Решение № 9568 от 21.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е депозирана от Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, чрез юрисконсулт, срещу решение 695 от 30.01.2024 г. по адм. дело 10610/2023г. на Административен съд София град. В жалбата са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че обжалваната заповед, представляват вътрешнослужебен акт, без конститутивен ефект. По делото било безспорно установено, че на 5 Солар Ко ЕАД е предоставено право на ползване върху имота с иденитфикатор 38772.17.371, считано от 20.10.2021 година. ФВЕЦ представлявал непреместваемо съоръжение и съществуването му върху имота представлявало действие на разпореждане със същия. Твърди, че при издаването на обжалваната заповед е неприложим редът за възобновяване на производството по глава седма от АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото. Втората касационна жалба срещу същото съдебно решение е депозирана от 5 Солар Ко ЕАД, чрез процесуален представител. Изложените доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост са идентични с тези на първия касационен жалбоподател акта за държавна собственост не бил административен акт, тъй като с него не се засягат права, свободи и законни интереси. Нямал и правопораждащо действие. В хода на производството било установено правото на собственост на дружеството върху ФВЕЦ. Собственика на имота МЗХ, многократно изразило становище, че имота не може да бъде използван от държавата. МЗХ, действащо от името на държавата споделяло становището, че ФВЕЦ е законно построена и е собственост на дружеството. Централата представлявала недвижим имот по смисъла на чл. 110 ал. 1 от ЗС. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата Областен управител на област Видин, оспорва и двете касационни жалби, като изразява становище за тяхната неоснователност. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Директорът на Областна дирекция Земеделие, гр. Видин, не взима становище по касационните жалба, редовно призована не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Твърди, че сочените касационни основания за неправилност и необоснованост на решението са неоснователни. Счита за правилно становището, че процесната заповед на областния управител има белезите на индивидуален административен акт. Съдът правилно и обосновано приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният орган е спазил реда по чл. 99 и следващите от АПК и решението на Административния съд София град следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от участници в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на 5 Солар Ко ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на 5 Солар Ко ЕАД срещу заповед РД-26/13 от 11.10.2023г. на областния управител на област Видин. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел за установено от фактическа страна, че 5 Солар Ко ЕАД се е легитимирал като възложител, заедно с ЧЕЗ разпределение България АД, на фотоволтаична електрическа централа /ФВЕЦ/, изградена върху УПИ І -371 от кв.1 по плана на с. Косово, област Видин и кабелна линия 20 кV в сервитута на ВЕЛ Тимок 20кV съгласно разрешение за ползване ДК-07-Вд-18 от 12.06.2012г., издадено от началник РО НСК Видин, намираща се в имот с идентификатор 38772.17.371 с площ от 17115 кв.м, който е частна държавна собственост съгласно АЧДС 3273 от 17.10.2018г. с предоставени права за управление на МЗХ. От приложена по делото скица на имота е установено, че соларните панели са нанесени в КК, но в КР жалбоподателят не е посочен като техен собственик. С писмо от 16.06.2023г. на директора на ОДЗ Видин е направено искане до Областен управител на Област Видин за отбелязване в АЧДС на наличните в имота соларни панели, контролна зала и съоръжения. На 07.08.2023г., в графа забележки на акта е вписано, че съгласно посоченото разрешение за ползване и разрешения за строеж, издадени от главния архитект на Брегово, разположените в имота соларни панели, контролна зала и други съоръжения, са собственост на 5 Солар Ко ЕАД. С писмо от 29.09.2023г. областния управител е уведомил дружеството, че възобновява административното производство по извършеното вписване в АЧДС на основание чл. 99, т.1 от АПК. На 05.10.2023г. ЕАД е изразено становище, че производството по чл. 99 от АПК е неприложимо, тъй като АЧДС не е административен, а вътрешнослужебен акт. С оспорената пред съда заповед от 11.10.2023 г. вписването от 07.08.2023г. е заличено. Като мотиви в акта е посочено, че липсват доказателства за основанието за наличие на направените в имота строежи и за предоставяне на имота на жалбоподателя от страна на МЗХ. Фактът, че жалбоподателят законно е извършил строеж на ФВЕЦ в имота не бил достатъчен, за да породи основание или задължение за ответника да впише съоръжението в АЧДС. Прието е, че фотоволтаичните съоръжения представляват движими вещи, които не са обект на вписване съгласно чл. 73 от ЗДС, тъй като не са трайно прикрепени към земята и могат да бъдат демонтирани без съществено да се промени имота. При така установеното от фактическа страна съдът е приел жалбата за неоснователна. При съобразяване с разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и решение 21 на Конституционния съд от 26.10.1995 г. по конст. дело 18/1995 г. за тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България,Съдът е приел, че извършеното отбелязване и процесната заповед са индивидуални административни актове, тъй като от една страна с вписването на ФВЕЦ са придобити права за жалбоподателя, а с втората се заличава вписаното в регистрите за държавна собственост право на собственост на жалбоподателя върху процесната централа и съоръженията към нея, а от друга индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Така приетите обстоятелства са довели съда до извод за допустимост на производството по чл. 99, т.1 от АПК. Липсата на доказателства за право на собственост на жалбоподателя върху трайно прикрепените към земята съоръжения на ФВЕЦ, водело до извод за незаконосъбразност на извършеното отбелязване в АЧДС на 07.08.2023 г. Прието е, че оспорената заповед на Областния управител е законосъобразна, тъй като не са налице предвидените в чл. 73 от ЗДС основания за вписване на дружеството като собственик на изградените върху имота съоръжения. Настоящият съдебен състав намира оспореното решение за правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички възражения на страните и е постановил съдебния си акт в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Следва да се сподели становището, че оспорената пред Административния съд София град, заповед представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК и подлежи на съдебен контрол. Дори да се приеме, че по своята същност действията по издаване на АЧДС имат вътрешнослужебен характер, то следва да се има предвид, че и вътрешнослужебните актове са вид административни актове и подлежат на съдебен контрол когато засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, както е в конкретния случай. Правилно са взети предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и решение 21 на Конституционния съд от 26.10.1995 г. по конст. дело 18/1995 г. за тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и легалната дефиниция на понятието "индивидуален административен акт", визирана в чл. 21, ал. 3 от АПК. От значение за определяне характера на акта и е и обстоятелството, че неговото съдържание може в съществена степен да определи кръга на правомощията на собственика при упражняване на правата по управление, разпореждане и стопанисване на същия. Не е от съществено значение за настоящото производство въпроса, дали вписването легитимира като собственик или не лицето, претендиращо право на собственост върху изградената в имота ФВЕЦ. При съобразяване с гореописаното, съответни на закона са изводите на съда, че обжалваната заповед, с която се отменя друг предходен акт на областния управител е издадена при наличието на правна възможност и при спазване на изискванията на чл. 99 и сл. от АПК. По този ред административният орган може да отмени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда. Правилен извода, че след като по силата на чл. 73 от ЗДС в акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с имота, както и възлагането им на концесия, то в настоящия случай не е била налице необходимост и възможност за вписване на наличието на съоръженията върху имота държавна собственост. Съгласно чл. 73 от ЗДС в акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с имоти, както и възлагането им на концесия. Към датата на вписване на нови обстоятелства в акта за държавна собственост, дружеството жалбоподател не се е легитимирало като субект, притежаващ вещни права върху имота, право на концесия върху същия или на друго валидно правно основание да му е възложено правото на управление. Правилно съдът е приел, че преценката на правата на жалбоподателя следва да се извърши към датата на отбелязването в АЧДС 07.08.2023г., а не към по-ранна дата, а към този момент е установено, включително и с влязло в сила съдебно решение, че 5 Солар Ко ЕАД не притежава самостоятелни и противопоставими на собственика на имота права върху същия. При тези данни, компетентния държавен орган е изпълнил правомощията си по чл. 100 от АПК, поради наличието на основания по чл. 99 от АПК, при спазване на процедурата, регламентирана в глава седма на Кодекса. При липсата на което и да е от основанията по чл. 73 от ЗДС, Областен управител на Област Видин правилно и обосновано е издал оспорената заповед за заличаване на отбелязването в АЧДС по отношение на имот с идентификатор 38772.17.371 с площ от 17115 кв.м., извършено на 07.08.2023 г. Защитата на интересите на 5 Солар Ко ЕАД по отношение на изградената от него ФВЕЦ в процесния имот, не може да бъде осъществена по реда на вписване на съоръженията в АЧДС. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че възраженията на касационните жалбоподатели са неоснователни. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,