Решение № 11237 от 2.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2013 г.

Решение № 11237 от 2.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андрей Стоянов Петров против решение № 34 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 266/2012 г. на Административен съд -Русе, с което жалбата му против заповед рег. № з-3205/23.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Русе за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила, които опорочават заповедта, доказателствата са интерпретирани едностранно, а правните изводи на съда са направени при непълнота на доказателствата. Сочат се и нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОДМВР -Русе оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. Посочени са нарушените от служителя правни норми и етични правила, а действията на Петров са описани подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справка и становище). Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена и при спазване на административно производствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Русе (заповед № 859/06.03.2012 г.) и е определена комисия като дисциплинарно- разследващ орган. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, приети са писмените му обяснения. Наказанието е наложено в съответствие с разпоредбите на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР - след пълно и точно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Възражението на жалбоподателя, че събраните в хода на наказателното производство доказателства не могат да се ползват за установяване на нарушенията пред дисциплинарно наказващия орган, е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства позволени от закона, а следователно и тези, събрани от органите на предварителното производство. В подкрепа на този извод е и текста на чл. 39, ал. 1 от АПК, според който за установяване на фактите и обстоятелствата в административното производство се използват сведения, обяснения и други писмени доказателства и доказателствени средства, които не са забранени от със закон и които са редовно събрани по реда, предвиден в АПК или в специалните закони (арг. от чл. 39, ал. 2 от АПК). В случая всички използвани доказателства са събрани редовно по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК). По тези съображения настоящият съдебен състав, така както и първоинстанционният съд приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до нейната отмяна. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4; чл. 227, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е установено, че на 27.08.2011 г., около 22.00-23.00 часа в гр. Русе, на изхода в посока град Бяла, обл. Русе, в близост до магазин "Метро"- жалбоподателят, държавен служител полицай, младши автоконтрольор I степен в група "ОДПКПД" на сектор "Пътна полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Русе, в негово присъствие и знание колегата му- полицай - Петър Илиев е поискал от лицето Ивайло Любенов Иванов от с. Кривина, водач на МПС- пари, които не му се следват- сумата от 100 лева, което е станало при изпълнение на служебни задължения- свързани с извършване на контрол по ЗДвП. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица (чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР). Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че извършените от служителя действия са и несъвместими с морала и уронващи престижа на службата - нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Поведението на служителя е в противоречие с правилата на чл. 7, чл. 8 и чл. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това, както и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. В случая действията на жалбоподателя не са насочени към осъществяване на полицейските задължения и функции, а към злоупотреба с предоставените правомощия и реализиране на допълнителни доходи чрез използване на служебното положение. Това поведение е неприемливо и от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от служител в Министерството на вътрешните работи, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Действията на Петров, създават основания да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се ръководи от закона, а от стремеж към лично облагодетелстване, при който съблюдаването и опазването на правовия ред не е от значение. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират и като тежко нарушение на служебната дисциплина и по смисъла на чл. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като образуваното против него досъдебно наказателно производството не е приключило, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо, че деянието не съставлява престъпление. Освен това в случая Петров е наказан за конкретни тежки нарушения на служебната дисциплина и за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие и с морално - етични правила и норми. Всяко от допуснатите нарушения е самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, въпреки че извършеното може да не обоснова възникване на друг вид отговорност. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Русе е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените обяснения и други доказателства, включително показанията на свидетелите, дадени в хода на образувано досъдебно производство- № 20-П/2011 г. № 4-2846/2011 г. на Софийска градска прокуратура, закономерно е преценено, че от страна на Петров са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, и на т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващи налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на ОДМВР- Русе сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,