Решение № 1579 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2010 г.

Решение № 1579 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на митница - гр. Русе срещу решение № 18/06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 69/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отменено решение № Г-47/0035 от 23.12.2009 г. на началника на същата митница, с което на "Гаврил Генов" ООД - гр. Русе е отнето удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004000Е0014/25.09.2006 г. и дружеството е задължено да върне първият екземпляр от това удостоверение. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилни са изводите на съда, че контролните проби, взети от Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) не са иззети и съхранявани правилно и затова нямат представителност, както и не били използвани нужните методи за идентифициране на веществото. Неправилността на тези изводи на съда според касатора са повлияни от заключението на съдебно-химическата експертиза, без да са обсъдени аргументите и доказателствата, представени от страна на митницата. Изложени са от касатора доводи, че при издаването на удостоверението за освободен от акциз краен потребител проби от крайния продукт, наречен "универсален разредител" не са взимани, поради липсата на такъв, поради което за митницата не съществувала възможност предварително да извърши анализ на веществото. Неправилни били мотивите на съда и относно вземането на пробите, тъй като няма нормативен акт, който да дава легално определение на представителна проба и в процесния случай митническата лаборатория не била допуснала нарушения, за което са развити подробни съображения от касатора. Относно мотивите на съда за неправилно подбрания метод за идентифициране на веществото, касаторът сочи, че използваните от ЦМЛ анализни методи са изцяло съобразени с изискванията на Комбинираната номенклатура, която е обвързана със ЗАДС, а методът ASTM D 86 напълно съответства на използвания БДС ISO 3405, според изискванията на който е определена дестилацията на продуктите. В касационната жалба подробно са развити съображения защо касаторът не възприема констатациите на съдебно-химическата експертиза. Твърди се също така, че съдът не бил взел предвид представените с обяснителна записка 4423/217/25.03.2010 г. факти относно пригодността на апаратите и методите за анализ, с които са проведени изпитванията в ЦМЛ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Гаврил Генов" ООД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от Красимир Петров - началник сектор с юридическо образование с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Гаврил Генов" ООД - гр. Русе, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита от адв. Галина Маханджиева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е извел становището си по оспорения акт, приемайки заключението на експерта за липсата на предпоставките по чл. 21, ал. 1 ППЗАДС и допуснати нарушения при вземането на проби за анализ на акцизни стоки съгласно Наредба № 3/2006 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалваният пред него индивидуален административен акт на началника на митницата в гр. Русе - решение № Г-47/0035 от 23.12.2009 г. за отнемане на "Гаврил Генов" ООД на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004000Е0014/25.09.2006 г., първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 21, ал. 2 ППЗАДС за отнемане на удостоверението, тъй като при издаването му митническите органи са възприели технологията, предложена от дружеството и която изисква четири основни продукти (минерален терпентин, ортоксилол, толуол и аризол) да се смесят в различно съотношение от резервоари № 10, 11 и 13 в резервоар № 12 в зависимост от използваните продукти и съотношението между тях, се получават седем крайни продукти, един от които е универсалния разредител. Изхождайки от данните, които се съдържат в удостоверението за освободен от акциз краен потребител, издадено на дружеството на 25.09.2006 г., ведно с приложените технически спецификации, съдът е направил извод, че не са били налице основания за неговото отнемане по реда на чл. 24, ал. 7 ЗАДС във връзка с чл. 21 ППЗАДС, както и че дружеството е изпълнявало условията на издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съдът, за да постанови решението си, е кредитирал заключението на съдебно-химическата експертиза, според която процесния продукт - универсален разредител съответства на техническите спецификации, разходни норми и технологични схеми, които са одобрени от митницата към момента на издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Освен това съдът, позовавайки се на тази експертиза е приел, че изследваният продукт няма характеристиките на минерален терпентин. Съдът не е кредитирал заключението на ЦМУ в административното производство. Прието е, че взетите от лабораторията проби не отговарят на изискванията на Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки - чл. 12, ал. 1 и чл. 16, тъй като в протокола за взимане на пробите не е отразено количеството на пробата. Относно съхранението на контролните проби съдът се е позовал на чл. 20 от цитираната наредба и е приел, че не са спазени изискванията й. Според съда в ЦМЛ не са използвани необходимите методи, нужни за идентифициране на веществото, като е възприета констатацията на съдебно-химическата експертиза, че подходящия метод за идентифициране на изследвания продукт бил ASTM D 5134, който не бил използван от ЦМЛ. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Правилно съдът се е позовал на издаденото от митнически орган на "Гаврил Генов" ООД удостоверение № BG004000Е0014/25.09.2006 г. за освободен от акциз краен потребител, в което изрично е посочено, че обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти, е площадка за разтоварване и производство в гр. Русе, източна промишлена зона в двора на "Химимпорт Бимас" ЕООД, както и са посочени резервоарите № 10, 11, 12 и 13 и енергийните продукти, които ще се използват от крайния потребител: минерален терпентин с код по КН 2710 11 21 0, о-ксилол, код по КН 2902 41 00 0, аризол-78 с код по КН 2902 44 00 0 и толуол с код по КН 2902 30 00 0. Във връзка с издаването на удостоверението са приложени технологична схема, разходни норми, технологична справка и информация за обекта, от които правилно първоинстанционния съд е направил извод, че производството представлява смесване на четири основни продукта, посочени в удостоверението за освободен от акциз краен потребител, като смесването е в различно съотношение и получаването на седем крайни продукти, един от които е универсалния разредител (получаването му е от смесването на 90 % минерален терпентин и 10 % аризол - 78/ортоксилол). Правилно са преценени от решаващият съд извършените проверки от митническите органи на 10.09.2009 г., 28.09.2009 г. и 13.11.2009 г., вследствие на което е издадено и решението на началника на митницата за отнемане на удостоверението и е направен извод, че от тях не е установено неизпълнение на условията на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, тъй като от съдебно-химическата експертиза е установено, че изследваното от ЦМЛ вещество не е минерален терпентин. Относно констатациите на митническите органи при извършената проверка на 13.11.2009 г. за липса на производствени мощности, правилно съдът е приел за незаконосъобразни изводите на митническите органи, че само наличието на резервоари показвало липса на други производствени мощности, тъй като тези резервоари са описани в удостоверението за освободен от акциз краен потребител и към момента на издаването му не е установено наличието на други производствени мощности, тъй като процеса е само преливане в резервоарите чрез смесване на различните продукти в съответните им съотношения. Относно преценката на съда на експертизата, извършена от ЦМЛ и приета в административното производство правилно съдът се е позовал на Наредба № 3/18.04.2006 г., в която е даден образец на протокол, който следва да се попълни и реквизитите, които трябва да бъдат налице, един от които е количество на пробата. Правилно съдът се е позовал и на обясненията на вещото лице по съдебно-химическата експертиза, че при извършване на експертизата от ЦМЛ контролните проби не били съхранявани по начин, който да гарантира запазване на химикофизичните показатели на веществото, нито са съхранявани в хладилни помещения, както и че са съхранявани с дъната надолу. Относно използвания метод на изследване правилно съдът се е позовал на съдебната експертиза, която е посочила ASTM D 5134, какъвто не е използван от ЦМУ. Законосъобразни са изводите на съда, че няма законна пречка да не се кредитира заключението на съдебно-химическата експертиза, която е била оспорена от митническата администрация без да бъде поискано назначаването на тройна експертиза. В този смисъл голяма част от оплакванията в касационната жалба представляват оспорване на експертизата, която е била приета и кредитирана от първоинстанционния съд, което е недопустимо да се оспорва едва в касационната инстанция. Последната не разполага с правомощия да провери достоверността на оспорената експертиза чрез назначаване на друга или допускане на тройна такава. Оплакването на касатора, че към момента на издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, митническите органи не са взимали проби от крайния продукт, наречен универсален разредител, поради липсата на такъв, е неоснователно. Съдебната експертиза е опровергала констатациите на митническите органи, че крайния продукт представлява минерален терпентин. Освен това, както се изтъкна по-горе, изрично от удостоверението за освобождаване от акциз краен потребител и от съпътстващите документи се установява, че производството на крайните продукти ще се извършва само чрез смесване и затова изрично са посочени съществуващите на производствената площадка резервоари. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение не страда от посочените от касатора пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,