Решение № 5291 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу решение 354/21.11.2022 г. по адм. дело 555/2022 г. на Административен съд /АС/ Велико Търново, с което, по жалба на В. Гаманска, е отменена Заповед РД-04-96/25.07.2022 г. /Заповедта/, изменена със Заповед РД-04-96- 1/26.07.2022 г. издадени от директора на ОДЗ Велико Търново. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за законосъобразност на оспорените пред АС Велико Търново заповеди, респективно иска отмяната на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - В. Гаманска, с адрес гр. Велико Търново, в писмено становище, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и необоснована. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно и постановено в съответствие с приложимите правни норми. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на претендираното такова от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС - Велико Търново е била Заповед РД-04-96/25.07.2022 г., изменена със Заповед РД-04-96- 1/26.07.2022 г., с която на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на В. Гаманска на длъжност счетоводител , считано от 26.07.2022 г. За да отмени оспорената пред него заповед, АС Велико Търново е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при формално спазване на изискуемите реквизити и съдържание, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният състав е аргументирал становището, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, предвид настъпилото преобразуване на трудовото правоотношение на жалбоподателя в служебно, което се извлича от идентичността на предходно заеманата длъжност с тази, която Гаманска е заемала при издаване на Заповедта. В тази връзка решаващият съд е приел, че е налице и превратно упражняване на власт от страна на административния орган, който освен, че не е разполагал с фактическото основание за упражняване на правомощието си по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е действал и в противоречие с целта на закона, като е учредил срок за изпитване на служител, който вече е доказал своите професионални и делови качества при изпълняване на същите функции в същата администрация. Така постановеното решение е правилно. Правилно АС Велико Търново е посочил, че разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл, предвижда възможност на органът по назначаването, да прекрати служебното правоотношение без предизвестие в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност на служителя. В тази връзка , както е посочил и административният съд, се касае за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява възложените му служебни функции и задачи и в съответствие с тази преценка да реши дали да продължи възникналото служебно правоотношение или в рамките на едногодишния срок да го прекрати. В настоящия случай обаче, като е прекратил служебното правоотношение с В. Гаманска на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, административният орган не се е съобразил с признатата от закона легитимна цел, към чието постигане е насочено прилагането на цитираната разпоредба. Установените и относими към преценката на съда факти за съответствието на акта с целта на закона сочат за превратно упражняване на правомощия от страна на административния орган при прилагане нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Във връзка с горното, в случая се касае за формално изпълнени материалноправните изисквания, съставляващи основанието по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В действителност, длъжността, от която Гаманска е била освободена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл и във връзка с чието изпълнение органът по назначаването е преценил, че служителят не се справя компетентно и своевременно, не показва знания и ефективност, не е по същество и естество нова за нея. В продължение на повече от 3 години, предхождащи назначаването ѝ на държавна служба от 04.05.2015 г. до 03.12.2018 г., Гаманска е работила по трудово правоотношение като старши специалист в Областна дирекция Земеделие Велико Търново, дирекция Административно-правна, финансово- стопанска дейност и човешки ресурси . В тази връзка е напълно обоснован и в съответствие с доказателствата по делото изводът на първоинстанционния съд, че между посочената длъжност и тази, от която е освободен настоящият ответник, не съществува съществено различие в съпоставяните функции, задължения и изисквания, установени по длъжностна характеристика за всяка една от тях. Във връзка с последното, напълно релевантно в случая е съпоставянето на двете длъжности, тъй като от него се установява, че на практика В. Гаманска е изпълнявала присъщите за тези длъжности идентични задължения и задачи в период, надхвърлящ значително установения в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл едногодишен срок, което обективира и единствено формалността на посочената, като основание за прекратяване на служебното правоотношение, разпоредба на чл. 12 от ЗДСл. Същата е приложена без да се постига вложения от законодателя смисъл, а именно, даване на възможност на органа по назначаване за преценка относно наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя и освобождаване на последния при тяхната липса. Следва да се посочи, че в закона изключения от принципа за непрекъсваемост на държавната служба, включително по чл. 12 от ЗДСл, се прилагат при спазване на строго регламентираните изисквания и предпоставки за това, които не позволяват злоупотреби от страна на органа по назначаване при прекратяване на служебното правоотношение. Правилният извод на АС - Велико Търново за злоупотреба при упражняване на посоченото правомощие на органа по назначаване в настоящия спор се подкрепя и от обстоятелството, че вместо да бъде назначен по реда на § 36, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (ДВ, бр. 24 от 2006 г.) на същата длъжност с идентични функции, задължения и изисквания, която е заемала до 03.12.2018 г., В. Гаманска е трябвало да участва в конкурс за заемане на друга длъжност в същата администрация, но вече по служебно правоотношение. Липсата на назначаване по смисъла на посочения параграф безспорно сочи за превратно упражняване на власт с цел заобикаляне на забраната на ал. 2 от същия, която предвижда че Изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 не се прилага." В случай, че органът по назначаване беше изпълнил задължението си по § 36, ал. 1 от ДР и бе назначил Гаманска за държавен служител по този ред, то би липсвало и посоченото основание за издаване на оспорената пред административният съд заповед, тъй като след изитичането на изпитателния й срок по трудовото правоотношение същата е заемала длъжността по трудово правоотношение безсрочно. При така изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания, се налага извод за правилност на постановеното от АС Велико Търново решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не следва да се присъждат претендираните от него разноски. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лева, платимо от ОДЗ Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение