Решение № 2352 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2017 г.

Решение № 2352 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 2892 от 27.04.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 9214 по описа за 2016 г., с което по жалба на "Ашли комерс" ЕООД със седалище и адрес на управление, представлявано от Я. А. Т., е отменен Ревизионен акт № Р-22221015007873-091-001/2.06.2016 г., потвърден с Решение № 1376/10.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното дружество са установени данъчни задължения, както следва: 1/ по ЗДДС за данъчен период м. 12.2011 г. - 877, 56 лв.; за данъчен период м. 12.2012 г. - 7 915,89 лв.; за данъчен период м. 12.2013 г. - 41 949, 20 лв.; за данъчен период м. 12.2014 г. - 11 941 лв.; за данъчен период м. 08.2015 г. - 1 935, 67 лв.; 2/. по ЗКПО корпоративен данък за: 2012 г. - 1 183, 55 лв.; за 2013 г. - 3 940, 42 лв.; за 2014 г. - 2 111, 82 лв. във връзка с издадени фактури от ЕТ "Т.-П. Г.", "К. К." ООД и "С и Д Комерсиал" ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи относно недоказани укрити приходи от продажби на стоки, получени по фактурите на посочените доставчици, носещи подпис на ревизираното лице за получател /с изключение на тези на "М. К. енд К. Б." ЕООД/. Необосновани са изводите, че не е доказано получаването на стоките, продадени впоследствие, довело до задължения за облагане на продажбите с ДДС и за пряк данък по ЗКПО върху укрити приходи от тези продажби. Съдът не съобразил доказаното обстоятелство, че ревизираният търговец не е водил редовно счетоводство поради укритите продажби. Необосновано съдът игнорирал материалната доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, каквито са протоколите за насрещни проверки на доставчиците, които са дали подробни писмени обяснения, потвърждаващи извършването на доставките и описващи механизма им; не е взел предвид установеното при ревизията, че доставчиците са осчетоводили фактурите и прихода от продажбите и са декларирани неизгодни за тях факти на извършване на облагаеми доставки. Процесните фактури съдържат подпис на получател . Касаторът се позовава на съдебна практика на ВАС и на разпоредби на Директивата по ДДС относно борбата с данъчните измами, каквато, без съмнение е укриването на приходи от продажби на стоки. Иска отмяна на решението, постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ашли комерс" ЕООД, чрез адв. Б., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС С.-град е бил посоченият РА, в потвърдената му по административен ред част, с която, в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, на ревизирания търговец са установени данъчни задължения въз основа на констатации за укрити приходи от продажби на цигари, хранителни и други бързооборотни стоки. За да уважи жалбата на ревизираното дружество относно установените данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, въз основа на констатации за укрити приходи от продажби на стоки, първоинстанционният съд е приел, че е доказано основание за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, но не е установено, че ревизираният получател е получил стоките по фактурите на посочените доставчици, поради което необосновани са констатациите на приходните органи, че не е отразил тези покупки в счетоводството си, разпоредил се е със стоките и така е избягнал начисляване на ДДС върху последващите доставки, както и пряк данък върху приходите от тези продажби. Решението е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изложеното в съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични случаи по следните дела: адм. д. № 3054/2016 г., осмо отделение; адм. д. 8084/2016 г., първо отделение; адм. д. № 2553/2017, първо отделение; адм. д. № 8024/2015 г., осмо отделение; адм. д. № 5067/2016 г., първо отделение; адм. д. № 7170/2016 г., осмо отделение, адм. д. № 1817/2016 г., осмо отделение, адм. д. № 2296/2015 г., осмо отделение, адм. д. № 10894/2016 г., осмо отделение и др. и на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в Решение от 5.10.2016 г. по дело С-576/15. Съгласно диспозитива на съдебното решение на Съда на ЕС, чл. 2, § 1, буква a), чл. 9, § 1, чл. 14, § 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на чл. 122 и сл. ДОПК, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. Видно от т. 37 на мотивите на това решение, в случая по главното производство, административният съд е приел за доказан факта на получаване на стоката в склада на едноличния търговец. В настоящия случай, именно посоченият факт с право значение е бил спорен пред първоинстанционния съд по същество. Установено е пред АССГ, че процесните фактури за доставки на цигари, хранителни и други бързооборотни стоки са подписани за "получател". Подписът на получател не е задължителен реквизит на този данъчен документ, в какъвто смисъл са и мотивите на задължителното Тълкувателно решение № 5814.07.2004 г. по тълкувателно дело № 7/2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. О. друга страна, от непротиворечивата практика на Върховния административен съд по данъчни дела, следва, че при оспорване на реалното изпълнение на облагаема доставка, за доказването на това изпълнение не е достатъчно издаването на данъчна фактура. Тежест на органите по приходите е доказването на факта на извършване на доставки, в резултат на което са реализирани укрити приходи от продажби, защото и при извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на приходните органи. Настоящият състав на касационната инстанция винаги е изтъквал, че подписването на фактурата за получател, в случаи като процесния, представлява признаване на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва да се преценява с оглед на всички останали събрани доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че процесните фактури са подписани за "получател". Пред АССГ жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е оспорил тези подписи като е твърдял, че те не са нито на представляващия търговеца нито на наето от него лице в търговския му обект. Във връзка с това оспорване не са събирани никакви доказателства, като тежест на ответника пред съда по същество е било доказването на неавтентичността на документите. Съгласно субсидиарно приложимия чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При недоказването на автентичността на подписите за "получател" върху фактурите, първоинстанционният съд обосновано е приел, че получаването на стоката по тези фактури не е доказано с неизгодно за получателя по тях изявление. Това прави тези документи с еднаква доказателствена сила на тази на неподписаните за "получател" фактури, за които РА е отменен по административен ред. Същите изводи са направени по аналогичен правен спор и в цитираното от първоинстанционния съд Решение от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2015 г. на ВАС, състав на осмо отделение. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците по чл. 209, т. 3 АПК и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение