Решение № 3485 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15175/2009 г.

Решение № 3485 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15175/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Татяна Горянова Дойчева, от гр. София, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 756/24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 3752/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата й, подадена съвместно с Румен Иванов Трайков, Петър Лозанов Малинов и Валя Лозанова Малинова, против заповед № ДК-04-102/24.08.2005 г. на Началника на СРДНСК, с която са отхвърлени като недопустими жалбите им с вх. № АГ-11-00-12/08.07.2005 г. и № АГ-11-00-16/01.07.2005 г., срещу разрешение за строеж № IV-11/11.11.2004 г., за изграждането на "прозирна ограда по уличната регулационна линия с о. т. 74-82, по страничната регулационна линия и дъното на УПИ-322, към УПИ--ХIII-321, III-309 и ХV-323", с плътна част 0.50 м, метални прозирни платна до 2.20 м в УПИ ХIV-323, кв. 26, м-ст "Волуяк", по плана на гр. София, издадено от Главния архитект на район "Връбница"-СО, на името на Любка Кирилова Генчева. С доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при неизясненост от фактическа страна и и допуснати съществени процесуални нарушения, се претендира отмяната му. Представят се допълнителни доказателства. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От ответните страни се явява лично Любка Кирилова Генчева, която и чрез адв. Хаинбоазка, оспорва жалбата, по съображенията, изложени в писменото възражение. Сочи се, че доводите в касационната жалба са неотносими към предмета на делото, разрешението за строеж вече е обжалвано и по него има влязло в сила решение. Претендират се направените по делото разноски. Началникът на Столична РДНСК, не се представлява, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по съществото си е неоснователна. Оспореното решение е правилно и обосновано, сочените касационни основания за отмяната му са несъстоятелни. С основание съдът е оставил в сила процесната заповед на Началника на Столична РДНСК, с точната и законосъобразена преценка за недопустимост на оспорването, с оглед липсата на качеството заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ на жалбоподателите. По безспорен начин е установено, че съгласно нот. акт № 118, т. IV, рег. № 5627, нот. дело № 595/12.06.2003 г., Любка Кирилова Генчева, на чието име е издадено разрешението за строеж, е собственик на същия имот. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 147, ал. 2, във вр. с чл. 48, ал. ал. 3, 4 и 5 ЗУТ и включва изграждането на прозирна ограда, по всички регулационни линии на парцела, с плътна част 0.50 метра и метални прозирни платна до 2.20 м. височина. При тези релевантни факти, правилни са направените и от административния орган и от съда изводи, с които жалбата е отхвърлена като недопустима - оспорващите са собственици на имоти, граничещи с парцела на Генчева, същите нямат съсобственически или други ограничени вещни права върху имота й, затова и нямат право да оспорват издаденото в нейна полза разрешение за строеж. Не се явяват такива и след изменението на чл. 149, ал. 2 ЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г. По отношение на касационната жалбоподателка Татяна Дойчева е налице и още едно, самостоятелно основание за недопустимост - влязло в сила решение на СГС, образувано по нейна жалба срещу същия административен акт, с идентичен правен резултат. С оглед изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като на касатора се обърне внимание, че непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание за отмяна, а с оглед разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК, искането за назначаване, в настоящото - касационно производство, на експертиза е недопустимо, освен това оплакванията в касационната жалба са от компетентност на гражданския съд, но не и на административния, който не разполага с правомощия по установяване на собственост. При този изход на процеса на ответната страна Любка Кирилова Генчева се следват направените за тази инстанция разноски в размер на 200 лв., своевременно поискани, доказани с представения договор за правна помощ и без възражение за прекомерност. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 4, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,