Решение № 6714 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3964/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от "Балкан Фреш Плюс" ООД - гр. Шумен, представлявано от управителя И. И. И. и чрез процесуалните представители на дружеството адв. С. Бъчварова и Л. Петкова за отмяна по чл. 239, т.1 АПК на влязло в сила решение № 13375/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 5676/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, с което е отменено решение № 575/10.04.2025 г. по адм. дело № 96/2025 г. на Административен съд - гр. Шумен и вместо него е отхвърлена жалбата на посоченото дружество срещу ревизионен акт (РА) № Р - 03002722001375 - 091 - 001/19.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 212/02.11.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за месец февруари 2022 г. в размер на 859573,57 лв. и лихви - 27 932,65 лв. Посочено е в искането за отмяна, че е безспорно по делото, че за посочения данъчен период "Балкан Фреш Плюс" ООД е издал 47 бр. фактури на обща стойност от 4 297 867,84 лв. с предмет "доставки на платове" и посочен получател "Brand New produkts e K T. T." с VIN DE 814315955, Германия, като в тази връзка се твърди, че са налице кумулативно установените предпоставки за ВОД. Посочено е в искането за отмяна, че мотивите на първоинстанционното решение, както и на решението на Върховния административен съд, Осмо отделение, чиято отмяна се иска, са неправилни Твърди се, че изводите в касационното решение са необосновани, незаконосъобразни и противоречат, както на събраните по делото доказателства, така и на разпоредбите на задължителната за пряко приложение в страната Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция), ратифицирана с Указ № 264 на Държавния съвет на от 13.03.1990 г. (ДВ, бр. 23/1990 г.), в сила за България от 01.08.1991 г. и в която се счита, че ако друго не е уговорено, продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвача, когато се изисква превоз. В тази връзка се твърди, че в процесния случай между страните по ВОД липсват други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. Като част от вътрешното право искателят счита, че цитираната Конвенция намира директно приложение, като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България разпоредбите й се ползват с приоритет пред съответните разпоредби на националния закон, уреждащ търговската продажба. Въз основа на неверните и необосновани изводи на съда е прието, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53 ЗДДС, препращаща към чл. 45 ППЗДДС, поради което е отменено решението на първоинстанционния съд и е потвърден обжалвания ревизионен акт. Тези изводи на съда искателят счита, че са неверени и че от документите по делото се установява, че собствеността по отношение на стоките е прехвърлена на купувачите в момента на натоварване на транспортните средства, като всички доставки за Германия са натоварени на транспортните средства, изпратени на купувача "Brand New produkts e K T. T." и са напуснали страната. Относно приложените товарителници (ЧМР) в искането за отмяна се излагат доводи, че те съдържат надлежно описание на вида и количеството на превозваната стока, което напълно съответства на това по фактури, както подписи и печати, положени от изпращача и превозвача, така и място на натоварване (населено място) и място на получаване на стоката в Германия. Освен това се твърди, че във всички международни товарителници в графа 16 е поставен печат на превозвача и е посочен номер на превозното средство, попълнени са и графи 22 - изпращач, 23 - превозвач и 24 - получател. Същите съгласно чл. 9 от Конвенцията за международен транспорт се твърди от искателя са редовни от външна страна и не са били оспорени от ответната страна по чл. 193 ГПК. Посочва се в искането за отмяна, че след запознаване с горепосочените неверни според искателя фактически и правни изводи на съда, дружеството е успяло да се свърже с превозвача и да се снабди с допълнителни доказателства чрез управителя на транспортната фирма "Каан Глобал логистик" и "Балкан Фреш Плюс" ООД е узнал за нови факти и е получил нови доказателства, предадени на 23.01.2026 г. с приемо - предавателен протокол, а именно 47 бр. ЧМР, които установяват и нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на дружеството - искател. От представените ЧМР, в искането се твърди, че се установява, че посоченият превозвач е получил стоките, съхранявал е процесните ЧМР, които съдържат всички необходими реквизити, като "Балкан Фреш Плюс" ООД се твърди, че не е знаел, че такива, различни от съхраняваните при него съществуват, поради което е било обективно невъзможно да ги представи при разглеждане на делото и затова е налице хипотезата на чл. 239, т.1 АПК. Сочи се и че процесните ЧМР са се съхранявали при превозвача, който е действал като агент на купувачите и е имал вземане за извършените на тях транспортни услуги, а "Балкан Фреш Плюс" ООД не е разполагал с тези доказателства и не е имал достъп до тяхното съдържание. Новоснабдените документи от превозвача, преценени ведно с вече намиращите се по делото документи, искателят твърди, че доказват реалното получаване на фактурираните стоки на територията на посочените държави - членки на ЕС. Крайният извод, направен от искателя е, че е налице непълнота на доказателства, която не се дължи на процесуално бездействие на дружеството, искащо отмяна на влязлото в сила решение, поради което счита, че е основателно искането за отмяна по чл. 239, т.1 АПК. Иска се отмяна на решението на Върховния административен съд, Осмо отделение и делото да се върне в Шуменския административен съд за ново разглеждане, като се съобразят новите доказателства. Към искането за отмяна са приложени: приемо - предавателен протокол от 23.01.2026 г. и процесните 47 бр. ЧМР Ответник по искането за отмяна директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП в депозирана на 12.05.2026 г. писмена защита от процесуалния му представител, я оспорва с изложени в същата доводи за неоснователност на искането по чл. 239, т.1 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240а, ал.1, т.1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК регламентира извънинстанционен контрол и той се отнася до новооткрити доказателства, които са установени като налични след приключване на производството по съдебния контрол на индивидуален административен акт, какъвто представлява и процесния ревизионен акт. Само наличието на новооткрито доказателство само по себе си не може успешно да разруши стабилитета на решението, което е влязло в сила и чиято отмяна се иска. Като се има предвид, че производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно (извънредно), то е необходимо да се установи и, че това доказателство е относимо и е от значение за делото по начин, че с него изходът му би бил друг. Наред с това от особена важност е да се установи от искателя, че въпреки неговата процесуална активност по време на разглеждане на спора пред първоинстанционния административен съд, а след това и пред касационния съдебен състав на Върховния административен съд, не е могъл да се снабди с процесните доказателства, които ако са били налице при разглеждане на делото пред първостепенния съд, а след това и при касационния съдебен контрол, то изходът от делото е щял да бъде друг. Касае се за извънинстанционен контрол, който при посочените лимитативно в разпоредба на чл. 239, т.1 - 6 АПК обстоятелства се постига разрушаване на стабилитета на едно влязло в сила решение. В това производство не се пререшава делото на посочените в чл. 209, т.3 АПК касационни отменителни основания, каквито оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, се изтъкват в искането по чл. 239, т.1 АПК, като се сочи неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, поради което те били необходими да се изтъкнат и докажат в редовния инстанционен касационен контрол, каквато не е настоящото в производство по по чл. 237 и сл. от АПК. При преглед на представените като нови с искането за отмяна 47 бр. международни товарителници, настоящият съдебен състав не установи разлика с представените още в хода на ревизионното производство 47 бр. ЧМР, заедно с фактурите за ВОД, инвойс фактури и опаковъчни листове. Наистина и ЧМР, приложени с искането по чл. 239, т.1 АПК и тези, представени в хода на ревизията на "Балкан Фреш Плюс" ООД от ЧМР - та се установява, че като изпращач на стоките е дружеството - искател, купувач е "Brand New produkts e К T. T." с VIN в Германия за целите на ДДС. Не отговаря на истината, че ЧМР по делото пред първоинстанционния съд, както и тези, представени с искането за отмяна са различни. Те не са нови по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Освен това следва да се посочи, че съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR) в чл. 5 изрично се пояснява, че товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и превозвача, като първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третия се задържа от превозвача. При положение, че във всички ЧМР (с някои изключения) има печат на изпращача "Балкан Фреш Плюс" ООД, то същият следва да има екземпляр от тези товарителници, поради което е безпредметно след проведените редовни съдебни инстанции - първа и касационна, да се издирват от искателя процесните ЧМР, поради което категорично представените такива, не са нови доказателства и с които той да не е могъл да се снабди в хода на ревизията, в хода на съдебното произвдство пред първостепенния съд или пред касационната съдебна инстанция. иСнабдяването от "Балкан Фреш Плюс" ООД с 47 бр. ЧМР и представянето пред ревизиращите органи при поискване от тях, означава, че за искателя в ревизионното производство не е представлявало трудност да ги представи, поради което не следва да се приеме за достоверно твърдението, че не е могъл да ги представи, затова ги представя според него за първи път в производството по отмяна, което не се доказва по делото. И в ЧМР - та по делото и представените отново и с искането за отмяна изрично е отбелязано в клетка 4, че стоките не са предназначени за Германия, а за Франция, което правилно е отчетено и от касационният съдебен състав. Правилно в писмената защита на ответника по искането за отмяна е отбелязано, че в новопредставените ЧМР, които са били налице и в първоинстанционното производство пред Административен съд – Шумен са дописвани реквизити в клетки 23 и 24, което не ги прави нови доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. В голямата си част искането за отмяна представлява касационна жалба, която е допустима при редовно проведено производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, каквото не е настоящото извънинстанционно производство по чл. 237 и сл. от АПК. При така установеното неоснователно се явява искането по чл. 239, т.1 АПК срещу решението на касационната инстанция на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено посоченото по – горе първоинстанционно решение на Административен съд – Шумен и е отхвърлена жалбата на „Балкан Фреш Плюс“ ООД срещу РА № Р - 03002722001375 - 091 - 001/19.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 212/02.11.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП за установени задължения на дружеството за ДДС за месец февруари 2022 г. в размер на 859573,57 лв. и лихви - 27 932,65 лв. В този смисъл и на основание чл. 244, ал.1, предл.1 АПК искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на делото на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за производството пред настоящия съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия