Решение № 440 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2007 г.

Решение № 440 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ответника О, Варненска област срещу въззивно решение № 365 от 29.03.2007 г. по гр. дело № 124/2007 г. на Варненският окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2825/27.11.2006 г. по гр. дело № 2* г. на Варненския районен съд, в частта му с която е прието за установено правото на собственост на ПК"П" гр. Б., Варненска област върху недвижим имот, находящ се в с. С., община гр. Б., обл. Варненска, представляващ място с площ от 1900 кв. м., съставляващо УПИ № II-54 в кв. 13 по плана на селото, ведно с построената в него сграда - магазин със застроена площ от 190 кв. м., придобито по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1952 г. до 2006 г., по иска, предявен срещу Община гр. Б., Варненска област на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно съдът е приел, че от 1952 г. ПК "П" гр. Б. владее процесния имот, когато ТГПК"Взаимопомощ" с. Самотино", с чиито средства бил закупен имотът и изградена постройката в него се е вляла в ПК "П" гр. Б. Според касатора не са представени писмени доказателства за извършеното вливане - наличие на подписан договор между кооперациите за вливане, който е следвало да бъде одобрен от ЦКС на осн. чл. 64 от ЗК от 1948 г. (отм.) и след това да се извърши вписване в съда Доводите за неправилност на обжалваното решение касаторът мотивира и с показанията на разпитания свидетел, според които през 1993 г. община гр. Б. всички сгради в имота и ги одържавила". Към 1993 г. според касатора е настъпило отчуждителното действие на регулационния план, на основание на който имота е записан като имот общинска собственост и е отреден за изграждане на административна сграда, магазин и здравна служба. От този момент касаторът твърди, че Община гр. Б. е придобила процесния имот на основание отчуждителното действие на плана. Ответникът по касация ПК"П" гр. Б. в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че процесния имот е придобит на основание давностно владение, осъществено от 1952 г., когато ТГПК"Взаимопомощ" с. С., с чиито средства е бил закупен процесния терен и изградена сградата в него се вляла в ПК "П", че доказателство за това е извършената ревизия на касатора през 1963 г. и констатациите в приложения по делото ревизионен акт за осъществявана търговска дейност в търговски обект - магазин в с. С., че не е било налице основанието на което процесния имот е бил актуван като имот общинска собственост с акт № 17/10.05.1999 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посоченото касационно основание за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) и установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд е приел възоснова на приложения по делото ревизионен акт, че към 1963 г. ответника по касация-ПК"П" гр. Б. е извършвала търговия на дребно в смесен магазин в с. С.. Като е възприел показанията на разпитания по делото свидетел съдът е установил, че сградата на кооперативния дом в с. С. е била завършена от членовете-кооператори със средства на кооперацията през 1950 г. След 1952 г. върху имота - терен и сграда е упражнявана фактическа власт от кооперацията-ищец, която е била пререгистрирана през 1989 г., че разпоредбите на чл. 86 от ЗС не се прилагат в случая. Според съда не са представени доказателства от касатора, установяващи право на собственост върху процесния имот. Прието е, че изградената сграда в имота е търпима по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ППЗТСУ. При така установените факти съдът е направил извода, че искът е основателен. Според съда от приложените по делото доказателства е установено, че ответникът по касация-ищец ПК"П" гр. Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение. Предмет на настоящото производство е решението на Варненския окръжен съд от 29.03.2007 г. по гр. дело № 124/2007 г., с което е оставено в сила решение на Варненския районен съд по гр. дело № 562/2006 г. в частта му, с която е признато за установено по отношение на касатора Община гр. Б., че ПК"П" гр. Б. е собственик на основание давностно владение от 1944 г. за земята и от 1950 г. за сградата до 2006 г. на следния имот - УПИ № II 54 в кв. 13 по плана на с. С., община Б. с площ от 1900 кв. м., заедно с изградената в него сграда, представляваща магазин със застроена площ от 190 кв. м. Този иск е евентуален. По главния иск, с който ответникът по касация е поискал да се признае за установено на осн. чл. - 97, ал. 1 от ГПК, че е собственик на процесния имот на основание реституционните разпоредби § 1, ал. 1 от ЗК от 1991 г. (отм.) решението на районния съд е влязло в сила. В исковата молба ответникът по касация се е позовал на присъединено владение върху процесния имот - дворно място от 1944 г. осъществено от ТГПК/Трудова горска производителна кооперация/"Взаимопомощ" с. С., която го закупила от физическо лице със свои средства. Според твърденията на ищеца решение за сливане на ТГПК"Взаимопомощ" с. С. и ТГПК"Светлина" с. Г. било взето на проведено общо събрание 18.01.1943 г., като всички фондове на първата к. било решено да се отделят за изграждане на кооперативен дом в с. С.. Изложени са и твърдения, че до 1950 г. кооперативния дом бил изграден със средства на ТГПК "Взаимопомощ" с. С.. Впоследствие ТГПК "Взаимопомощ", както и кооперацията в с. Г. се влели в ПК"П" с. Б., за което било взето решение с протокол № 12/15.10.1951 г. на последната кооперация. От този момент до предявяване на иска процесния имот е владян от ответника по касация, поради което същият е станал собственик на основание давностно владение - чл. 79 ЗС. Според ищеца неправилно процесния имот е актуван като имот общинска частна собственост с акт № 17/10.05.1999 г. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, тъй като за същия намират приложение разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС в редакцията на текста към момента на актуването на имота, а именно, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. При постановяване на решението си в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на касатора, които са относими към спорното право. Съдът е приел, че спорния имот се владее от ответника по касация от 1952 г., когато е настъпило вливане на ТГПК"Взаимопомощ" с. С. в последната. Към този момент са били в сила разпоредбите на ЗК от 1948 г. В чл. 63 и чл. 64 от ЗК /от 1948 г.(отм.) е установен реда за сливането на кооперации . Според чл. 63 от ЗК/1948 г./ сливането на кооперации може да се извърши чрез вливане на една или няколко кооперации в друга или чрез сливане в една нова кооперация. Съгласно чл. 64 от ЗК /1948 г./ договорът за сливане между управителните съвети и решенията за сливане на общите събрания на кооперациите подлежат на одобрение от Централния кооперативен съюз. При сливане, общите събрания на сливащите се кооперации трябва да приемат устава и да изберат управителния и контролния съвет. С вписване на сливането съдът заличава кооперациите, които престават да съществуват. От тоя момент членовете на слелите се кооперации стават по право членове на кооперацията, която продължава да съществува съответно на новата к. и имуществата на слелите се кооперации преминават по право с целия актив и пасив върху същата кооперация. Касаторът е изложил възражения пред въззивната инстанция за липса на доказателства, от които да се установи спазването на формалния ред в чл. 63 и чл. 64 от ЗК от 1948 г. за вливане на ТГПК"Взаимопомощ" с. С. в ПК"П" с. Б., съответно за липса на правоприемство между двете кооперации. По делото не са представени писмени доказателства за наличие на договори за сливане, сключени между У съвети на ПК"П" с. Б. и ТГПК"Взаимопомощ" с. С., съответно с УС на ТГПК"Светлина" с. Г.. Липсват писмени доказателства и за одобрение на договорите от ЦКС, съответно за вписване на сливането в съда. Съдът не е обсъдил тези възражения и не е изложил доводи за приетия от него факт на правоприемство между посочените кооперации - ТГПК"Взаимопомощ" с. С. и ПК"П" с. Б., като членство и имущество. Според въззивния съд владението върху процесния имот - терен и сграда е осъществено от ответника по касация ПК "П" гр. Б. от 1952 г. до предявяване на иска. Извода на въззивния съд е, че ПК "П" е пререгистрирана к. през 1989 г. Видно от приложеното по делото Удостоверение за актуално състояние, издадено по ф. дело № 1652/1989 г. на Варненския окръжен съд потребителна кооперация"П" гр. Б. е вписана в регистъра на Варненския окръжен съд за кооперативните организации с решение № 1652/19.01.1990 г. В Удостоверението не са посочени данни за правоприемство. От така представеното УАС се установява, че ПК"П" е новоучредена к. към 1990 г. По делото не са представени доказателства от които да се установи дали ПК"П" с. Б. е била прекратена на някакво основание преди 1990 г., нито са представени доказателства от които да се установи кооперацията-ищец да е правоприемник на ПК"П" с. Б. или е налице само съвпадение на наименованието. Съдът не е обсъдил приложеното по делото УАС на ответника по касация и не е изложил мотиви за установения от него факт, че ПК"П" гр. Б. е пререгистрирана к., поради което настоящата инстанция не може да провери правилността на този извод. Видно от приложената по делото скица на процесния имот/л. 42/, както и от представеното заключение на СТЕ съобразно действащия регулационен план на с. С. от 1993 г., който е и единствен за процесния имот е отреден УПИ II - 54 в кв. 13 по плана на селото и имота е записан на името на касатора - Община гр. Б., отреден за изграждане на административна сграда, магазин и здравна служба. Съдът не е изложил мотиви в решението си относно отчуждителното действие на регулационния и застроителен план на с. С., одобрен със заповед № 60/10.05.1993 г. - настъпило ли е отчуждителното действие на плана или не - чл. 63 и сл. от ЗТСУ (отм.). Не са изложени и доводи относно възражението на касатора за придобиване от последния на процесния имот по давност от датата на отреждането му за административна сграда с влезлия в сила регулационен план до предявяване на иска - 30.01.2006 г. Като взема предвид изложеното до тук настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при наличие на отменителното основание, предвидено в чл. 218б, ал. 3, б. "в" пр. 2-ро от ГПК (отм.) - съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и на осн. чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства и да даде отговор на наведените от страните доводи. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение