Решение № 2349 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2012 г.

Решение № 2349 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от Димитър Стойчев Ташев от гр. Ракитово, обл. Пазарджик, чрез процесуален представител, против решение № 1658 от 27.03.2012 г., постановено по а. д. № 3435/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С последното е отхвърлена жалбата му против решение № 1 от 28.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което от своя страна, е установен конфликт на интереси на жалбоподателя на длъжност "главен инспектор" в РО ИДТН София, ГД "ИДТН" при ДАМТН. Подадена е и втора касационна жалба от Ташев против допълнително решение № 4159/18.07.2012 г. по горепосоченото дело на АССГ, с което съдът е наложил глоба на жалбоподателя в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 8 от ЗПУКИ и е присъдил в полза на държавата сумата от 6 546,98 лв., получена от "Ди Енд Джи Консулт" ООД, във връзка със сключените между него и "Тобо проект" ООД, и "Металмодул" ООД договори. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. В касационната жалба против първото решение на АССГ е посочено, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно е възприето от съда, че жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 3, т. 25 от ЗПРКИ (изм.), както и че по делото не са налице доказателства, установяващи частен интерес, който може да повлияе върху изпълнението на задълженията на Ташев по смисъла на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3 от ЗПУКИ (изм.). Във втората касационна жалба е посочено, че допълнително решение № 4159/18.07.2012 г. следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесните решения. Ответната страна - председателят на ДАМТН не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба срещу решение № 1658/27.03.2012 г., възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество касационната жалба на Димитър Ташев се явява неоснователна по следните съображения: Със заповед № 647/01.10.2000 г. Ташев е назначен за държавен служител на длъжността "младши инспектор" в ГД "ИДТН", отдел "ИДТН" - София, като на 1.12.2008 г. е преназначен на длъжност "главен инспектор", III младши ранг. Административният орган е установил, че Ташев и свързани с него лица участват в три търговски дружества, а именно: "Ди Енд Джи Консулт" ООД (в качеството си на управител); "Буленергон" ЕАД (като чл. на УС) и "АЙ БИ ТИ ЕС" ЕООД (като съдружник). Установено е, че на 31.08.2009 г. Ташев е заверил проект на Автогазоснабдителна станция за компресиран природен газ, монтирана в обект на "Метамодул" ООД, като проектът е бил изготвен от "Ди Енд Джи Консулт" ООД, на което дружество същият е управител. В доклада от извършената от инспектората към ДАМТН проверка е записано, че има наличие и на други проекти, изготвени от горепосоченото дружество, които са били заверени от Ташев. Установено е, че Ташев не е декларирал участието си в търговските дружества съгласно изискванията на Закона за държавния служител (ЗДСл) и ЗПУКИ. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е приел, че Ташев е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (изм.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 25 на ЗПУКИ (ЗПРКИ - предишно заглавие), според редакцията му от 31.03.2009 г. лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон са служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт, които изпълняват действия по управление, разпореждане, регулиране или контрол. От така установеното следва, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че Ташев е лице заемащо публична длъжност. В чл. 5 от длъжностната характеристика за длъжността "главен инспектор", с която Ташев се е запознал и подписал, са посочени основните задължения, като са му вменени функции по ръководство и контрол, което безспорно означава, че същият попада в хипотезата на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (изм.). От представените писмени доказателства е установено, че Ташев в качеството му на лице заемащо публична длъжност е заверил проекти, изготвени от дружеството, на което той и съпругата му са управители. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно последния, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. В конкретния случай правилно е установено, че заверените от Ташев проекти са довели до облага за него или свързани с него лица и че има частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ. Съгласно дефинициите е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. Общоизвестно и съществено при тълкуването и разкриването на целта на този закон е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствалото се лице, изпълняващо публична длъжност. В случая е установено, че Ташев е повлиян при изпълнение на служебните си задължения от облагата, която свързаното с него лице и той получават. От представените данни по делото е видно, че Ташев е бил задължен всяка година да подава декларации за задълженията за разкриване и избягване на конфликт на интереси по смисъла на чл. 29а от ЗДСл (отм.), в които няма декларирани търговски, финансов или друг интерес във връзка с функциите му на съответната длъжност в ДАМТН, както собствен, така и а свързани с него лица. След влизане в сила на ЗПРКИ (изм.) от 1.01.2009 г. задълженията на лицата, заемащи публична длъжност подават декларации съгласно чл. 12 от закона. Ташев отново е посочил, че няма частен интерес, както и че не участва в търговски дружества, както и че няма свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ и не е декларирал частен интерес по конкретен повод съгласно чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. Доказано е, че Ташев е заверил проекти, изготвени от дружеството, в което е управител, както и е че другият управител е съпругата му, т. е. те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. В този случай съдебният състав закономерно приема, че при заверката на проектите Ташев действа в частен интерес, което по смисъла на закона, обосновава и изводите за това, че предприетите действия от страна на Ташев са насочени към реализиране на облага, както и заключението, че по отношение на него е налице конфликт на интереси и поведението му съставлява нарушение по смисъла на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В касационната жалба е посочено, че в декларацията на л. 85 по делото, която е от 4.02.2009 г., Ташев е посочил, че е чл. на орган на управление и контрол на търговско дружество или кооперация. В т. 1 от декларацията от същата дата по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от ЗПРКИ (изм.) Ташев е посочил, че не е управител или чл. на орган на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации (л. 83). Посочено е още, че няма свързани с него лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси, както и че няма друга информация за частен интерес. От посоченото настоящият съдебен състав прави извод, че Ташев не е декларирал участието си в търговските дружества и свързаните с него лица, с които е възникнал конфликт на интереси при изпълнение на служебните му задължения. Решението е постановено след обсъждане и преценка на всички събрани в хода на делото доказателства, както и на доводите на страните, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. Съдебният акт съдържа и конкретни съображения за наличие на частен интерес за Ташев при заверка на проектите, съответно за конфликт на интереси на основанията, предвидени в ЗПУКИ. Нормата на чл. 8 от ЗПУКИ установява забрана при изпълнение на публичната си длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Съобразно доказателствата по делото, поведението на касатора правилно е квалифицирано като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага в полза на самия него и на свързано с него лице, под формата на заверка на проекти, изготвени от "Ди Енд Джи Консулт" ООД. Обоснован е изводът на съда, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на касационната жалба срещу допълнително решение № 4159 от 18.07.2012 г. ВАС смята, че съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.), приложима по силата на § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПРКИ, съдът е бил длъжен да наложи предвиденото в закона наказание, както и да се произнесе по чл. 33, ал. 3 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на глава втора от закона, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв. Съдът е наложил минималният размер на предвидената глоба, тъй като правилно е установил, че Ташев е нарушил разпоредбата на чл. 8 от ЗПУКИ, заверявайки проекти, за които има частен интерес. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта с присъждането на сумата от 6 546,98 лв. в полза на държавата. Съдът правилно се е позовал на чл. 33, ал. 3 от ЗПУКИ във връзка с установеното по делото. От представените данни е видно, че "Тобо проект" ООД е поискал заверка на проектна документация като пълномощник на "Петрол" АД. По делото е представен договор за проектиране, който е сключен между "Петрол" АД и "Ди енд Джи Консулт" ООД, както и фактура на стойност 2 400 лв. от "Петрол" АД за изработка на проект на дружеството на Ташев. Правилно съдът е присъдил в полза на държавата и сумата от 4 146.98 лв. за заверка на техническа документация, представляваща работен проект на автомобилна газоснабдителна станция за компресиран природен газ, монтирана в обект в землището на с. Разлив. Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване чрез използване на служебното положение на Ташев. В случая е налице хипотезата на чл. 2 от ЗПУКИ, т. е. за Ташев е относима разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗПУКИ във връзка с отнемане в полза на държавата равностойността на материалната облага. Доводът, че от дължимата сума на основание чл. 33, ал. 3 от ЗПУКИ следва да се приспадне внесения в полза на държавата данък добавена стойност (ДДС) е неоснователен. "Ди енд Джи Консулт" ООД не е краен потребител, поради което внесеният от него ДДС ще му се възстанови като данъчен кредит. Неоснователен е и доводът за недължимост на сумата, заплатена за изготвянето на финансово-икономически анализ. Доколкото въпросът е изяснен със заключението на вещото лице, невъзможно е изготвянето на проект без въпросния анализ, поради което последният се явява етап от изготвянето на проекта. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решенията като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационните жалби - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,