Решение № 6755 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2008 г.

ВАСIII отделение25.05.2009 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

Оставя в сила решение решение № 630/15.07.2008 година, постановено по адм. дело № 1853/2008 година по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6755 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Дельо Николов Тодев от София и д-р Тоде Николов Тодев, чрез пълномощник, против решение № 630/15.07.2008 година, постановено по адм. дело № 1853/2008 година по описа на Административен съд - София-град. Искат отмяна на решението и постановяване на друго, с което бъде отменен отказът на Областен управител на област - София да уважи искане за обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ ) баща им - Асен Николов Божилов е бил репресиран - осъден, с наложено наказание - "лишаване от свобода". Ответната страна - Областен управител на област София, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира представените с административната преписка писмени доказателства направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РЛ-052/07.03.2008 г. на Областния управител на София-град, с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. За да постанови решението си съдът е приел, Тодев не е представил доказателства нито пред административния орган, нито пред съда, че наследодателят му е бил незаконно репресиран на някое от лимитативно сочените в закона основания. Върховният административен съд, трето отделение, намира решението за правилно, съображения: Съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако по т. 1 са осъдени по наказателни дела. Лицата от тази категория, предвид чл. 2, ал. 1, т. 1 имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ако са осъдени по Закона за защита на народната власт , глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., военнонаказателните закони (Военнонаказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военнонаказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания и ако деянията им са амнистирани. Единственият факт, който е установен по делото е, че наследодателят Тодев, с присъда, постановена по НОХД № 355/1946 година на Софийски областен съд - е осъден за престъпление по чл. 31, ал. 2 и ал. 3 от НЗС - "спекула". Изводът на съда е, че макар и осъден, а в последствие и реабилитиран - наследодателят на жалбоподателя не се обхваща от разпоредбите на закона, съобразно видът на претърпяната репресия. Така е, защото фактическият състав по чл. 2 ЗПГРРЛ включва и установяване на причините за осъждане за сочените там престъпления, като самото осъждане, по закон трябва да е свързано с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. От доказателствата по делото това не се установява това обстоятелство. Не е оборена, с допустими от закона доказателства, сочената в присъдата причина за осъждането на Тодев - за престъпление - "спекула"- по чл. 31, ал. 2 и ал. 3 от НЗС - т. е. за криминално деяние. Несъстоятелно е твърдението на касаторите, че в тежест на административния орган е да установи и докаже степента и видът на репресията, осъществена по отношение на наследодателят им. Представеното пред настоящата съдебна инстанция писмо от комисията по Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност (ЗДДБДС , обн., ДВ, бр. 63/1997 г.) - от 10.02.1999 година, сочещо, че за лицето Никола Тодев е събирана информация от бившата ДС - е ирелевантно с оглед естеството на спора и не променя изводът, че Тодев е осъден за спекула, а не поради произход, по политически убеждения или религиозни вярвания. Законосъобразно, съдът с оглед изхода на спора е присъдил и сторените разноски. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е постановено правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1