Решение № 14290 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2011 г.

Решение № 14290 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Лукойл България" - ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Тодор Александров" № 42, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Величков, срещу решение № 526/10.01.2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, постановено по адм. д. № 571/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8000-0703/26.04.2010 г., издадено от зам. началника на Митница Свиленград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не нормата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС е материалноправна и действа занапред, тъй като изрично от законодателя не й е придадено обратно действие. Неправилно съдът е приел също така, че указанията на министъра на финансите - изх. № 16-05-214/16.09.2010 г. нямат характер на автентично тълкуване на правната норма. Макар същите да не са обнародвани в изпълнение изискването на чл. 51, ал. 2 от ЗНА, доколкото са дадени от органа, издал нормативния акт, представляват автентично тълкуване по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗНА. Дори и да се приеме, че тези указания нямат характер на автентично тълкуване, те са задължителни за органа, издал оспорения административен акт и той е следвало да се съобрази с тях. Неправилни са и изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, предвиждаща реабилитация по право, когато на лицето е наложено наказание глоба. Имуществената санкция на юридическите лица по чл. 83 от ЗАНН отговаря напълно по същността си и тежестта си на наказанието глоба. Оспореният административен акт е незаконосъобразен и поради несъобразяването му с целта на закона и нарушаване на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, по-конкретно - нарушено е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК. Целта на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС е да се защити фиска от отклоняване заплащането на дължим акциз. "Лукойл България" - ЕООД не е било санкционирано за нарушение, свързано с осъществяване на търговия с тютюневи изделия. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 8000-0703/26.04.2010 г., издадено от зам. началника на Митница Свиленград. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Свиленград оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Зафирова по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е било решение № 8000-0703/26.04.2010 г., издадено от зам. началника на Митница Свиленград, с което на "Лукойл България" - ЕООД е отказано на основание чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС издаване на разрешения за търговия с тютюневи изделия в седем бензиностанции, разположени на територията на област Хасково и област Кърджали. Административният орган е приел, че дружеството е извършило тежко нарушение по смисъла на чл. 4, т. 18 от ЗАДС, за което му е наложено административно наказание глоба с влязло в сила НП № 69/12.08.08 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Безспорно е установено, че санкционираното с НП № 69/12.08.08 г. административно наказание по чл. 126 от ЗАДС е тежко с оглед определението, дадено в чл. 4, т. 18 от ЗАДС. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС е нова, в сила от 26.03.2010 г. Няма законово основание от приложното й поле да се изключат правните субекти, извършили тежко наказание по ЗАДС, преди влизането й в сила. Съдът не споделя изложеното в писмо - изх. № 16-05-214/16.09.2010 г. на министъра на финансите. Същото представлява становище, дадено по повод запитване от страна на директора на Агенция Митници. То няма характер на официално тълкуване по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗНА, доколкото не е проведена процедурата по чл. 51, ал. 2 от ЗНА. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по силата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е настъпила реабилитация и наказанието следва да се счита заличено. Реабилитацията като институт на наказателното право, регламентиран в глава Х от НК, има за предмет заличаване на осъждането и отменяне за вбъдеще на последиците, които законът свързва със самото осъждане, поради което не намира приложение по отношение на административното нарушение, извършено по ЗАНН. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и не е налице осъждане на глоба по наказателен ред. Неоснователни са и доводите за нарушаване на принципа на съразмерност и за противоречие на административния акт с целта на закона. Органът не е имал възможност да избира между няколко възможни решения, а е бил длъжен при констатирана липса на право да се извършва търговия с тютюневи изделия, да откаже издаването на разрешение. Целта на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС е да не допуска извършване на търговия с тютюневи изделия от лица, извършили, нарушения по ЗАДС, с цел да се защити фиска и да се предотврати възможността за ощетяването му. Постановеният отказ не преследва цел, различна от посочената. Правните изводи на съда не се споделят от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение. В писмо - изх. № 16-05-214/16.09.2010 г. министърът на финансите дава отговор на запитване от страна на директора на Агенция "Митници" относно прилагането на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС. В него е посочено, че произтичащата от прилагането на посочената правна норма последица има характер на санкция и предвид разпоредбата на чл. 14 от ЗНА и при спазване на принципа за неретроактивност на нормите с наказателен характер, прилагането на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС като отказ за издаване на разрешение за осъществяване на търговия с тютюневи изделия не е допустимо по отношение на нарушения, които са извършени преди датата на влизането й в сила. По смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗНА това писмо съдържа задължително тълкуване, доколкото е дадено от органа, издал акта. За да има действието, предвидено в чл. 50 от ЗНА, ал. 2 на чл. 51 изисква задължителното тълкуване да се обнародва или разгласи по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. Вярно е, че цитираното писмо няма данни да е обнародвано по реда, по който е обнародван тълкуваният акт, но за да приложи правилно закона, съдът е длъжен да в изпълнение на чл. 46 от ЗНА да го направи според точния му смисъл, според смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на акта и на основните начала на правото. Даденото в писмото от министъра на финансите тълкуване се споделя от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Забраната за издаване на разрешение за осъществяване на търговия с тютюневи изделия на лица, които са извършили тежко или повторно нарушение по ЗАДС, съдържаща се в чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС, с цел да се защити фиска и да се предотврати възможността за ощетяването му, действително има характер на санкция по отношение на тези лица и на тази норма не следва да се придава обратно действие съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗНА. С оглед на изложеното, обжалваното решение на АС - Хасково на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на началника на Митница Свиленград. С цел прецизност следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя като правилен изводът на съда, че реабилитацията по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК е неприложима за юридическите лица, на които по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция. Правилно е позоваването на чл. 85, ал. 1 от НК, според която реабилитацията заличава осъждането и отменя за вбъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане.