Решение № 2694 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2012 г.
ВАСV отделение25.02.2014 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Разрешение № 261 от 12.07.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, издадено на "Ватия холдинг" АД за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, в площ "Блян", разположена на териториите на общини Русе и Ветово, област Русе. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 2694 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на кмета на община Ветово и на физическите лица Младен Кънчев Димитров и Снежана Христова Димитрова срещу Разрешение № 261 от 12.07.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което на "Ватия холдинг" АД е разрешено да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали, представляващи подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (изм. ДВ, бр. 70 от 2008 г.) в площ "Блян", разположена на териториите на общини Русе и Ветово, област Русе, при срок на разрешението 28 месеца и размер на площта от 187 кв. км., чиито граници са определени с координати на граничните точки съгласно приложението. Иска се отмяна на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката е оспорил жалбите, като по съществото на спора не е изразил становище. Заинтересованата страна "Ватия Холдинг" АД моли жалбите да се отхвърлят. Заинтересованата страна "АТ България" АД счита същите за основателни. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с определение № 12195/24.09.2013 г. по адм. дело № 5109/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което настоящият състав е длъжен да се съобрази. Разгледани по същество жалбите се явяват основателни. Видно е от процесното разрешение, че като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 49, ал. 2, чл. 50, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 и чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 70 от 2008 г.) и § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПД (ДВ, бр. 100 от 2010 г.). Основното, за което се спори по делото, е дали разрешението на "Ватия Холдинг" АД е издадено при наличие на редовно обявен и проведен конкурс от МИЕТ съгласно цитираните в него разпоредби от ЗПБ. Установява се, че със заповед № РД-653 от 1.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите е открит конкурс за площта "Блян". От писмените доказателства по преписката е видно, че такъв е проведен с участието на двете заинтересовани страни, като съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗПБ е издадено Разрешение № 603 от 3.04.2009 г. на класирания на първо място кандидат "АТ България" АД. Недоволен от резултата, с който е приключило административното производство пред МОСВ, вторият участник "Ватия Холдинг" АД е оспорил разрешението на "АТ България" АД пред Върховния административен съд, който на първа инстанция е отхвърлил жалбата. С решение № 15537/16.12.2010 г. по адм. дело № 10810/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил това разрешение. В мотивите на съдебния акт е прието, че към момента на обявяване на конкурса и издаването на акта в полза на класираното на първо място дружество, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Този кандидат не е имал счетоводни отчети за последните три години, тъй като е бил регистриран като търговец през 2007 г., което противоречи на императивната норма на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ и е било основание за недопускането му до участие в конкурса. Тъй като това законово условие не е било съобразено от органа още със заповедта за откриване на конкурса, а впоследствие и от комисията, разгледала постъпилите заявления от кандидатите, петчленният състав е отменил издаденото на "АТ България" АД разрешение за търсене и проучване на подземни богатства поради опорочаване на конкурса от самото му начало. Видно е, че съдът не е изложил съображения за връщане на преписката на административния орган с указания за продължаване на производството, не е постановил и диспозитив в този смисъл, което според настоящия съдебен състав безспорно означава, че спорът е решен по същество и конкурсната процедура е приключила с отменителното съдебно решение. Вместо да обяви нов конкурс, при неправилно тълкуване волята на съда, ответникът е възобновил административното производство година и половина след влизане в сила на решението на петчленния състав, назначил е нова комисия и е издал процесното разрешение на "Ватия Холдинг" АД. Прието е, че заложените критерии за оценка спрямо офертата на това дружество не са прилагани, тъй като няма друго предложение за сравнимост. Настоящата инстанция намира, че по принцип провеждането на конкурс с един кандидат е допустимо от закона съгласно чл. 47, ал. 4 от ЗПБ, но само при наличие на редовно обявена процедура и неявили се други конкуренти. В случая незаконосъобразно административният орган е счел, че е налице хипотезата на § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПД (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), съобразно която процедурите, започнали до влизане в сила на този закон се довършват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по досегашния ред. Това съгласно ал. 1 на разпоредбата касае неприключилите преписки, предадени от МОСВ на МИЕТ, свързани с предоставяне на разрешения за търсене и проучване или за проучване и на концесии за добив. Както обаче се посочи по-горе, в конкретния случай конкурсната процедура по посочената преписка не е недовършена. Напротив, влязлото в сила съдебно решение категорично доказва обратното, което очевидно препятства възможността обявената през 2008 г. процедура от МОСВ да бъде възобновена и финализирана от МИЕТ чрез класирането на "Ватия Холдинг" АД. С оглед на така установеното по делото, съдът счита, че оспореното разрешение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК и следва да се отмени, като обсъждането на останалите доводи на жалбоподателите се явява безпредметно. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,