Решение № 8945 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 44200 гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалните представители лейт. Иванова и юрк. Симеонов, срещу решение 1487 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело 1092/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена заповед ЗЛС-17 от 09.12.2024 г. на командира на Военно формирование 44200 гр. Стара Загора и е осъдено военното формирование да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и необоснованост поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. С. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. В., против заповед ЗЛС-17 от 09.12.2024 г. на командира на Военно формирование 44200 гр. Стара Загора, с която на основание чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 91 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ му е прекратен договорът за военна служба, освободен е от длъжност и военна служба и е зачислен в запаса. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на 18.11.2024 г., в Служба по регистрация - гр. Стара Загора към Агенция по вписванията, въпреки знанието за законовите ограничения на чл. 188, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ, от страна на редник 1-ви клас В., същият е регистрирал и вписал в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел търговско дружество Оникс СВ85 ЕООД, на което той е управител и едноличен собственик на капитала. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган при спазване на изисквания по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ относно нейното съдържание, както и при спазване на нормативно установените в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила, същата е постановена при неправилно приложение и в несъответствие с целта на материалния закон. Прието е от съда, че в конкретния случай нарушенията на военната дисциплина, описани в заповедта, с която на жалбоподателя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не са сред случаите по чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ. Според съда в случая в заповедта липсва също така обосновка по смисъла на чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от ППЗОВСРБ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение на жалбоподателя, както и не е изследвано какво е било поведението му до извършване на нарушението. Прието е от съда още, че акцентирането в заповедта върху факта, че военнослужещият съзнателно е нарушил законовите ограничения, не е достатъчно, за да се направи извод, че жалбоподателят е действал умишлено, както и посочената като нарушена норма на чл. 109, ал. 1 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /Устава/ е обща и и не може да бъде сочена като основание за прекратяване на договора за военна служба. Според административния съд дисциплинарно-наказващият орган не е посочил също така с кои действия В. е уронил престижа на службата, доколкото вписването в търговския регистър и осъществяване на дейност като търговец е правна възможност на лицето да реализира доходи и е правомерно действие. Според съда, противно на твърденията на ответника, че вписването на дружеството в търговския регистър и прекратяването му е дълъг процес и за това нарушението е трудно поправимо, тоест тежко, може да се допусне, че жалбоподателят би могъл да прехвърли фирмата си на трето лице веднага и тогава според дисциплинарно-наказващият орган нарушението не би било тежко като поправимо в кратки срокове. Съдът приема също така, че дисциплинарно-наказващият орган не е описал точно какви противоправни прояви е извършил жалбоподателя и с какви точно действия е нарушил законите и етичния кодекс. Въз основа на това е обоснован и извод, че липсата на адекватни на установената фактическа обстановка мотиви и преценката за тежестта на нарушението от обективна и субективна страна съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 247 от ЗОВСРБ и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, като са спазени формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Правилно съдът приема също така, че при провеждане на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, обратно на изложените доводи в касационната жалба, че в конкретния случай налагането на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяването на договора за военна служба е извършено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, на основание която е издадена оспорената заповед, дисциплинарно наказание уволнение може да се наложи при тежки нарушения на военната дисциплина, а именно неизпълнение на задължение по военна служба нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Цитираната разпоредба дава възможност за преценка на наказващия орган при определяне вида на наказанието в зависимост от тежестта на извършеното нарушение и останалите релевантни обстоятелства, визирани в чл. 247 от ЗОВСРБ. От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено соченото за извършено от жалбоподателя нарушение, а именно: регистрирането и вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на дружеството Оникс СВ85 ЕООД, на което военнослужещият В. е управител и едноличен собственик на капитала, което обстоятелство съставлява несъвместимост с военната служба по смисъла на чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ. В конкретния случай обаче, както обосновано административният съд е приел, наказващият орган не излага мотиви и не сочи с кое точно свое действие военнослужещият е нарушил цитираните в заповедта разпоредби от Устава и правила от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. В оспорената заповед само са цитирани от дисциплинарно наказващия орган приетите за нарушени от военнослужещия норми от Етичния кодекс, както и разпоредби от Устава, без обаче да е индивидуализирано с кои свои действия последният допуска нарушение на всяка една от цитираните разпоредби, за които е прието, че обосновават налагането на най-тежкото наказание, както и установяват по безспорен начин неизпълнение на конкретно задължение по военната служба. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е нарушено както правото на защита на военнослужещия, така и се ограничава възможността за осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на оспорения акт. Правилно е прието от административния съд също така, че в случая е нарушено и императивното изискване на чл. 247 от ЗОВСРБ, като в заповедта липсва каквото и да било обсъждането на обстоятелствата по цитираната разпоредба. В конкретния случай при определяне на наказанието командирът на военно формирование 44200 е посочил бланкетно само като имам предвид тежестта на допуснатото от обективна и субективна страна нарушение, описано по-горе, като и на последиците от него, без обаче да посочи в какво се изразява тежестта на нарушението и какви са конкретните последи от него, както и какво е било поведението на служителя до извършване на нарушението. Правилен е и извода на административния съд, че липсата на адекватни на установената фактическа обстановка мотиви и преценка за тежестта на нарушението от обективна и субективна страна съставлява не само нарушение на изискването на чл. 247 от ЗОВСРБ, но и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. В процесния случай следва да се има предвид също така, че при установяване на настъпилата за военнослужещия несъвместимост да заема длъжността, на която е назначен, за работодателя съществува и друг процесуален ред да я установи и да прекрати служебното правоотношение с него, а не по реда на реализиране на дисциплинарна отговорност и то чрез налагане на наказание уволнение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Стара Загора е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,