Решение № 2154 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16653/2013 г.

Решение № 2154 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16653/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хайдар Карим Бармахиде, гражданин на Иран против решение № 6388 от 22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6989/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Хайдар Карим Бармахиде се явява лично и с процесуалните си представители адв. Лисичкова и адв. Русева /втората - назначена по Закона за правната помощ по изрично искане на касатора/, които поддържат касационната жалба, а по същество молят съдебното решение да бъде отменено, като вместо него ВАС постанови друго по същество, с което да отмени административния акт на председателя на ДАБ с цел на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Развиват съображенията си подробно устно в хода по същество. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Хайдар Карим Бармахиде, гражданин на Иран, срещу решение № 806 от 04.06.2013 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Хайдар Бармахиде срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за напускане на родината му и нежеланието му да се завърне в нея, в т. ч. и обстоятелствата, изложени от чужденеца за наличието на преследване и реална опасност за живота му. АССГ е констатирал противоречия в изложените от Бармахиде данни за причините, поради които е бил арестуван - веднъж - поради обвинения в това, че разкрива военни тайни, отправя заплахи и обиди към високопоставени държавни служители, а друг път - поради обвинения за отправени заплахи към духовни лица. На база тези противоречия, както и поради липсата на убедителност и житейска логика в разказа на чужденеца, АССГ е приел бежанската му история за недостоверна. Съдът, извършвайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Хайдар Бармахиде не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Иран към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Хайдар Бармахиде на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Бармахиде факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Хайдар Бармахиде за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради постановяването му, без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост /в т. ч. и последната актуална справка за политическата ситуация в Иран/, както и поради неправилно приложение на материалния закон, вкл. разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и обсъдил подробно данните от официалните справки, включително и тази, касаеща ролята и дейността на Басиджите, и, въпреки обстоятелството, че тази паравоенна формация преследва ирански граждани за спазване на ислямските норми и за "противодържавна дейност" в най-широкия смисъл на думата, съдът е заключил, че с оглед житейски недостоверната бежанска история на чужденеца, не може да се приеме, че същият е бил реално преследван от тайната полиция, съответно - че е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание, екзекуция или унизително отнасяне. На база данните от служебните справки съдът обосновано е приел, че в Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последната да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Неоснователни са доводите на касатора чрез адв. Лисичкова за неправилност на първоинстанционното решение поради непроизнасянето на съда по наличието или липсата на основания по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, в който законов текст е залегнал принципът "non refoulment". Действително, АССГ не се е позовал в решението си изрично на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но е развил доводи за неприложимостта на залегналия в тази разпоредба принцип "забрана за връщане", доколкото в мотивите се е произнесъл за липса на основания да се приеме, че, ако би се върнал в Иран, биха били застрашени живота или свободата на Бармахиде по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът, стъпвайки на двете официални справки за обществено-политическата ситуация в Иран, е заключил, че въпреки съществуващото напрежение между Иран и външния свят по отношение ядрената програма на Ислямската република, не би била застрашена сигурността на чужденеца при връщането му в държавата му по произход. Такова е становището и на настоящата касационна инстанция относно приложението на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящият тричленен състав на ВАС намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение