Решение № 6626 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2011 г.

Решение № 6626 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ"Ива-94-Иванка Маринова" против решение № 1285 от 30.05.2011 г., постановено по адм. д. № 4103/2010 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ против заповед № РД-М-889/12.11.2010 г. на началника на Митница Варна, с която на осн. чл. 124б, ал. 1-5 и чл. 124в, ал. 1-3 от ЗАДС на търговеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване и забрана за достъпа за срок от един месец на обекта, където е установено нарушението - павилион в гр. Провадия, обл. Варненска, ул. "Опълченска" № 12. Със същото решение Иванка Маринова в качеството й на ЕТ е осъдена да заплати на митница Варна разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство-Митница Варна оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Наложената ПАМ- запечатване за срок от един месец на обекта-павилион в гр. Провадия, ул. "Опълченска" № 12 и забраняване достъпа до него е във връзка с издадено наказателно постановление № 498/2010, с което за нарушение на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция на търговеца и на осн. чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС вр. с чл. 108а, ал. 1 от същия закон - административно наказание-лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта Констатирано е, че търговецът е нарушил чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС за това, че на 30.09.2010 г. съхранявал в търговско помещение на обект-павилион в гр. Провадия, ул. "Опълченска" № 12, тютюневи изделия без валиден български акцизни бандероли и без да притежава за този обект разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено на осн. чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС. В наказателното постановление е констатирано, че цигарите-пет кутии цигари L&M и една кутия цигари JIN LING са били в джобове на престилка, закачена в складово помещение в обекта на търговеца. Нарушението е установено с АУАН, а впоследствие е съставено и НП от началника на Митница Варна. Съдът е отхвърлил жалбата срещу наложената ПАМ, приемайки, че в хипотезата на чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС органът действа при условията на обвързана компетентност. Приел е, че от формална страна заповедта отговаря на законоустановените изисквания. Решението е правилно. Обжалваната заповед е издадена на осн. чл. 124б и чл. 124 в от ЗАДС. Както правилно е посочил административният съд в тези хипотези, органът действа в условията на обвързана компетентност. Видно от самата заповед е, че за установеното нарушение по чл. 108а от ЗАДС на жалбоподателката е наложено наказанието по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. При наличие на наложено наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, задължително се налага и ПАМ по чл. 124б и 124в от същия закон. В този смисъл, за успешното провеждане на обжалването на ПАМ, жалбоподателката е следвало да ангажира доказателства (в случай, че са налице такива) за отмяната на НП, каквито по делото не са представени. При тези данни, съдът основателно е приел, че с издаването на обжалваната заповед е спазен материалния закон. Съдът правилно е преценил, че при издаването на обжалваната заповед е спазен и редът за издаването й, както и изискванията за форма на заповедта. В заповедта се съдържа описание на фактическите обстоятелства във връзка с които е наложена ПАМ, като те са подведени под правилната законова разпоредба. Заповедта е мотивирана, както правилно е приел и административния съд. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд