Решение № 1456 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5088/2007 г.

Решение № 1456 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5088/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и е образувано по подадената от В. Б. К. от с. Ц., община М., касационна жалба срещу решение от 18.07.2007 г. по гр. д. № 416/2007 г. на В. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.04.2007 г. по гр. д. № 54/2006 г. на районния съд, гр. Б., с което са отхвърлени исковете му против Б. Ц. В. за обявяване нищожността на обективираната в нот. акт № 41/2005 г. сделка покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие със закона и поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска неговата отмяна, като вместо това исковете му бъдат уважени или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Ответникът Б. Ц. В. оспорва касационната жалба по съображенията, изложени в писменото му становище. Моли въззивното решение да се остави в сила и му се присъдят направените съдебни разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди оплакванията на касатора, въз основа данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил иск за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 41, т. V, н. д. № 874/2005 г., по силата на който ответникът е придобил собствеността върху описаните в него селскостопански сгради №№ 01 и 02 с навес между тях, намиращи се в имот № 1* представляващ част от стопански двор в м. "Буково храсте", землището на с. Ц. Касаторът е поддържал, че договорът е нищожен поради липсата на съгласие между страните за покупко-продажбата на имота, изразяващо се в липса на решение на О. събрание на земеделската кооперация, продавач и поради противоречието й със закона - чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК. За да постанови обжалваното решение съдът правилно е приел, анализирайки относимите към предмета на делото доказателства по делото, че атакуваната сделка не е нищожна поради твърдените от касатора пороци, а именно липсата на съгласие за продажбата от страна на продавача, изразяващо се в липсата на решение на органа, имащ право да се разпорежда с недвижимо имущество, представляващо и нарушение на закона. Установено е от данните по делото, че към момента на извършване на сделката - 18.05.2005 г. дейността на ППЗК "З" е прекратена и същата е обявена в ликвидация, считано от вписване на тези обстоятелства в регистъра с решение от 18.01.2001 г. по ф. д. № 933/1993 г. на ВрОС. За ликвидатор на кооперацията към същия момент е вписан Е. Й., представляващ кооперацията в ликвидация при сключване на договора с нотариалния акт, чийто правомощия правилно са определени от въззивния съд като произтичащи от разпоредбата на чл. 43 ЗК /редакция Д. в. бр. 113/1999 г./. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба ликвидаторите довършват текущата дейност на кооперацията, превръщат имуществото й в пари, събират вземанията и изпълняват задълженията й. С оглед поддържаните от самия ищец доводи за придобиване от него собствеността върху спорния имот през 2002 г. вследствие проведен търг, то следва извода, че е налице решение на общото събрание на кооперацията за продажбата му, а след вписването в регистъра на прекратяването на кооперацията и обявяването й в ликвидация същото е приведено в действие от ликвидатора. Затова и направените от въззивния съд изводи за валидност на сделката са правилни и обосновани, а оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно недопускане събирането на гласни доказателства са неоснователни. Обстоятелствата, за които същите са поискани, имат отношение към въпроса за придобиване правото на собственост върху спорния имот от ищеца, сега касатор, на основание проведен и спечелен търг през 2002 г., респ. налице ли е прехвърлителен ефект на договора, чиято нищожност е претендирал с настоящия иск. Същите са неотносими към спора за валидността на договора, тъй като в настоящето производство ищецът не е предявил иск за собственост, респ. иск по чл. 431, ал. 2 ГПК, както неоснователно поддържа, в който случай същите биха били относими относно обстоятелствата за придобиване от него правото на собственост и липсата на основание да му бъде противопоставено това на ответника по нотариалния акт № 41/2005 г. Такъв спор в настоящето производство не е въведен, поради което и правилно въззивният съд е отказал събиране на поисканите от касатора гласни доказателства, като неотносими и в рамките на предявения иск за валидността на договора се е произнесъл, като правилно го е отхвърлил. Неотносим към настоящия спор е и въпросът относно притежаваното от кооперацията право на собственост върху продадения имот, тъй като и в случаите на разпореждане с чужд имот сделката не е нищожна само на това основание. Дали и доколко такава сделка би била противопоставима на действителния собственик е въпрос който би бил предмет на разглеждане в друго исково производство, а не в това по иск за прогласяване нищожността й на основание чл. 26 ЗЗД, какъвто е предявен. С оглед на така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд в настоящият си състав, намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. Водим от горното, съдът