Решение № 8085 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат Манолова, против решение 6129 от 27.12.2024 г., постановено по адм. дело 1278/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. А., гражданин на Сирия, срещу решение 11220 от 28.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й приема следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решение на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, че с два броя молби от 05.01.23 г. и от 11.01.23 г. до ДАБ, жалбоподателят е поискал закрила в България. Регистриран е на 12.01.23 година. Въз основа на данните в преписката е установил, че чужденецът е сирийски гражданин, родена на [дата]. в гр. Халеб, [етническа принадлежност] [вероизповедание] по религия, със [образование], женен, студент. Установил е, че поради неявяването на кандидата за провеждане на насроченото интервю, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила. Впоследствие по повод молба на жалбоподателя от 07.08.2024г. производството е възобновено. Установено е във връзка с писмо на СД М ДАНС, че ДАНС не се възразява да бъде предоставена закрила на чужденеца, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Въз основа на проведеното интервю с чужденеца, протоколът от което се съдържа в административната преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е напуснал Сирия през ноември 2022г., преминавайки в Турция, а през месец декември 2022г. влязъл нелегално в България. След това с кола е тръгнал за София, заедно с други лица, но по пътя били задържани от полицията. Жалбоподателят е съобщил, че не е имал проблеми в държавата си на произход, заради религията или етническата си принадлежност, както и нямал проблеми с официалните власти в Сирия, не членувал в политическа партия и не бил отбил военната си служба. Напуснал Сирия, заради войната, а и животът станал много скъп. Освен това трябвало да отбие редовната си военна служба, а той не искал да участва във военни действия. Семейството му останало в Сирия, като в района , където живеели нямало сражения. Не би се върнал в Сирия, защото искали да го вземат в казарма, а подал молба за международна закрила в България, защото държавата давала документи и много бързо събирала семейства, а и искал да излекува сина си. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Приел е за обоснована преценката на административния орган , че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му на произход, не са правно значими за търсената защита. Съдът е посочил липсата на данни за това, че спрямо кандидата, властите или армията в Сирия да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Административният съд е анализирал ситуацията в Сирия спрямо положението на жалбоподателя и към датата на постановяване на решението си, приемайки, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите й по смисъла на чл.8 ЗУБ. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и чл.9, ал.6 и ал.8 от същия закон. Съдът е преценил като правилен изводът на административния орган, че конкретния случай на кандидата не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Анализирал е преценката на административния орган относно актуалната обстановка в Сирия. Въз основа на този анализ е възприел оценката на положението в страната на произход на чужденеца, дадена от административния орган - не може да се говори за ситуация на безогледно насилие. Съдът е приел, че актуалната ситуация в Сирия не е такава, че за чужденеца да съществува реален риск от тежки посегателства. Съдът е посочил, че правилно бил отчетен и факта, че семейството на чужденеца продължава да живее в областта в Сирия, която чужденецът е напуснал. Съдът е съобразил и настъпилите промени в политическата обстановка в Сирия. Посочил е, че оттеглянето на Б. А. не променя положението в Сирия в негативен аспект. Съдът е посочил, че според информация от новинарския поток относно Сирия, новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, обещавайки стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съдът е посочил и съществуваща информация от публикации за направено от новата власт в Сирия обещание за върховенството на закона и правовата държава. Съдът е преценил като правилно, приетото от административния орган, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуалната обстановка в страната му на произход. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Въз основа на установените по делото факти административният съд е приложил правилно материалния закон. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. Съдът е посочил в решението си установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, отрича за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, напротив, твърденията на чужденецът са, че такива не е имал. Не е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо кандидата са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakitй на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт , следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 , съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му.Вкомпетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реалнии потвърдениоснования да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно представената по делото, актуална към момента, справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След нейния анализ се установява, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, то конфликтът на територията на страната от 2020 г. се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане , установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. . По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение