Решение № 1212 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3641/2007 г.

Решение № 1212 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3641/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на С. Д. Д., Н. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., И. Г. Д., А. И. А. и Н. Г. Я., всички от гр. Д., К. област, против въззивното решение на К. окръжен съд от 4.01.2005 г., постановено по гр. д. № 227/2004 г., с което е отменено решение № 1* от 19.03.2002 г. по гр.д. № 37/2000 г. на Д. районен съд, с което е уважен иска на Н. Г. Я. с правно основание чл. 108 ЗС и със същото решение искът е отхвърлен, както и против допълнителното въззивно решение на К. окръжен съд от 20.02.2007 г., постановено по гр.д. № 227/2004 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 19.03.2002 г. по гр.д. № 37/2000 г. на Д. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС на С. Д. Д., Н. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., И. Г. Д. и А. И. А.. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Подробни съображения са изложени в писмени защити. Ответниците по жалбите, М. на р. развитие и благоустройство (МРРБ), "Г" А. гр. Д. и "Д" О., не заявяват становище по тях. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предявени са в субективно съединение искове от Н. Г. Я. против МРРБ, гр. С., "Д" О., гр. Д. и "Г" А. гр. Д., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на имот с площ от 2290 кв.м., с пл. № 3* парцел ****, кв. 304 по плана на гр. Д., по които искове е образувано гр.д. № 37 по описа на Д. районен съд за 2000 г. Предявени са в субективно съединение искове от С. Д. Д., Н. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., И. Г. Д. и А. И. А., против "Д" О., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответника да предаде владението на имот с площ от 2290 кв.м., с пл. № 3* кв. 304 по плана на гр. Д., по които искове е образувано гр.д. № 478 по описа на Д. районен съд за 2000 г. С протоколно определение от 17.05.2001 г. по гр.д. № 478/2000 г. Дупнишкият районен съд, на основание чл. 123 ГПК (отм.), е съединил двете дела за общо разглеждане в гр.д. № 37/2000 г. С решение № 1* от 19.03.2002 г. по гр.д. № 37/2000 г. ДРС е уважил иска на Н. Г. Я. против "Д" О., отхвърлил е исковете на Н. Г. Я. против МРРБ и"Г" А. и е отхвърлил исковете на С. Д. Д., Н. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., И. Г. Д. и А. И. А., против "Д" О., "Г" А. и МРРБ, с правно основание чл. 108 ЗС. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че с Протокол от 13.02.1957 г. по гр.д. № 445/56 г. на С. Д. народен съд, Г. С. Д., наследодател на ищцата Н, е станал собственик на процесния имот, поради което другите ищци нямат съсобственически права върху него. Приел е също така, че по отношение на този имот не е извършена процедура по отчуждаване и обезщетяване на собственика, поради което той не е преминал в патримониума на държавата, съответно на държавно предприятие. По жалби на "Д" О. и на ищците С. Д. Д., Н. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., И. Г. Д. и А. И. А., с решение от 10.02.2003 г. по в.гр.д. № 915/2002 г. Кюстендилският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, като е приел, че липсват годен обект за собственост и правен интерес от неговата защита. По жалба на ищците, с решение № 255 от 11.03.2004 г. по гр.д. № 1008/2003 г. на ВКС, е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на КОС с указания да се изследва наличието или не на хипотезите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като процесния имот има земеделски характер. При новото разглеждане на делото, с решение от 4.01.2005 г. по гр.д. № 227/2004 г., КОС е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен ревандикационният иск на Н. Я. против "Д" О. и го е отхвърлил. По жалби на ищците, с определение № 1289/2006 г. по гр.д. № 1767/2003 г., ВКС е прекратил касационното производство и е върнал делото на въззивния съд за постановяване на решение по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). С допълнително решение от 20.02.2007 г. по гр.д. № 227/2004 г., КОС е оставил в сила решението на ДРС в частта, с която са отхвърлени исковете на С. Д. Д., Н. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д., И. Г. Д. и А. И. А., с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивните решения са правилни. Предявени са искове, с правно основание чл. 108 ЗС, за уважаването на които следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищците следва да докажат, че са собственици на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. Настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че от писмените доказателства и от заключенията на техническите експертизи, процесният имот е заснет в кадастъра от 1958 г. под № 3* и е включен в парцел, отреден за нуждите на ОТП - клон С. Д. В изпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС, правилно въззивният съд е приел, че предпоставките за земеделската реституция на процесния имот следва да се преценяват въз основа на разпоредбите на ЗСПЗЗ и по конкретно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка правилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза инж. В, съгласно което върху част от процесния имот попада метален навес около 230 кв.м, 625 кв.м са асфалтирани и служат за обслужване на складовете и сградите на югоизток от имота, както и са изградени една канализационна шахта и два оттока като целият имот представлява една складова база и няма излаз на улица, което застрояване е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В тази връзка е правилен изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и собствеността върху този имот не може да бъде възстановена по реда на земеделската реституция на ищците като наследници на техните наследодатели, в частност на ищцата касатор Н. Я. Няма спор, че фактическото владение върху процесния имот се осъществява от ответното дружество "Д" О. и е включен в дълготрайните му материални активи. В случая е налице конкуренция на права, при която законът отдава предпочитание на имуществените права на субектите, извършили застрояване, съществуващо към датата на обнародване на ЗСПЗЗ. Правилно е прието, че процесния имот е променил предназначението си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, поради което с оглед разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ застроените терени са изключени от възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, в т.ч. и процесния, в която насока правилно въззивният съд е ценил представените решения на ПК по реда на косвения съдебен контрол. Правилен е и изводът му, че в случая законът не поставя условия застрояването на терена да е извършено с редовни строителни книжа или пък съществуващите постройки да се ползват по предназначение, както и да са в добро състояние. С оглед на изложеното, правилен е изводът на въззивния съд, че исковете по чл. 108 ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обжалваните решения са законосъобразни, обосновани и при постановяването им не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решенията си въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 108 ЗС към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Тъй като не са налице релевираните в касационните жалби пороци на въззивните решения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), настоящата инстанция намира, че касационните жалби като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваните решения (основно и допълнително) като постановени в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,