Решение № 596 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Роси-Хелп-2002 ЕООД,ЕИК: 204524568 чрез адв.И. Денев срещу Решение 527 от 15.04.2024 год. постановено по адм. дело 284/2023 год. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Допълнително са изтъкнати аргументи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила,като се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Ямбол.Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Директор на РЗОК-Ямбол оспорва подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на проверка в производството пред Административен съд Ямбол е заповед РД-09-315/18.09.2023 год. на директора на РЗОК-Ямбол,с която на дружеството е наложена санкция по чл.24б т.7 б.а от Договор 280520/30.06.2022г- финансова неустойка в общ размер 7 000 лева. Прието,че със Заповед РД-24-340/17.08.2023 г., издадена от Директора на РЗОК - Ямбол на основание чл. 12 и чл. 18, ал.1, т. 2 от Договор 280520/30.06.2022 г., е наредено извършването на проверка на търговски обект Роси- Хелп 2002 ЕООД, притежаващо Удостоверение за регистрация за осъществяване на дейност по предоставяне и ремонт на медицински изделия, издадено от АХУ. В изпълнение на заповедта в указания в нея срок е извършена проверка на Роси - Хелп 2002 ЕООД, резултатите от която са отразени в приложения към делото Протокол ПП-ПС-312/23.08.2023 г. Протоколът е съставен и подписан от определените в заповедта контрольори, като неразделна част от него са описаните приложения, съдържащи се и в административната преписка приемо-предавателни протоколи от месец юли и месец август (7 бр.),в които фигурира правилния регистрационен номер на обекта за осъществяване на дейност; фактура за получени помощни средства от месец юли (1 бр.); обяснения 2 бр, дадени в хода на проверката във връзка с проверения сигнал и установеното по време на проверката на място в търговския обект. От управителя на Роси Хелп 2002 ЕООД е депозирано Възражение., в което е изразено становище, че допуснатите нарушения се дължат на технически проблем, свързан с ползването на специализирания софтуерен продукт, обслужващ дейността по предоставяне на помощни средства. На практика отпуснатите помощни средства се твърди да са отпуснати в обекта на касатора ,находящ се в гр.Ямбол ,ул.Искър 1 с регистрационен номер 2800003,а не така както са отчетени в специализирания софтуер,а именно ,че са отпуснати в обекта в гр.Елхово,ул.Търговска 3,регистриран с 2800007. С процесното решение административният съд е отхвърлил жалбата на търговското дружество. За да постанови акт с процесното съдържание, първостепенният съд е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, актът е издаден в установената форма и съдържа всички законоустановени реквизити, в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият е издаден в съответствие с материалния закон. Настоящият касационен състав намира решението на АССГ за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното решение предмет на проверка от настоящата инстанция не е посочено какви фактически обстоятелства съдът намира за установени и въз основа на какви доказателства съдът е изградил правните си изводи. Единственото, което е направил съдът е да посочи какво е установил органа при извършената проверка. Не са обсъдени представените от органа във фазата на съдебното обжалване доказателства и дали същите са ценени от съда при постановяване на решението му въпреки наведените възражения от страна на оспорващото дружество. От решението не става ясно въз основа на кои доказателства съдът е основал мотивите си, тъй като липсва цялостна преценка на фактите по делото. Възраженията на оспорващото дружество наведени в първоинстанционната жалба за нищожност на издадения административен акт са обсъдени в нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание на 05.02.2024г от процесуалния представител на ответника са представени множество писмени доказатества,измежду които и и две таблици за отчитане явяването/неявяването на работа през месец август и месец септември за лицата д-р Д. П.- директор РЗОК,Р. С. контрольор и И. Х.- контрольор.При своевременно оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя относно съдържанието на посочените таблици/на кои дати посочените по горе лица са присъствали на работа с оглед твърденията в жалбата за нищожност на заповедта за санкции/ е открито производство по оспораване на представените копия от документи, като прието,че се оспорва истинноста/ т.е автентичността/ им и е указано че тежестта за доказване на оспорването им носи жалбопотателя.В следващото с.з. на 18.03.2024г пълномощника на жалбоподателя е поискал да се преразпредели доказателствената тежест на ответника с оглед на обстоятелството,че процесните документи нямат реквизити на официални документи.Пълномощникът на ответника се е съгласил,че процесните таблици са частни документи,но представляват извадка от водения при ответника софтуер.Съдът е приел,че процесните таблици са официални документи и е оставил без уважение искането на касатора понастоящем. Според настоящия състав на Върховния административен съд,първостепенният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.Съгласно чл.179 ал.1 ГПК,приложим в производството на осн. чл.144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.Очевидно е,че оспорените преписи от документи ,видно и от признанието на пълномощника на ответника/ чл.175 ГПК/ не притежават характеристиките на официални документи,поради което и за тях важи правилото на чл.193 ал.3 изр. последно от ГПК,а именно че тежестта за доказване истинността им принадлежи на страната,която ги е представила- т.е на ответника.Всичко това обуславя обстоятелството по чл.222 ал.2 т.1 от АПК,а именно,че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.Отделно от това при процесуалното искане на касатора понастоящем в с.з. на 05.02.2024г,че оспорва процесните таблици досежно тяхната истинност,като е добавил,че по същество оспорва удостовереното в тях съдържание,първостепенният съд е приел,че същият оспорва автентичността на документите,което предполага проверка на тяхната истинност- т.е кое лице се явява автор на посочените документи. Ето защо и следва при новото разглеждане на делото съдът да изясни действителната воля на страната- дали оспорва авторството на документите,което налага представянето им в оригинал и извършването на съдебно-графологическа експертиза за установяване на техния автор,или оспорва съдържанието на документите- в този случай- да разпредели тежестта на доказване на ответника,който следва да ангажира други доказателства в подкрепа на тезата,че съдържанието на документите отговаря на действителността/ чл.180 от ГПК/. От гореизложеното се налага извод за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения като следва да се посочи, след обсъждане и преценката, на кои доказателства съдът обосновава приетата фактическа обстановка. Когато има противоречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. В тази връзка следва да обърне внимание при новото разглеждане на делото,че липсва произнасяне на съда по доводите на касатора,че в представените в писмен вид приемо-предавателни протоколи за получени ПСПСМИ/ремонтни дейности/ към административната преписка ясно сочат,че съответните помощни средства са получени в обекта в гр.Ямбол ,ул.Искър 1,а не в обекта в гр.Елхово,ул.Търговска 3,така както е отчетено в специализирания софтуер за комуникация и отчитане с РЗОК. При наличието на противоречие между писмени документи /неоспорени от ответника/ и извлечение от софтуер,първостепенният съд дължи произнасяне и мотиви удостоверяването в кой документ счита за меродавно досежно приемането и получаването на процесните,описани в заповедта помощни средства/ремонтни дейности. От мотивната част на съдебния акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. В настоящия случай с процесното решение не е даден отговор на относимите към предмета на спора на въпроси. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на оспорващото дружеството като при новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Съдът следва да се произнесе и по възраженията наведени в първоинстанционната жалба като обосновано посочи кои от тях намира за основателни и кои не. Предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение