Решение № 399 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2008 г.

Решение № 399 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. С. и Г. В. С., и двамата от гр. С. против решение № 80/19.07.2007 г. на П. окръжен съд, постановено по гр. д. № 674/2006 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.

Ответниците по касационната жалба Н. М. Д.,И. Б. И. и М. Б. С. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Постъпила е молба-допълнение към касационната жалба от М. Н. С. и Г. В. С. против решение № 20/21.02.2008 г. на П. окръжен съд, постановено по гр. д. № 674/2006 г. по описа на съда, постановено по реда на член 192, ал. 2 от ГПК (отм.), с което се иска неговата отмяна.

При извършената проверка касационният съд установи следното:

По касационната жалба на М. С. и Г. С.

Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената касационна жалба е основателна.

С решение № 80/19.07.2007 г., постановено по горното дело П. окръжен съд:

• обезсилва решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н. М. Д. против Б. И. Д., М. Н. С. и Г. В. С., иск с правно основание член 26 ЗЗД във вр. с член 22, ал. 2 и ал. 3 от СК и вместо него постановява: обявява за недействителна спрямо Н. М. Д., сключената с нот. акт № 116, т. IIII, рег. № 1323, н. д. № 116/2004 г. на нотариус М. Д., сделка с която Б. И. Д. е продал на М. Н. С. описания недвижим имот, на основание член 22, ал. 3 от СК, като в тази връзка съдът е изложил аргументи, че е извършена разпоредителна сделка с недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, като това разпореждане е извършено от единия съпруг, без съгласието на другия съпруг, поради което атакуваната сделка е относително недействителна спрямо ищцата Н. Е. защо, съдът е приел да се обезсили решението на РС в частта му, с която се е произнесъл по иск с правно основание член 26, ал. 1 от ЗЗД и да бъде постановено решение по същество по вече изменения иск.

• отменя решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Д. против М. С. и Г. В. С., иск за предаване владението върху описания в решението процесен имот и осъжда М. С. и Г. С., на основание член 108 от ЗС, да предадат на Н. Д. владението върху процесния имот, като се излагат мотиви от съда, че след като покупко-продажбата на имота е недействителна спрямо ищцата, то в отношенията и с ответниците М, същата се явява собственик на имота, а последните не могат да противопоставят друго основание за придобиването им освен тази сделка, поради което искът с правно основание член 108 от ЗС се явява основателен,

• обезсилва първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н. Д. против Б. И. Д., иск с правно основание член 108 от ЗС и прекратява производството в тази му част, като мотивира решението си, че такъв иск не е бил предявен по отношение на този ответник Б. Д. и първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск,

• оставя в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н. Д. против Б. Д., М. С. и Г. С., иск за отмяна на нотариален акт № 116, т. III, рег. № 1323, н. д. № 116/2004 г. на нотариус М. Д., с район на действие Р. районен съд.

Със същото решение, въззивният съд е постановил по отношение на предявения насрещен иск, като:

• отхвърля предявеният иск от Г. В. С. против Н. М. Д. и Б. И. Д., който иск е бил оставен без разглеждане от първоинстанционния съд, за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като са изложени доводи, че този договор няма прехвърлително действие и ищецът по този иск, като съпруг на купувачката не е придобил право на собственост и не е страна по договора, поради което неговата претенция се явява неоснователна,

• прекратява производството по насрещния иск по отношение на М. Н. С., като излага мотиви, че в исковата молба, с която е заведен насрещния иск липсват твърдения, че тя дължи престация по договора и няма претенция спрямо тази ответница, поради което липсва процесуална легитимация по отношение на същата, като с решението се присъждат разноски по делото.

След постановяване на въззивното решение, видно от удостоверение от С. община, район "К.", приложено на лист 99 от делото, и преди постановяване на допълнителното решение по реда на член 192, ал. 2 от ГПК (отм.) е починал първоначалния ответник Б. И. Д. на 1.12.2007 г. и заместен от законните си наследници съпруга - Н. М. Д. - ищцата по делото, син - И. Б. И. и дъщеря М. Б. С.

П. на касационната жалба е решението на въззивния съд, в частта му:

• с която е уважен иска на Н. Д. с правно основание член 22, ал. 3 от СК, като е обезсилено решение въз основа на изменение на иска, направено в нарушение на ГПК във въззивната фаза на разглеждане на делото,

• с която уважен иска по член 108 от ЗС, и

• в частта, с която са осъдени касаторите да заплатят разноски в размер на по 391,67 лева на Н. М. Д., като в останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

За да обезсили решението на първоинстанционния съд по предявеният иск от ищцата Н за обявяване за недействителна сключената сделка, с която Б. И. Д. е продал на М. С. процесния недвижим имот, обективирана в нот. акт № 116/2004 г., въззивният съд е приел, че е налице разпореждане с имущество, което представлява съпружеска имуществена общност и съгласно разпоредбата на член 22, ал. 3 от СК, такова разпореждане следва да се извършва съвместно от двамата съпрузи. Съдът е констатирал, че в настоящия случай разпореждането е извършено само от единия съпруг, първия ответник Б. И., без съгласието на другия съпруг-ищцата Н. Д. Видно от постановеното с диспозитива на първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил иска на Н. Д. против Б. Д., М. С. и Г. С., с правно основание член 26 от ЗЗД във връзка с член 22, ал. 2 и ал. 3 от СК, да се признае за установено, че договорът сключен между ответниците и предмет на нот. акт № 116/2004 г. за покупко-продажба на процесния имот е нищожен в неговата цялост, като неоснователен. При така приетото с мотивите на въззивния съд, последният е счел, че е налице изменение на иска, допустимо извършено във въззивната инстанция. С определение на въззивния съд, постановено в съдебно заседание от 9.11.2006 г. е допуснато изменение на иска "в смисъл да се постанови решение, че се претендира не нищожност, а недействителност" на горепосочения договор за покупко-продажба на процесния имот (лист 29-30 от делото). Като се има предвид, че нищожността на сделките се провява в два вида-като нищожност и унищожаемост, при така допуснатото изменение на иска, мотивирано съгласно постановеното от съда определение, не е налице предвиденото в хипотезата на член 116 от ГПК. По правило изменението на иска трябва да се предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция, като е изключено това да стане пред въззивната инстанция, защото ще доведе до едно инстанционно разглеждане на новопредявения иск. Това общо правило не важи за изменението на иска, състоящо се в намаляване, увеличаване на иска или в промяна на търсената защита, като в тия случаи изменението на иска може да се предприеме във всяко положение на делото, каквато изменение не е направено в този смисъл пред въззивната инстанция от ищцата. Следователно, въззивният съд, неправилно е приел че е налице искане за изменение на иска и го е приел като такова. Затова е необходимо същия да се съобрази с вида на предявения иск, с който е сезиран, като изхожда от искането, така както е заявено с исковата молба. Видно от съдържанието на същото, в исковата молба ищцата Н. е поискала от съда да се признае за установено, че договорът за покупко-продажба, сключен между двамата ответници и с предмет процесния имот, е нищожен, на основание член 26 от ЗДД във връзка с член 22, ал. 2 и ал. 3 от СК. По така заявената претенция съдът дължи произнасяне, като не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца и може сам да я определи. По отношение постановеното от въззивния съд обезсилване на решението на първоинстанционния съд, в посочената част, съгласно възприетото от последния изменение на иска, същото е постановено в нарушение на процесуалните норми на закона. Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва и прекратява делото, а когато недопустимостта на решението се дължи на постановено решение по непредявен иск, въззивният съд обезсилва решението и връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне на дължимото решение по иска, с който съдът е бил сезиран. В случая обаче, не е налице нито една от тези хипотези, предвидени в закона и затова въззивният съд обезсилвайки решението на първоинстанционния съд по заявения иск с правно основание член 26 от ЗЗД във връзка с член 22, ал. 2 и ал. 3 от СК и постановявайки решение по съществото на спора, е постановил едно порочно решение в тази част, което следва да бъде отменено и съдът следва да разгледа подадената въззивната жалба срещу така постановеното с първоинстанционното решение и се произнесе по наведените оплаквания. В тази връзка, следва да се отмени решението и в частта му, постановено по обективно съединения иск, с правно основание член 108 от ЗС, с което са осъдени М. Н. С. и Г. В. С. да предадат на Н. М. Д. владението върху описания в решението недвижим имот, тъй като правилното решаване на този спор е предпоставено от решаването на спора по заявената и претендира от ищцата недействителност на атакувания договор за покупко-продажба на процесния имот. Като последица от горепосоченото, с оглед изискването на член 64 от ГПК (отм.) следва да се отмени решението на въззивния съд и в частта му за разноските, които са присъдени в полза на Н. Д. и са предмет на касационната жалба.

По молбата-допълнение на касационната жалба подадена от М. Н. С. и Г. В. С. против решение № 20/21.02.2008 г. по гр. д. № 674/3006 г. по описана П. окръжен съд:

Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената жалба е основателна.

Допълнителното решение, предмет на жалбата, е постановено по реда на член 192, ал. 2 от ГПК (отм.) - за поправка на очевидна фактическа грешка, което е било образувано служебно от съда, изразяваща се в грешно посочване номера на делото, и като обвързано с основното постановено по спора решение, също следва да се отмени изцяло.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд