Решение № 211 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Балкан МК ЕООД гр. Перник с ЕИК 113568235 срещу Решение 848/16.05.2024 г., по адм. д. 430/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22001419002053-091-001 от 30.06.2022 година, издаден от С. Костадинова на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Д. Терзиева на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която е изменен с Решение 1517 от 21.09.2022 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП- София и са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер на 251 312,15 (двеста петдесет и една хиляди триста и дванадесет лева и петнадесет стотинки), в това число главница в размер на 162 936,21 ( сто шестдесет и две хиляди деветстотин тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки) и лихви за просрочие в размер на 88 375,94 (осемдесет и осем хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) досежно д.п. 2015, 2016 и 2017 година и дружеството е осъдено да плати на НАП разноски по делото в общ размер на 15 202,48 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗКПО е противоконституционна и не следва да бъде прилагана от съда, за което са изложени подробни доводи и е направено искане да бъде сезиран Конституционния съд на РБ. На следващо място се твърди, че за да се приложи правилото на чл. 16 от ЗКПО е нужно да се установи ефект на отклонение от данъчно облагане, породен от сделката, а това в случая не е сторено такъв общ ефект не само спрямо данъчните последици за PЛ, но и за данъчните последици спрямо заемополучателите, не е изобщо изследван нито в хода на ревизията, нито е мотивиран в производството по обжалване пред ОДОП и пред съда, макар изричното поддържане на възражение в този смисъл. Поддържа се също, че законовата дефиниция по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО страда от съществен порок, поради което следва да бъде тълкувана корективно от съдебния състав. По тези и други подробни съображения се иска отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски за всички инстанции, съгласно представен списък. В открито съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника по касационната жалба. Подадена е и частна жалба от същия касатор срещу Определение 1221 от 04.07.2024 г. по адм.д. 430/2022 г. на Административен съд - Перник, с което се оставя без уважение искането на БАЛКАН МК ЕООД за изменение на Решение 848/16.05.2024 г. по гореописаното дело в частта, с която на ответника са присъдени разноски в размер на 15 202,48 лв. Ответникът по касационната жалба и частна жалба директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Попова, оспорва касационната и частна жалба и изразява становище за правилност на обжалваните решение и определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира за установено следното: Касационната и частна жалба са подадени от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащи на оспорване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. По съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил РА Р-22001419002053-091-001 от 30.06.2022 година, издаден от С. Костадинова на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Д. Терзиева на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която е изменен с Решение 1517 от 21.09.2022 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП- София и са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер на 251 312,15 (двеста петдесет и една хиляди триста и дванадесет лева и петнадесет стотинки), в това число главница в размер на 162 936,21 ( сто шестдесет и две хиляди деветстотин тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки) и лихви за просрочие в размер на 88 375,94 (осемдесет и осем хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки) досежно д.п. 2015, 2016 и 2017 година. По делото е установено, че според приходните органи дружеството не е отчело приходи от лихви във връзка с предоставените от него кредити на различни дружества - Месокомбинат Перник" АД, МЕК България" ЕООД, Добрич мел" АД, Пирин Ора ново" ЕООД, МЕС КО ММ 5" ЕООД, Енергетик 2004" АД, Другат 97" АД и управителя К. Х., поради което е счетено, че са налице предпоставките на механизма, предвиден в разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗКОП, доколкото от страна на дружеството са били сключвани договори за заем, по които е определен ОЛП, който за периода от 2015, 2016 и 2017 година според ревизиращите е бил 0,00%. Счетено е от ревизиращите, че следва да се приеме уговорената лихва по договори, които ревизираното лице е сключило през 2014 година, където лихвеният процент е бил определен на 2% и по този начин следва да се определи лихвен процент и за останалите договори, по които е била уговорена лихва в размер на ОЛП - 0,00%. За д.п. 2017 е установено също, че на основание чл.23, ал.2, т.1 във вр. с чл.2б, т.1 от ЗКПО следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат със сума в размер на 1200,11 лева, представляваща разходи, които не са били свързани с текущата дейност на дружеството. Пред административния съд е прието без оспорване заключение по ССЕ. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения при издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, в частта, относно изводите на вещото лице, свързани с определяне на пазарната лихва и приложимия подход - доходност държавни ценни книжа и лихвен процент за оценка на конвергенция, тъй като вещото лице не е взело предвид една и съща база на сравнение. В останалата част съдът е кредитирал заключението като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства. Съдът е обсъдил възраженията на страните и е достигнал до извод за законосъобразност на РА, като е приел за правилно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за процесните данъчни периоди на основание чл.16, ал.2, т.З, във вр. с ал.1 от ЗКПО. Съдът е приел за правилен използвания от страна на приходната администрация подход за определяне на лихвата по договорите за заем, при които от страна на ревизираното лице не е определен лихвен процент, като същата възлиза в размер на 2 пункта (2%), определен въз основа на аналог от договори, които ревизираното лице е сключвало през 2014 година. Предвид гореизложеното е счел и определяния с РА размер на приход от лихви за правилен. Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл в решението си по искането за сезиране на Конституционния съд на Република България, не представлява порок, обуславящ отмяна на обжалваното съдебно решение. Изложените в касационната жалба доводи за противоконституционност на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗКПО не следва да бъдат обсъждани, тъй като са от компетентността на Конституционния съд, като следва да се отбележи, че правното основание, въз основа на които е издаден процесния РА, към настоящия момент, както и към момента на издаване на административния акт, е част от националното законодателство и не е обявено за противоконституционно, поради което следва да бъде приложено. Настоящият касационен състав намира, че искането за сезиране на Конституционния съд (КС) следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд може да спре производството и да сезира КС при установено от него несъответствие между закона и Конституцията - тоест при противоречие на законова норма с Конституцията. Анализът на изтъкнатите от касатора в тази връзка съображения не обуславя извод за наличие на условията за сезиране на КС. Въпреки подробно изложените доводи в касационната жалба настоящият касационен състав не констатира твърдяното от касатора противоречие на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗКПО със чл. 4. ал. 1, с чл. 60, ал. 1 от Конституцията и с принципа на разделение на властите, прокламиран в чл. 8 от Конституцията, поради което няма основание за упражняване на правомощието по чл. 150, ал. 2 от КРБ, и искането следва да се остави без уважение. Правилно АС-Перник е приложил материалния закон по отношение на извършеното с РА увеличение на декларирания финансов резултат за процесните години, на основание чл. 78, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Административен съд Перник обосновано е приел, че в случая безспорно е доказано, че ревизираното дружество е отпускало заеми на свързани лица по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, във вр. с пар. 1, т. 3 от ДР на ДОПК, с лихвен процент, значително отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключването им. При тези данни, са налице предпоставките на чл. 15 от ЗКПО, съгласно който когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. При тези доказателства и при доказателствена тежест за приходните органи, обосновани са фактическите и правни изводи на приходните органи и на първоинстанционния съд, че е доказано сключване на договори за паричен заем между свързани лица, с лихвен процент съществено отличаващ се от сделки между независими търговци. Неоснователни са доводите на касатора относно спецификата на договорите за заем при междуфирменото кредитиране между свързани лица и размера на определената от данъчните органи лихва. Видно от постановеното решение 1517 от 21.09.2022 година на директора на Дирекция "ОДОП София, с което е изменен оспорения РА в частта по ЗКПО, горестоящият орган е обосновал своите изводи, че по отношение на всички договори следва да бъде определен лихвен процент от два пункта. Правилно първоинстанционният съд е посочил в обжалваното решение, че с цел да не се допусне неравнопоставеност при регулиране на финансовия резултат на Балкан МК" ЕООД е логично да се възприеме размерът на изплатените на същия заемодател лихви като възнаграждение за предоставените за ползване суми по договорите за финансиране, сключени през 2014 година, тъй като тези договори са възможно най- близкият аналог предвид и спецификата, свързана със самия заемодател БАЛКАН МК" ЕООД / в този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение 1607 от 14.02.2023 година по адм. дело 6390 по описа за 2022 година на Върховен административен съд / По така изложените съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Нормата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК дава възможност на съда да присъди по-нисък размер на разноските, представляващи възнаграждение за адвокат, съответно юрисконсулт, когато са прекомерни с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая настоящата инстанция не намира, че е налице основание за намаляване на присъдените от първоинстанционния съд разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Разноските правилно, обосновано и мотивирано са определени от първоинстанционния съд, съобразно приложимата правна уредба и предвид характера на делото. Преценката за намаляване възнаграждението се извършва от съда, като настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставки за отмяна на оспорваното определение, мотивите на първоинстанционния съд са правилно обосновани с оглед фактическата и правна сложност на предмета на делото и процесуалната активност на страната. По разноските пред касационната инстанция: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Основателно е и направеното в открито съдебно заседание от страна на касатора възражение за прекомерност . Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски, в които е посочена претендирана сума в размер на 14 702,49 лв. с посочено правно основание за формиране на тази сума - чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото не е представен отговор на подробната касационна и частна жалба, а действията на процесуалния представител се изчерпват само в депозирането на списък с разноски за 14 702,49 лв. в единственото по делото открито съдебно заседание, както и кратко пестеливо изявление от няколко изречения, последното от тях относно претендираните разноски. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение