Решение № 11109 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2010 г.

Решение № 11109 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 209 от АПК и е образувано по касационната жалба на Венцислав Тодоров Велков от гр. София против решение № 82 от 15.12.2009 г., постановено по адм. дело № 5607 по описа за 2009 г. на Административния съд - София-град. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания касаят неправилно прилагане на нормата на чл. 154, ал. 2 от ГПК относно задължението за доказване в процеса на факти, за които съществува установено от закон предположение. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е било образувано по предявения на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от ищеца Венцислав Велков иск против НЕЛК - гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 135 000 лева. Това обезщетение е било поискано за причинени от незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред, неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да бъде лекуван адекватно, непоставяне на точна диагноза, както и невъзможност да уведоми навреме работодателя си за здравословното си състояние. С решението си Административният съд - София-град, е отхвърлил иска, приемайки, че макар и допустим, искът е неоснователен, тъй като твърдените от ищеца в исковата молба неимуществени вреди не са доказани в съдебното производство. Решението на съда е постановено в съответствие с приложимия материален закон, регламентиращ фактическия състав на обективната отговорност на държавата - чл. 1 от ЗОДОВ, за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. Фактическото основание на иска се базира на отмененото по съдебен ред решение № 0769 от зас. № 177/17.12.2007 г. на НЕЛК, с което е било потвърдено решение № 0786 от 30.04.2008 г. на ТЕЛК за оценка на работоспособността на Велков. След отмяната преписката е била върната за ново произнасяне. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че претендираните за обезщетяване неимуществени вреди е следвало да бъдат доказани. Това е така, защото ЗОДОВ не презумира настъпването на вредите като последица и само поради факта на отмяна на административния акт. Вредите, т. е. неблагоприятното изменение в имуществената или личната сфера на лицето, са основен елемент от фактическия състав на отговорността и като всички останали елементи подлежат на доказване. За настъпването им не е била налице законова презумпция, поради което неоснователно касационният жалбоподател се позовава на неспазване правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК. С касационната жалба са приложени доказателства, които по своя характер представляват фотокопия на доказателствата, приложени по първоначалното дело. Въз основа на тях в настоящото производство не могат да бъдат направени изводи, различни от тези, направени в обжалваното решение, и които биха довели до друг резултат. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да го остави в сила. Водим от изложеното, съдът,