Решение № 5533 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2010 г.

Решение № 5533 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12959/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Светлозар Николаев Христов от гр. София чрез процесуален представител адв. Христо Раев против решение № 2743/04.08.2010 г. постановено по адм. д. № 2765 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба се съдържат оплаквания за нищожност на ревизионния акт поради липса на териториална компетентност на органа по приходите и за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. София не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Развити са съображения за нищожност на ревизионния акт. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността и правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил законосъобразността на административния акт и се е произнесъл по съществото на спора като е отхвърлил жалбата на Светлозар Николаев Христов от гр. София срещу Ревизионен акт № 2000800834/01.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 417/25.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП. Съобразно чл. 168, ал. 2 АПК съдът е следвало служебно да провери и валидността на оспорения акт, независимо че е нямало изрично искане за това. В действителност за пръв път пред касационната инстанция е наведен довод за нищожност на административния акт поради липса на териториална компетентност на органа по приходите при ТД на НАП - град София, приключил ревизията с Ревизионен акт № 2000800834/01.09.2008 г., извършена след отменително решение № 983/24.01.2008 г. на директора на ДОУИ- гр. Варна. Оплакването за нищожност е основателно. Съгласно чл. 155, ал. 4 ДОПК " Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: ...", а съгл. ал. 6 " В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта". Относимите правни норми не се нуждаят от тълкуване. По делото е установено, че първоначалната ревизия е започнала със ЗВР № 693/14.02.2007 г. на началник сектор при ТД на НАП Варна. След приключване на производството с РА № 0302777/21.11.2007 г., същият е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 983/24.01.2008 г. е отменил РА № 0302777/21.11.2007 г. и в нарушение на императивната норма на чл. 155, ал. 4 ДОПК вместо да изпрати преписката на органа, издал заповедта за ревизията (началник сектор при ТД на НАП Варна), в нарушение и на чл. 7, ал. 4 ДОПК "При промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал", вероятно съобразявайки новия (от 18.05.2007 г. - справка л. 74 от адм. дело) постоянен адрес на ревизираното лице в гр. София, е изпратил преписката "по компетентност" на директора на ТД на НАП гр. София, със съответните указания. Процедирането на административния орган в противоречие със свръхповелителни правни норми - чл. 155, ал. 4 и чл. 7, ал. 4 ДОПК е довело до издаване на акт при липса на териториална компетентност на издателя на акт, което винаги ангажира като последица нищожност на административния акт. Като не е съобразил тези обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо това да бъде обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 2000800834/01.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 417/25.03.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение