието съществува т. н. "Интегрална производствена мощност", в която се включват два работни центрове - таблетен 2 и таблетен 3, обхващащи основни звена като гранулиране, палетизиране, таблетиране, капсулиране и обвиване. Посочило е, че процедурата, която определя необходимите количества алкохол за почистване на производственото оборудване е СОП № Д- 0779 "Разходна норма на етилов алкохол за почистване на производствено оборудване в Интегрална производствена мощност", като разходните норми са функция от площта и вида на почистваните повърхности. Количеството е процедурно дефинирано и валидирано, като приготвянето на разтворите за почистване, в т. ч. и 70 % етанол, са регламентирани от СОП № 04350. Както постъпилите количества 96 % етилов алкохол, така и последвалото му използване, са отразени в дневник " ДН-Д-0332", в Дневник за разход на етанол в ИПМ и Дневник за размерване на разтворители в Таблетен 2. По дати е регистрирано приготвянето на 70 % етанол за дезинфекция и вложеното количество при производството на отделните фармацевтични продукти. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС за възстановяване на платения акциз за придобиване на използвания алкохол за дезинфекция. Посочил е, че разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС няма обратно действие спрямо периоди от преди влизането й в сила, поради което тя не изключва приложението на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС спрямо процесното искане. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извода, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС предвижда възстановяване на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г., за целите на прилагане на ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. С решение по дело С-306/14 г. по преюдициално запитване от ВАС, СЕС е посочил, че "целта, която се преследва с освобождаванията, предвидени от Директива 92/83, е неутрализиране на влиянието на акцизите върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки. Това обаче не е единствената цел, преследвана от посочените освобождавания, при положение че някои от тях, като предвидените в чл. 27, § 1, букви a) и б) от Директивата, отнасящи се до алкохол, който е бил напълно денатуриран в съответствие с изискванията на дадена държава членка, и до денатуриран по този начин алкохол, който е бил използван за производството на какъвто и да е продукт, непредназначен за потребление от хора, алкохолът се освобождава от облагане с хармонизирания акциз, дори когато не е бил използван като междинен продукт, влизащ в състава на други продукти. Такъв е и случаят с освобождаването, предвидено в чл. 27, § 1, буква г) от Директива 92/83, което има за цел да неутрализира влиянието на хармонизирания акциз върху алкохола, използван за производството на лекарства, независимо дали този алкохол влиза в състава на лекарствата или само е необходим за производството им, без при това да влиза в техния състав. "Съдът е уточнил още, че "дезинфекцията на оборудването, съоръженията и помещенията, използвани за производството на лекарства, представлява необходим етап от процеса на производство на последните и че използването на етилов алкохол е абсолютно необходимо за извършването на тази дезинфекция. В това отношение лекарствата имат тази особеност в сравнение с останалите продукти, че производственият им процес е подчинен на спазването на много строги санитарни изисквания. Действително, както отбелязва запитващата юрисдикция, разглежданата в главното производство дезинфекция цели по-специално унищожаване на патогенните микроорганизми, отсъствието на които е задължително съгласно нормите за микробиално съдържание в лекарствата. От това следва, че доколкото дезинфекцията е вътрешно присъща на процес на производство на лекарства, използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита използван "за производството на лекарства", по смисъла на чл. 27, § 1, буква г) от Директива 92/83. В резултат на това, съгласно посочената разпоредба този алкохол трябва да бъде освободен от облагане с хармонизирания акциз при условията, определени от съответната държава членка с цел да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба. При тези обстоятелства чл. 27, § 1, буква г) от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства." Съобразявайки цитираните разяснения, дадени с тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав решение на СЕС по дело С-306/14 г., настоящият касационен състав намира, че събраните писмени доказателства и заключението по СФЕ обосновават извода, че дружеството е използвало етилов алкохол за дезинфекция като част от производствения процес. Е. изрично е посочил, че в дружеството е определена разходна норма на етанола за почистване, а неговото разходване се отразява в посочените дневници, позволяващи проследяването на закупения, приготвения 70 % етанол и потребения такъв. Поради това неоснователни са наведените в тази връзка от касатора доводи. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че при установеност на предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС административният орган незаконосъобразно е отказал възстановяване на акциза за вложения алкохол в производствения процес без да съобрази със специфичния характер на дейността на дружеството. Достигайки до този извод и отменяйки оспореното решение, АССГ е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните касационни основания и следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение